Галерия

1

Мисля, че е повече от ясно: Опасността е свързана със засилването на крайностите. Формират се условия, в които можем да имаме една Левица, лишена от здрав разум, която не вижда реалните проблеми и спекулира с тях. Вече имаме една такава Левица, подкрепяна от 30 на сто от хората. В същото време да имаме и една много силна крайна Десница, в която участват дори неофашистки сили като партията Златна зора (Хриси авги), както и отслабване на буржоазния блок. През 80-те години в Италия съществуваше терминът „конституционна дъга”, в която бяха включени всички партии, приемащи правилата на така наречената буржоазна демокрация. В нея участваха всички партии, които подкрепяха демократичните принципи на действие. И социал-демократите и комунистите. Всички останали крайнолеви и крайнодесни формации, заедно с крайнолевия тероризъм бяха на отсрещната страна. Ако си представим една подобна „конституционна дъга” в Гърция опасността тя да отслабне е много голяма. В същото време ще се укрепят силите, които не се интересуват от демокрацията, свободните избори или каквото и да е друго освен за утвърждаването на своите идеи по всеки начин. Това е много опасно и смятам, че възможността да се случи не е малка.

Ако Гърция фалира тези сили може и да станат мнозинство и тогава ще се получи една много опасна за цяла Европа смес. Тя ще може да създаде условия за засилването на подобни тенденции и на Балканите и в страните от Средиземноморието.

На какво се дължат размириците и вандалството по време на протеста в неделя? Съществува ли начин това явление да бъде изкоренено от гръцкото общество?

Нека първо да уточним, че в неделя в центъра на Атина излязоха хиляди хора, които са разочаровани и уплашени. През последните две години те виждат как приходите им намаляват, докато в същото време не се поставя дъно на този варел. Освен това чуват, че е много вероятно доходите им да бъдат намалени още повече и дори да изчезнат напълно. От друга страна същите тези хора не виждат, че отхвърлянето на договора за новия заем ще предизвика автоматичен спад на техните доходи и жизнен стандарт. Това е едната страна на нещата.

Съществува една друга група от хора, които не отидоха да протестират. Те, въпреки че виждат приходите си да спадат разбират, че пълното отхвърляне на предложенията на надзорната Тройка ще означава не просто ограничаване на приходите, а тяхното изчезване.

Съществува и една трета група. Това са хора, които се противопоставят на гражданската култура, на цивилизования начин на решаване на споровете чрез социални договори. Те са онези, които предизвикаха размириците. Не е случайно, че те разрушават най-вече сгради, в които се помещават банки, големи търговски центрове или сгради, които представят една буржоазна Гърция. Те на практика отхвърлят тази картина и я разрушават. Банка Марфин, която изгориха през 2010 също се помещаваше в подобна сграда в неокласически стил, както и кино Атикон. Това всъщност е омраза към всичко, което обозначава или напомня за буржоазна култура в Гърция. Това мнение не е доминиращо. Но тези, които го подкрепят са организирани добре и нямат никакви задръжки да напднат сгради или хора, каквото намерят пред себе си.

Това, което ме впечатли през последните два дни бе, че в социалните мрежи открих мнения като „изгориха няколко сгради, и какво от това? Тук разрушават живота ни” от хора, от които не съм го очаквала.

Да, това е често явление в Гърция. Има хора, които казват, че няма да платят данъците си, понеже хората с по-висока социална позиция не го правят. Същото важи за спазването на законите и други подобни въпроси. Тенденцията да не се спазват законите, понеже по-силните не си спазват доминира в страната от години. По-силните наистина не ги спазват, това е факт. Те често не плащат данъци и са подвластни на корупцията. Това, което не е станало ясно в гръцкото общество е, че не е нужно да поставяме мярка за сравнение, за да решим дали ще направим нещо. Трябва сами да преценяваме дали нашето действие е правилно или неправилно. Защото ако в крайна сметка никой не плаща данъци няма да имаме нито качествено здравеопазване, нито образование, нито други социални услуги. В Гърция липсва ренесансовото възприятие, че давам част от собствените с интереси, за да задържа ядрото на това, което искам. В Гърция сме на принципа „всичко или нищо”. Искаме всичко и понеже в повечето случаи това е невъзможно, понеже няма буржоазно общество, което да може да удовлетвори всички желания, стигаме до нивото на нихилизма и насилието. Понеже не мога да имам всичко, го разрушавам.

Смятате ли, че гърците са наясно за последиците от отказа парламентът да гласува договора за новия заем?