Галерия

2

1

Системата в Гърция унищожи в последните години правото на свободен избор и развитието на нови идеи. Всички се научиха да търсят в държавния сектор лесни решения за всеки проблем. Държавна служба, европейски субсидии, допълнителни възнаграждения, бонуси върху заплатите, ако си на време на работа и много други. Способни, неспособни, работливи или мързеливи в последните десетилетия публичният сектор в Гърция се опита да побере всички, които можеха да се доберат до държавна служба, за да си осигурят сигурно място и добра заплата. Неговият обем растеше постоянно, разходите се превърнаха в разхищения,  а частният сектор плащаше сметката години наред. Така описа на кратко причините за състоянието на Гърция днес либералът Андреас Андрианопулос, председател на новосформирания либерален кръг на икономистите „Форум за Гърция”.

Андрианопулос подчерта, че за последните 30 години гърците са се научили да живеят на заем. „Мястото, в което световната криза докосна гръцката икономика бе края на свободното финансиране. Банките се озоваха в трудна ситуация, която ги накара да отпускат кредити само срещу гаранции и финансова устойчивост – за Гърция тези две неща са една приказна картина”. Андрианопулос заяви, че постоянното кредитиране е осигурило на гърците стандарт на живот, който не отговаря на реалната производителност.

Той отбеляза с раздразнение, че някои гърци все още не са наясно със сериозността на ситуацията, в която се намира страната. Същността на Меморандума за финансова помощ е да даде нужното време, за да се проведат структурни и фискални промени, както и да се съкрати до минимум държавния дефицит и страната да започне да трупа първични излишъци. Според икономистът Гърция няма да обяви спиране на плащанията, защото следствията за еврозоната биха били пагубни. Различни европейски банки са се натоварили с по-голямата част от дълговете на Гърция (държавни облигации). Това означава, че ако се обяви спиране на плащанията, правителствата най-вече в Германия и във Франция и по-малко в Испания и в Португалия трябва да предоставят спасителни програми за своите банки, така че да не се получи верижна реакция.

Андрианопулос добави, че с времето същите тези европейски банки ще започнат да се освобождават от гръцките държавни облигации, като ги предават в ръцете на Европейската централна банка. „Ако не изпълняваме коректно поставените пред нас задачи и реформи, за да можем да ползваме парите от двустранната финансова помощ, в близко бъдеще европейските банки и европейските правителства може спокойно да ни обърнат гръб”. По този начин Андреас Андрианопулос описа опасностите, които стоят пред Гърция, ако правителството не приложи коректно задълженията си за фискална и структурна консолидация според Меморандума за финансова помощ.

Доста по-краен в мнението си се оказа бившият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Панайотис Гениматас. Той заяви, че мерките залегнали в Меморандума не са достатъчни: „Меморандумът е доста по-назад от реалните проблеми на тази страна”. Според него той е събрал мерките на една политическа програма, която е трябвало да се изпълни така или иначе в последните 20 години. Независимо от това, ако правителството иска да достигне реални и дългосрочни резултати, трябва да въведе фискална дисциплина, в която няма да има отклонения от  заложените в бюджета цели, нито проблем с приходите от данъци, нито колебания в съкращаването на излишните разходи. Една много по-строга икономическа политика днес, би осигурила много по-добри резултати утре.

Икономическото развитие ще е косвен резултат от експресното изпълнение на тази програма през следващите две години. „Ако трябва да сме честни едва, сега започва реалното прилагане на програмата за фискална консолидация, защото нито нападението срещу ниските доходи на домакинствата, нито съкращаването на ниските пенсии не е приоритет на Меморандума. Това бяха решения, приети от правителството преди подписване на договора за финансова помощ.”

Бюджетът е основен инструмент за контрол и икономическо развитие на държавите. В Гърция обаче в продължение на десетилетия бюджетът е бил изготвян почти наизуст, а строгото му спазване не е било никога приоритет на държавните управници и от двете страни на парламента. „Как една държава без финансов план знае на къде отива?” запита риторично Гениматас, който обясни, че липсата на отговорно управление и строг икономически план са тласнали страната в ръцете на надзорната мисия. Чужденците не могат да разберат как целият публичен сектор няма реална дългосрочна финансова програма. Той даде пример с опитите на правителството да намалят разходите в здравеопазването без все още да са назначени финансови консултанти във всички държавни болници, които да отчетат реалното състояние на сектора, преди да започне да се прилага каквато и да е оздравителна програма.

Гениматас отбеляза със скептицизъм успешното решаване на задачата на правителството на ПАСОК, което трябва да изготви, гласува и приеме над 60 проектозакони за преструктуриране на вътрешната икономика в следващите четири месеца. Той каза, че това е тежка задача за правителство с четиригодишен мандат. Под въпрос постави и възможността Гърция да си възвърне положителния икономически ръст след две години. Дори след разсрочването на изплащането на помощта, през 2013 година Гърция трябва да има постоянни бюджетни излишъци в рамките на 5%-7% от БВП, за да може да се говори за поетапно погасяване на външния дълг. „Който вярва, че за десет години може Гърция да достигне подобни нива на икономическо развитие трябва да е луд”, заключи Панайотис Гениматас.