Галерия

1

Бойци на няколко фронта едновременно се оказват собствениците на бензиностанции в Гърция. Освен високата данъчна тежест и 30-процентовият спад в оборота в сравнение с 2010, собствениците на бензиностации и техните служители станаха цел номер едно на крадците през изминалата година. Според данни от гръцката преса на ден минимум две бензиностанции стават обект на кражба. Този тип търговски обекти заедно с будките за вестници и цигари се смятат за най-лесната плячка. Тази седмица полицията залови група албанци, които в последните шест месеца са извършили 25 кражби на бензиностанции в Атина и Солун. Всичките са младежи между 24-28 години и са се специализирали във въорежените грабежи на този тип търговски обекти, като използват мощни мотори, за да изчезнат бързо от мястото на местопрестъплението. Повечето от собствениците на бензиностанции са оборудвали търговските си обекти с камери за вътрешно наблюдение, което е помогнало за заловяването престъпниците, но според хората от сектора най-опасните грабители в Гърция не са албанските групировки, а самата държава.

Около 3500 собственици на бензиностации в страната осъмнаха преди няколко месеца с глоби в размер от 50 хиляди евро до един милион евро заради закъснение във въвеждането на счетоводните си данни в електронната система ИФЕСТОС. Баснословните суми са следствие от административна грешка, която според участниците на пазара не се поправя поради липсата на политическа воля. Грешката е на лице, но никой не иска да се ангажира да я поправи, защото това ще разкрие и други слабости в системата, казват от браншовата организация на собствениците на бензиностанции.

“Трябва да разберете, че ако вземете един собственик на бензиностанция с цялото му имущество, пак не може да изплати наложената му глобa”, подчерта председателят на Общогръцката федерация на собствениците на бензиностанции и търговците на гориво Харис Мавракис. Според гръцкото законодателство нафтата за отопление се налага с по-нисък акциз от тази за транспорт, като част от социалната политика на страната. С въвеждането на системата ИФЕСТОС през 2008 търговците на гориво закупуваха нафтата за отопление с по-високия акциз, като на нафтата за транспорт, а след това държавата им връщаше разликата в десетдневен срок. Собствениците на бензиностанции отбелязваха продажбите си в електронната онлайн система ИФЕСТОС, според която министерството на финансите даваше разликата между закупената с по-висок акциз нафта и тази, която е продадена с по-нисък данък.

От първи януари 2011 държавата промени системата за търговия и разпределение на нафта. Търговците спряха да купуват горивото за отопление натоварено с повишен акциз, като този на дизеловите горива за транспорт и мярката за връщане на разликата в косвения данък беше отменена. След промените голяма част от собствениците на бензиностанции не са били информирани, че трябва да продължават да внасят месечно данните за покупко-продажбите на нафта в системата ИФЕСТОС, защото връщането на данъка вече е било отменено. Междуврененно министерството на финансите създава нов сайт на системата ИФЕСТОС, в който собствениците на бензиностанции трябва да попълват данните на закупените и продадените горива.

Голяма част от потърпевшите не са били информирани за промяната на интернет адреса на системата и продължили да използват стария електронен адрес, от който обаче данните не се отчитали. Заетите в сектора настояват, че промяната е била направена половинчато. С нея финансовото министерство не е нанесло необходимите промени в Кодекса за дейността на митниците, които до момента са били надзорният орган контролирал входящите и изходящите потоци на горивата на бензиностанциите.

“След като отмениха връщането на разликата между акциза върху нафтата за транспорт и тази за гориво, преустановихме въвеждането на данни в системата ИФЕСТОС, което се оказа нарушение на Кодексът за счетоводни книги и регистри, а не на митническия кодекс”, обяснява Русакис Христодулос, който е собственик на бензиностанция на остров Крит и 2011 е първата му година като предприемач. След като министерството на финансите отмени връщането на акциза, той не е вкарвал онлайн данните за закупената и продадена нафта за три месеца, независимо, че поддържал нужната документация. След това се информирал, че онлайн отчитането трябва да продъльи и Русос въвел данните за последните три месеца наведнъж. При направената данъчна проверка, контролните органи установили, че книжата на предприятието са били изрядни и заявили, че той няма от какво да се притенява. Въвеждането на данните със закъснение обаче се отчело като предпоставка за нелегална търговия и младият предприемач отнесъл глоба от около 400 хиляди евро.

В момента Общогръцката федерация на собствениците на бензиностанции и търговците на гориво иска от министерството на развитието и конкуренцията да замрази изплащането на глобите. Нарушенията трябва да се преразгледат като административни, а не като незаконна търговия и да се прехвърлят към Кодексът за счетоводни книги и регистри. “Проверката на местните данъчни управления и митниците показа, че счетоводните ми книги са наред и няма нарушения. Закъснението да въведа данните в ИФЕСТОС обаче е нарушение от административен характер, а не предпоставка за черна търговия. Данъчните са на наша страна и разбират проблема, но докато Народното събрание не сложи ред законово по темата, ние сме изправени пред нелогични и неоправдано високи глоби”, признава Русос.

Подобно на случая с маймунките “нечул-невидял-неразбрал”, проблемът с нереално високите глоби за административна неизрядност остава нерешен. Правителството не чува вика на собствениците на бензиностанции, които искат преразглеждане на темата и полагането на глоби според нарушението, а не според това колко липсват в държавната хазна. Самите 3500 потърпевши са се озовали в това положение, защото не са разбрали, че трябва да продължат да въвеждат данните в ИФЕСТОС, а народът не може да разбере, кой е прав и кой е крив в цялата ситуация.

И докато се изясни дали нивата на наказателните такси ще бъдат замразени или преразгледани, министерството на финансите само си призна, че Гърция губи почти един милиард евро всяка година от контрабандната продажба на гориво. “Няма политическа воля, за да се овладеят тези феномени. За последните десет години са гласувани три закона, които налагат да се поставят контролни апарати през всичките нива на търговската верига (изход от рафинерията, цистерни, складови инфраструктури, резервоари и бензиностанции), но нито един от тях не е приложен на практика”, отбелязва Харис Мавракис.

Котрабандата е особено силна в северна Гърция, където цистерните имат бърз достъп до България или Македония. Там горивата са значително по-евтини поради по-ниското данъчно облагане. Запознати обясниха, че най-честите практики са празни цистерни да представят документация за пълни все едно, че правят износ към България. След което се връщат в Гърция с евтиното гориво. “Както разбирате, за да може да се изпълни този процес би следвало да участват не само хора от нашия сектор, но и от държавната администрация, митническите служби и понякога данъчното”, казва член на федерацията и допълва многозначително: “Въпросът остава, защото след като министерството на финансите знае, че губи почти милиард от незаконната търговия с горива, все още не е наложило въвеждането обща система за надзор на търговията от рафинерията до леката кола. Кой се облагодетелства от контрабандата?”