Галерия

1

Норките са месоядни животни, хищници, особено любопитни и активни. Те са отлични плувци, гмуркат се с голяма сръчност, достигат до пет метра дълбочина. Те гнездят в тунели, които правят почвата в близост до вода, които може да достигнат до 4 км дължина. Хранят се с дребни животни като жаби, риби и гризачи. На гърба си носят и икономиката на Западна Македония.

От 35 преди 5 години, фермите за норки в региона надминават сега 100 (45 в окръг Кастория, 50 в окръг Козани, 8 в окръг Гревена и 2 в окръг Флорина). От 350 000 кожи през 2011, производството днес надминава 3 милиона кожи годишно. В Западна Македония  работят общо 1100 свързани с кожарството фирми, а в тях работят около 60%-70% от населението на Кастория. 99% от продуктите се изнасят, главно в Русия, Украйна, Турция, Китай. Стойността на износа е 300-400 милиона евро годишно.

„Стоим наравно с гиганта Китай” казва главният секретар на Съюза на кожарите на Кастория Федон Гиатас. „В света има само два центъра за производство на кожи- нашият район и Китай. Кастория със Сятиста купуват 7-8% от световното производство на кожи, а тук се произвеждат и 10-12% от световното производство на готови кожени облекла”.

Гръцката „пролет” на кожарството не идва случайно. През последните години с координираните усилия на бранша са направени редица благоприятни стъпки, като включването на  ферми за животни, отглеждани заради кожите към животновъдните фирми, възможността за включване на отглеждането на животни заради кожите в инвестиционни проекти с общностно или национално подпомагане, опростяване на лицензирането на нови съоръжения и скорошното премахване на 10% данък лукс върху произведените в страната кожарски изделия, продавани на едро в страната между фирмите. На международната борса за кожи, както обясни Гиатас, през последните години се наблюдава увеличение със 180% в цената на животинските кожи, така че маржът на печалбата се увеличава.

Това една прекрасна success story, за всеки, който може да пренебрегне факта, че за целта се убиват (най-вече с помощта на газ), около три милиона животни годишно. Както е отбелязано в писмо до съответните министри на Движението за премахване на търговията с кожи и гражданската инициатива „Кастория казва „не” на кожата отглеждането на животни заради кожите  не е класическа животновъдна дейност, тъй като то не произвежда храни, а луксозни стоки. „Кожата вече не се използва днес, за да се стопли някой, а като декоративен детайл в облеклото и обувките  по модни причини. Жителите на студените райони, дори и алпинистите,  избират дрехи, изработени по новите технология, които са много по-топли, по-практични и по- леки”.

Варварска практика

Според противниците на кожарството, развъждането и умъртвяването на животни заради кожите им е изключително жестока практика, която следва да бъде премахната незабавно. „Тези животни прекарват много кратък и напълно неестествен живот, затворени в малки метални клетки, само за да бъдат убити, когато кожата им е в подходящото състояние. Норките са все още диви животни, които не са адаптирани към живота в затворените ферми (... ). Условията, в които тези животни са принудени да живеят, са толкова мъчителни, че често полудяват от затварянето, биват довеждани до канибализъм или дори да ядат собствените си крайници”. Отбелязва се, че в много страни, като Австрия и Обединеното кралство, отглеждането на животни заради кожите е забранено.

Производителите оспорват и твърдят, че спазват необходимите изисквания за условията на развъждане, които са определени от Световната федерация по кожарство. „Ние правим много повече отколкото правят другите с пилетата, овцете или другите животни”.