Галерия

2

1

Според някои коментатори сформирането на новото правителство едва ли ще успее да ограничи социалните протести. Какво е вашето мнение?

Това е нещо неизвестно, но може би в голяма степен ще проличи през следващите дни и месеци, на годишнините от събитията в атинската Политехника на 17 ноември и от убийството на Александрос Григоропулос в началото на декември. Искам да вярвам, че това „припляскване на смъртта”, което гръцкото общество усети толкова осезаемо ще е успяло да накара поне някои части от него да гледат на трудностите с повече сдържаност, предпазливост и отговорност. И това въпреки истината, че все по-големи слоеве на гръцкото общество страдат от непокриването на основни нужди, които през последните десетилетия на благоденствие бяха приети като даденост. Съществуват лишения и дискомфорт, но дали има и толерантност към тях, ще видим на практика. Факт е обаче, че партиите на безотговорната Левица увеличиха броя на своите последователи с тази демагогична опозиция към всяко съществено предложение. Тази подкрепа показва именно границите на обществената толерантност, която заедно със ситуацията на политическо ниво не дава почва на позитивните мисли и очаквания.

Днес лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас заяви пред депутатите от своята партия, че кабинетът е преходен и, че ще има предсрочни избори на 19 февруари. Реално ли е, според вас това очакване?

Смятам, че възможността те да се състоят е много голяма, понеже правителството се обстрелва от всички страни. От друга страна, ако се проведат социологически проучвания, които да подчертават нуждата този кабинет да продължи да управлява и един израз на социално доверие към Лукас Пападимос и неговите усилия, тогава никоя сила няма да е в състояние да попречи на удължаването на живота на правителството, за да се справи с проблемите по-резултатно, отколкото партийните правителства. И това важи особено за г-н Самарас, който се показа ненадежден, след като в рамките на само няколко дни премина от позицията „не на всичко и незабавни избори” към невероятното „приемам който и да е премиер”. Още по-невероятен според мен бе фактът, че прие предложението премиер да стане Филипос Пецалникос, което беше най-безотговорното и престъпно действие. Бих могъл да отдам предложението за референдум на наивността на Георгиос Папандреу. Но кандидатурата на Филипос Пецалникос, т.е. завръщането към човека, който обяви референдума и предизвика тези сеизмични трусове в гръцкото общество и политическата система показва наличието на един краен опит за запазване на последните трохи власт от страна на Папандреу. От страна на Самарас обаче имаше проява на още по-голяма безотговорност, понеже той няма алибито на Папандреу, че поради манията си не е разбрал опасността от провеждането на референдума. 

По съвпадение преди около седмица излезе една моя книга, която написах, понеже предполагах и усещах, че гръцкото правителство ще се опита да намери изход чрез референдум. Заглавието е „Референдум – автентичен израз или насилствена манипулация на народната воля”. В книгата се опитах да събера всички опасности и странични ефекти, които може да предизвика едно ненавременно свикване на референдум, ако липсват определени условия, никое от които не беше налично в конкретния случай. Приемайки Филипос Пецалникос, Андонис Самарас на практика опрости, показа разбиране към предложението за провеждане на референдум, което е най-катастрофалното предложение през последните десетилетия в гръцкия политически живот.

Какво, според вас очаква гръцката политическа система в бъдеще?