Галерия

2

1

Ако имахме в запас неопетнени политици, като маршал Папагос, де Гол или който и да е друг, съм сигурен, че дори самото им появяване би помело изхабените и празни от идеология, предложения, доверие и програми трупове на старите партии. За нещастие, несъществуването на видими алтернативни решения ще удължи техния живот. Но във всички случаи основните им характерни черти: еднопартийни правителства, постоянна връзка между двете партии, една значима част от избирателите и малки премествания на избиратели вече са отминали. Виждаме, че има големи проценти на избиратели към други политически сили. Помислете, че през 2007 Костас Караманлис спечели изборите с 42 на сто, а през 2009 загуби с 33 на сто. Папандреу пък спечели през 2009 с 44,5 на сто, а днес социалните проучвания отчитат процент, много по-нисък от 20 на сто. Всичко това показва една съвсем различна политическа система от тази, която познавахме досега. Къде ще стигнем? Това зависи от фактори, които никой не е в състояние да предвиди. Единственото, което смятам за сигурно е постепенното разграждане на старата система, преди да се е появила новата, поне за известен период от време. Всичко това, освен ако не стигнем до една голяма катастрофа за страната, като например завръщането към драхмата, ако това се случи. Тогава, разбира се всички партии, които са участвали в управлението на страната до онзи момент ще бъдат пометени, като виновници за тази толкова голяма катастрофа.