Галерия

1

Контролът върху ръководствата на ски центровете наистина е ключов момент за тяхното развитие. Дори в случая с Каймакчалан, чиято собственост винаги е била ясна (принадлежи на Компанията за държавни недвижими имоти), периодът 2011-2013 е катастрофален. Компанията-изпълнител «Йоргос Парасхос и Сие» ООД (на която било възложено управлението на ски курорта с двегодишен договор) се оказва съвсем неподходяща. Неподдържани лифтове, документи за инспекции без актуализация, унищожени хидравлични съоръжения и «замръзнали» отоплителни системи. Тази картина се е разкрила пред очите на служителите на Компанията за държавни недвижими имоти, които миналата година на 26 юли поеха ски центъра, от който липсвали и всички необходими разрешителни.

Безопасното и легално функциониране на зимния курорт, който миналия февруари бе затворил поради спиране на електроподаването (заради неплатени сметки в размер на 45 000 евро), е първата грижа на Компанията за държавни недвижими имоти. Нужни са били 468 000 евро, за да бъдат поправени щетите, и през декември ски центърът да заработи отново. Щом са приключени ремонтните работи и проверката на машините, започнало ходенето по мъките за снабдяването с всички необходими разрешителни. Показателен е фактът, че 7-те стаи на хижата, намиращи се над основния ресторант, не са отворени, поради липсата на сертификат за противопожарна безопасност.

Следващата задача е ежедневното функциониране и рекламирането на Каймакчалан, за да се възстанови постепенно неговата слава. И накрая, Компанията се свързва с училища в областта, за да организира екскурзии на символична цена, с цел учениците да опознаят планината.

Според официалните данни на Компанията за държавни недвижими имоти, която ще стопанисва ски центъра за срок от две години, към 2 февруари броят на продадените билети е достигнал 12 654, а приходите – 148 324 евро. При това в тях не са включени посетителите, които не карат ски, а само посещават курорта и се разхождат с лифтовете.

Междувременно, по време на двегодишния период, в който ски курортът не е работил на пълни обороти, посредническата и туристическа дейност в Агиос Атанасиос (разполагащ с 2 000 легла) отбелязват рязък спад.

Според местния брокер Тасос Психойос, в традиционните таверни на селото човек среща вече продавачка и хазяйка, а цените на недвижимите имоти са спаднали с 40%.

През 2012 легловата база не е запълнена дори на 50%. И обратното, тази година, когато ски курортът вдъхва доверие и работи на пълна мощност, резервациите не само отбелязват ръст от 100%, но има и малка вълна туристи от Македония. Без съмнение ски центърът и Агиос Атанасиос се като скачени съдове», посочва заместник-кметът по туризма на Едеса Христос Верикукис.

Както става ясно от разговорите с финансовите мениджъри и на двата ски курорта, приходите им се покриват на 65% до 70% от собствения им бюджет. За да станат още по-атрактивни и да привличат туристи, допринасяйки за развитието на региона, трябва да се отърват от импровизираните хижи с непрозрачните търговски договори, и да изградят собствени бази, които ще имат стабилно управление.

Рецептата на съседите

От 2003 използвайки за основа образцовия ски курорт Банско българите превърнаха едно неизвестно планинско градче в туристически център за всеки джоб. Така например един тридневен пакет от Солун, намиращ се само на 210 километра, струва 120 евро с полупансион в четиризвезден хотел. «Банско е един добре организиран туристически зимен курорт, със зимна пързалка, СПА, нощен живот, който има възможност да поема петдневни ваканционни пакети. Ски центърът увеличава значително туристическия поток, тъй като там се организират световни състезания, канят се популярни спортисти и непрекъснато се провеждат различни събития, като например играта с търсенето на изгубеното съкровище на тазгодишното откриване на сезона. Ако бъде построено и летището в Гоце Делчев (на 40 километра от ски центъра), много трудно ще можем да се конкурираме с тях», обяснява Аргирис Влахопулос, собственик на Discovery Travel в град Кавала, който поддържа офис и в София.

„Ако съседите са успели да осъществят един толкова добре организиран модел за туристическо развитие, ние защо не можем?“, питат се гръцките журналисти.