Галерия

1

Гръцката икономическа криза се разви от обикновено структурно затруднение в древногръцка драма и като нейна кулминация може да се отбележи решението на бившия вече премиер Георгиос Папандреу да направи референдум „За” или „Против” Гърция да приеме финансовата помощ от Европа. Идеята скандализира двойката Меркел-Саркози, които през 2010 наложиха на 16 държави-членки да помогнат на средиземноморците, въпреки настроенията против тази кауза. Всички решения на Европа, навременни или закъснели бяха резултат не просто от любов към гръцката нация, а в името да се предпази валутния съюз от домино ефекта познат от 2008 година с Лимън Брадърс – една малка брънка на банковата система, която нанесе почти смъртоносен удар на финансовата система в цял свят.

Въпросът на гръцкия референдум се перифразира от европейските лидери и стана „Да остане ли Гърция в еврозоната или да я напусне завинаги”.  Този обрат доведе от поредица от обществено-политически събития, които за по-малко от 10 дни завършиха с падането на Пападреу от власт и до образуването на ново временно коалиционно правителство. Развитията в този кратък период се оказаха и черешката върху тортата на недоволството от социалистическото управление, което ни накара да зададем на нашите читатели въпроса в обичайната ни анкета: „От какво има нужда Гърция?”.

Най-много гласове събра призивът на всички здравомислещи в страната, които казват, че Гърция незабавно трябва „да изпълни всички задължения по договора за помощ с МВФ и Европа”, за да може да се възстанови час по-скоро и да спечели независимостта си отново. На това мнение са 61% от българските ни читатели и четири от всеки десет отговорили в английския сайт на GRReporter. Те знаят, че лесен път от дълбокия капан на големите дългове и раздутите дефицити няма и без сериозни икономически лишения, промяната няма да дойде.

Гръцките ни последователи не са толкова ентусиазирани с идеята за стриктно изпълнение на Меморандума за финансова помощ, но въпреки това тази възможност води пред останалите варианти с 35%.

Вторият по популярност отговор на въпроса от какво Гърция има нужда е „правителство без Папандреу”, което се превърна в аксиоматична истина, особено в последните две седмици от неговото управление. От пенсионерката в тролея, тръгнала да си купи домати от народния пазар в съседния квартал до Обама и Съркози, които се съгласиха, че бившият гръцки премиер е опасен и може би дори с отклонения, на всички им е ясно, че управлението социалистическия лидер не може да продължи. 27% от гръцките ни читатели смятат, че всичко е по-добре, отколкото Папандреу на власт. По същия начин мислят 12% от гласувалите в английската версия и само 8% в българската.

Крайните настроени също не липсват и не малко хора намират идеята за „преврат и военна хунта”, като възможно решение от гръцките неволи, познати в последните две-три години. На това мнение са един на всеки пет наши гръцки читатели по 15% и 16%съответно от българските и англоговорещите ни фенове. Явно постоянните стачки, гражданските размирици, политическата подкупност и държавното не-управление са наклонили мнението на тази част от нашите читатели да приемат, че отчаяните действия са единствените, които могат да дадат перспективи на страната.

Към последните места се нарежда идеята за референдум, която по принцип звучи логична, но не особено в гръцкия случай. Само 11% от българските читатели са сметнали, че е добра идея да се проведе „допитване „За” или „против” оставане на Гърция в еврозоната”. На тази възможност са се спрели 18% от анкетираните в английския ни сайт и само 3% в гръцкия. Явно гръцките ни читатели са най-малко ентусиазирани от гласа на народа и какво може да изкрещи той, за да рискуват възможността за провеждането на такъв решаващ референдум.

Най-малко гласове събра възможността „да се върне на власт бившият крал Константин” и като ангел-спасител дошъл от Лондон да оправи бъркотиите на нова Гърция главни виновници, за които са ПАСОК и Нова Демокрация. Горчивият опит на българите с провала на тяхното бивше величество Симеон Сакскобурготски да донесе по-светли времена за България, ги прави скептични по темата крале-спасение. Само 5% от българската аудитория е допуснала тази възможност, като вероятна. По смели са гръцките и англоезичните ни читатели, които са гласували доверие на тази възможност съответно по 11% и 14%.

Сега ви приканваме да гласувате в новата ни анкета с тема Какво е бъдещето на еврозоната? .