Галерия

1

При съкращенията трябва да е ясно, че не можем да правим изключения. Всяка една администрация трябва да даде своя дял, а това в момента не се случва. Правителството предприе съкращения на разходите, но не във всички администрации. Например не се предвижда намаляване на разходите нито за Министерството на отбраната, нито Министерството на  труда и социалната политика. Значи министерства, които харчат почти един милиард лева на година, не са засегнати от съкращенията. Призивът на Института за пазарна икономика е това да се коригира и тези министерства също да оптимизират бюджетите си, особено Министерството на отбраната. В него има все още много хора, които не е ясно какво правят там. Също така има и много недвижими имоти, които министерството не може да стопанисва правилно, а поглъща средства.

Други мерки, които могат да помогнат на страната в периода на криза е преразглеждане на функциите на държавата. С други думи не да режем от всяка функция по малко, а въобще да се преосмисли дали някои функции трябва да останат в държавната власт. Например дали държавата трябва да осигурява заетост. Едно е да осигурява правила на пазара на труда, друго е директно да харчи пари, за да осигурява заетост, което всъщност прави изключително неуспешно през последните години. Доказателство за това е последния доклад на Националния статистически институт, в който се посочва, че активните програми за осигуряване на заетост са били неефективни. Много от хората,  които са си изгубили работата заради кризата, а след това са се върнали на пазара на труда, сами са открили новите възможности за работа. Държавната политика в този сектор не е спомогнала с нищо за възстановяване или увеличаване на работните места в страната. Ето това е пример за една функция на държавата, за която от години се харчат изключително много пари и нищо съществено не е достигнато до момента Независимо от това продължава да съществува.

Подобни инициативи на правителството, които струват скъпо на държавата, но нямат особен ефект през годините са програмите за насърчаване на инвестициите в икономиката или насърчаване на предприемачеството. Вместо държавата да се ограничи да създаде една обща нормативна рамка, в която тези частни инициативи да се развиват (което не струва нищо), държавата активно харчи пари без резултат. Ясно е за всички, че предприемачеството не се случва заради някоя програма на Министерство на икономиката, а заради бизнес средата, която съществува в страната.

В този ред на мисли държавата все още продължава да произвежда тютюн чрез Булгартабак, както и да вози пътници с БДЖ. И двете дейности по презумпция не са работа на държавата. В тютюневата промишленост нещата са съвсем объркани. Държавата сама произвежда цигари, след което наказва потребителите с налагането на акциз. Отделно дава субсидии на земеделците (харчи допълнително) да произвеждат тютюн. Тази година са определени 116 милиона лева от бюджета с пожеланието земеделците да направят реформа сами и да започнат да се занимават с някакъв друг поминък. Разбира се винаги съществува рискът те да приберат парите и да продължат да се занимават с тютюн, защото контролен орган няма.

Смятате ли, че актуализацията на бюджета тази година ще помогне за по-бързото възстановяване на българската икономика?

Тази актуализация на практика нищо съществено не променя. Очакваше се, че в момента когато се установиха бюджетните проблеми, ще се предприемат някакви мерки. Тези мерки съответно ще дадат някакъв ефект и съответно трябва да бъдат включени в нов бюджет. Това обаче не се случи. Чрез актуализацията, днес гласуваме и узаконяваме факта, че приходите така или иначе вървят надолу, а разходите отиват нагоре. Това не са нови мерки, а просто узаконяване на реалностите в държавата без да предприемаме действия за промяната в положителна посока.

Опровергава ли това твърдението на представителите на МВФ за България, че страната тази година започна да излиза от кризата?

Може да се каже, че до някаква степен сме на излизане от кризата. Търговията започна да расте, износът леко се увеличи, безработицата намаля с около процент, може би и заради сезонната заетост и има едно раздвижване в икономиката като цяло. Това обаче не е устойчив растеж. Не може да се каже, че сме на дъното, нито обаче, че сме много високо. Възстановяването ни е пряко свързано с доверието на външните пазари в страната и политиката на правителството. Колкото по-високо е доверието, толкова повече ще са инвестициите. Това в момента не съществува за България.

България има една доста добра макроикономическа картина – нисък държавен дълг и публичен дефицит, плоски данъци и др. Защо пазарите да не ни вярват?

Може би картината беше добра до време, но вече започна да се влошава доста бързо и то от правителствена гледна точка. В началото на тази година се оказа, че бюджетът за 2009 не е бил балансиран и е имало доста голям дефицит. Това някак си бе прието като нещо инцидентно и ето, че се озовахме в средата на 2010 и пак говорим за актуализации и промени. Появиха се и съмнения за достоверността на данните, което не е в наша услуга. Просто един след друг започнахме да даваме лоши сигнали на европейските ни партньори и на международните пазари.

Смятате ли, че ще спечелим или ще загубим от включването ни в енергийните проекти Бургас-Александруполис, Южен поток и ядрена централа Белене?