Галерия

1

Петър Ганев e икономист в Института за пазарна икономика в София. Занимава се с темите на икономическата свобода, данъчната политика и конкуренцията и има интереси в областта на борбата с климатичните промени и с крайната
бедност. Икономическият специалист разкри за читателите на GRReporter, основните стъпки, които държавното управление в България трябва да предприеме, за да усигори устойчив тип икономическо развитие в идните години.

Какво означава призивът на Института за пазарна икономика „Спрете харченето на пари” в кампанията за разходите на българската държава и към кой е отправен той?

Призивът е към управниците. През последните години наблюдавахме доста голям ръст на държавните разходи. То бе съчетано с доста голям положителен икономически растеж и това до някаква степен бе нормално. Не малко пари влизаха в икономиката, забеляза се увеличаване на обема на търговията и правителството намери за лесно да повиши своите разходи. Подобно нещо се случи както в България, така и други страни в Европа и света. Това за съжаление провокира големи очаквания и прекомерни харчове. Тези приходи, които се генерираха в резултат от високия ръст  на световната икономика, много лесно бяха превърнати в харчове и в обещания за повишаване на различни социални компенсации, пенсии, заплати в държавния сектор и други неща, които се харесват на хората.

В момента, в който кризата удари обаче, приходите виновни за необуздания икономически растеж секнаха, а обещанията и поетите от правителството отговорност останаха. Така съответно се появиха и проблеми в бюджета на почти всички страни. Резултатът бе образуването на една бюджетна дупка, която за държави като България е много опасна. Гръцката криза дойде да ни покажа какъв е резултатът от подобни бюджетни дупки.

Проблемът с дефицита на Гърция обаче е трупан с години, а в България проблемът възникна тази година?

Да, но крайният ефект е един и същ – няма значение дали говорим за години наред дисбаланс в приходите и разходите или по-кратък период на време. Това е мястото, което една държава достига, когато избухне криза и няма устойчиви приходи. При нас пътят е много по-кратък, няма нужда да харчим безотговорно десет години, за да стигнем до гръцкия сценарии. Особено опасно когато имаме една малка икономиката и тя започне да се свива. При наличието на валутен борд възможностите за гъвкавост в процеса на излизане от кризата са още по-малки. Не може да си позволим да загубим доверието на международните инвеститори, т.е. ако на Гърция и е трябвало десет години да загуби доверието, то при нас този период е много по-кратък.

Проблемът с разходите го има от много време и той е структурен. Това не са харчове, които се решават година за година. Говорим за разходи в образованието, здравеопазването, инфраструктурни подобрения и общините. Това са сектори, в които е много трудно да се направят съкращения. Значи щом не можем да съкратим обема на разходите, трябва да обновим системата, така че тя да стане по-ефективна. Говорим за реформа или оптимизация, за да се намалят тези разходи и бюджетът отново да се балансира.

Как си я представяте тази реформа?

На първо място трябва да се започне със съкращаване на държавните разходи в администрацията. До някъде така започна и правителството, с намаляване на бюджетите в общинската администрация, но все още това не е напълно в действие. Всеки, който е имал някакъв достъп до администрацията знае, че има какво да бъде оптимизирано там. Дори обаче да се изпълни напълно програмата за съкращаване на общинските разходи, това не може да реши всичките ни проблеми със свръх дефицита на страната. Това ще покрие само някои нужди до края на годината. По-сериозните реформи, към които трябва да се пристъпи са в областта на пенсионното и здравното осигуряване, както и в областта на висшето образование. Области, в които парите да отиват при тези, които наистина имат нужда от тях. Система, в която гражданите ще използват ефективно  здравните пътеки, а парите да следват нуждите на пациента. Също така е важно да се разработят нови модели, с които част от  парите от пенсионните осигуровки ще се спестяват, а не само да се преразпределят.

Обяснете ни малко по-детайлно какво имате предвид с промените в пенсионната система?

Системата такава, каквато е в България до скоро няма спестявания за пенсии. Просто се извършва трансфер от тези, които плащат пенсионни осигуровки към тези които днес получават пенсии. Налага се да преориентираме пенсионната си система към събиране на резервни средства. Пак ще има солидарност и прехвърляне на средства от активно работещото поколение към пенсионерите, но основна роля трябва да играе спестяването, което тепърва навлиза в България с вноска 5%.

Какво е пенсионното спестяване?

Когато всеки месец получаваме заплатата си, част от средствата ги отделяме в специална пенсионна сметка. Това съществува и до сега, но много малко от нашата вноска всъщност отива по тази сметка, защото по-голямата част от нея заминават в държавата. С други думи по-голямата част от тези средства не се спестява, а моментално се изхарчват в покриване на текущи нужди. Като погледнем каква част от разходите в бюджета заемат пенсиите ще видим, че реформа в този сектор е наложителна.

Разяснете ни по-подробно какви според вас са останалите наложителни реформи в държавната система?