Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Гръцките банкери платиха истинската цена на кризата

18 Март 2013 / 13:03:47  GRReporter
3754 прочитания

Развитията на икономическата криза в Гърция и спорните решения за финансовото спасение на Кипър имат за главен герой банковата система. В Гърция банките се превърнаха в живите-мъртви поради държавното разточителство. В Кипър сметката изглежда ще платят всички граждани, които имат банкови депозити. GRReporter предоставя анализа на финансиста Костис Либуридис, публикуван в собствения му профил във фейсбук в средата на миналата година. Анализът продължава да е актуален и днес и съдържа есенцията на проблема “икономическа криза vs банки – кой плаща сметката..”. Вижте какво казва Лимбуридис:

“Тъй като популизмът вирее на базата на невежеството, бих искал да разясня това, което се случва в банковата система. Как тя работи, защо ще се рекапитализира и какви алтернативни решения съществуват (или са съществували). Ако сте били кардиолог през 1989, или сеизмолог през 1999, или треньор по футбол през 2004, или икономист през 2010, този анализ не ви е нужен. Обръщам се смирено към всички останали, с надеждата да отговоря на някои въпроси.

Фиг. 1

На фигура 1 виждате една банка в зародиш. Правоъгълника вдясно визуализира парите, с които разполага банката (средствата на инвеститорите и депозитите). Правоъгълника вляво представлява парите, които дава на заем.

Фиг. 2

На фигура две виждате банката, която току що e създадена. Акционерите вадят парите от джоба си и създават акционерния капитал. Визуализирано е в червен цвят. Все още няма нищо друго.

Фиг. 3

На фигура три банката вече е отворила и приема депозити. Това е оранжевият цвят и става въпрос за парите, които са депозирани в банка (дължи на вложителите) срещу лихва. Съгласно правилата за стабилността на банковата система, парите на акционерите не може да паднат под определен процент от общия капитал на банката. За да не го правим сложно, да кажем, че той не може да бъде по-малко от 10% от депозитите.

Фиг.4

На фигура четири банката използва парите, с които разполага (акционерен капитал и депозити). В ляво виждате какво са направени: в тъмносиньо са парите, които е инвестирала в гръцки държавни облигации, а в светло синьо са всички заеми (жилищни заеми, потребителски кредити, кредитни карти, бизнес кредити и т.н.).

Това е и крайният вариант на баланса на една банка. Печалбата на банката е разликата в парите, които получава от лявата страна минус парите, които плаща в дясната част. Всяка банка има различна стратегия, но всички банки се стремят да максимизират приходите от лявата зона и да ограничат разходите в дясната зона.

Кризата, която Гърция преминава в последните две години (текстът е публикуван в средата на 2012) произхожда от финансовите проблеми на страната. По-конкретно, разходите в държавния бюджет за много години бяха по-големи от приходите в него. Като резултат от това през 2010 Гърция обяви невъзможност да обслужва външния си дълг, т.е. да плати издадените държавни облигации. Най-скорошното развитие произтичащо от този факт е така нареченото PSI или по народно му окастрянето на номиналната стойност на държавните облигации. Този процес предполага, че собственикът на облигации със стойност 100 ще ги размени с други облигации, които имат стойност 47. Значи губи 53% от първоначално вложения капитал в облигациите. Прави го “доброволно” или по-точно под заплахата, че в противен случай може да загуби всичко (популисткият лозунг “цялостно опрощаване на дълга” издигнат от СИРИЗА или “отричане на общия размер на дълга” - Гръцката комунистическа партия-ККЕ).

Фиг. 5

Фигура пет показва влиянието на PSI върху банката, която даваме за пример. С PSI се премахва отляво тъмносинята част, която е инвестициите в гръцки държавни облигации в банката. Съответно се премахва равна на него част отдясно. Забележете, че сумата, която трябва да се отпише от парите на акционерите (тъмно червено) засяга и жълтата част на депозитите.

Оттук започва целият разговор за “рекапитализация на банковата система”. Как ще се намери начин да съществуват капитали в банката, а не само депозити. И то без депозитите да са по-малко от инвестициите и кредитите, тоест ... да не са изхвръкнали от банката.

PSI предвижда, че държавата, която е единственият виновен за краха на банката в нашия пример, ще осигури  средствата, които липсват. Те са част от средствата спестени от окастрянето на издадените облигации.

Когато чувате лозунгът “кризата да я платят банкерите” бъдете сигурни, че става въпрос за популизъм, защото банкерите вече са я платили. Няма банка в този момент в Гърция, в която средства да не са се изпарили по описания начин. Парите, които банкерите инвестираха в банките си изчезнаха, за да компенсират окастрянето на облигациите, притежавани от финансовите институции. Стойността на акциите на ВСИЧКИ банки е НУЛА. Жълтите стотинки, за които се търгуват на борсата представляват надеждата за бъдеща печалба, а не текуща оценка.

Категории: ИкономикаПазари банки криза Гърция Кипър
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus