Гръцката десница търси път към себе си

07 Ноември 2009 / 18:11:34 GRReporter

836 прочитания

Мария Спасова
   Гръцката десница преживява труден период и това я прави още по-интересна и привлекателна. Поне за журналистите. Пресцентърът за Извънредния конгрес на Нова демокарция, който днес и утре се провежда в закрития стадион “Мир и приятелство” (символиката със целите на конгреса е може би случайна) е претъпкан. Репортери внимателно слушат политическите речи, пишат, пушат, шумно дискутират.
   Десницата в цял свят е в криза. Видяхме какво стана миналата година в Америка. В Европа - Саркози за съжаление не е Жак Ширак, както и Анхела Меркел не е Хелмут Кол, Берлускони винаги си е бил Берлускони, а гастрономическият клуб на Дейвид Камерън може да му изиграе лоша шега (не защото англичаните са против чревоугодниците, а защото обилните количества храна обикновено се поливат с обилни количества алкохол). Не искам и да се и опитвам да правя сравнение с Маргарет Тачър. За българската десница, на власт и в опозиция даже не ми се отваря дума. Като че ли най-уважаваният десен лидер в момента е източноевропеецът Вацлав Клаус, него пък по европейска линия го взеха на мушка бюрократите в Брюксел.
   На този фон изборното поражение на Нова демокрация от 4 октомври, най-голямото в историята на партията е по-скоро част от световната тенденция, отколкото някаква изненада. Ако трябва да направим сборен портрет на успешния десен лидер днес, то той трябва да е женен за красавица като Карла Бруни, да има ексцентризма на Дейвид Камерън, медийната империя на Силвио Берлускони, да е готов на всичко за политическото си оцеляване като Анхела Меркел и да притежава мъдрата консервативност на Вацлав Клаус.
   Какво ни предлага менюто на Нова Демокрация? Ако търсим мъдра консервативност може би най-подходяща ще се окаже Дора Бакояни. Ако ни интересува повече политическото оцеляване, то гръцката птица феникс има само едно име - Андонис Самарас. Е, ексцентризмът безспорно е патент на Панайотис Псомиадис.
   Много хора смятат слушането на политически речи за загубено време и за скучно занимание. Не е така. Политическата реч говори много за личността на този, който я произнася. Ако разгледате внимателно словото на Дора Бакояни ще видите, че то е много егоцентрично. В по-голямата си част тя говори само за себе си - за детството си в семейство Мицотакис, за юношеството си и брака с Павлос Бакоянис, за травмата след убийството му, за политическата си кариера на депутат, кмет и след това външен министър. “Няма избори, които да съм загубила”, беше заключението на Бакояни, но никога не е късно.
   Погледнете сега словото на Андонис Самарас. Много объркващо и непредвидимо, както объркващ и непредвидим е самият Самарас. Той говори за “социален либерализъм”, където пазарът ще е свободен, но държавата ще е социална, позова се на изборната стратегия на Барак Обама (!) и каза няколко добри думи за средната класа като социалната база на Нова демокрация. Добави и няколко общи лозунги от рода на “Можем да променим Гърция” и “Ще направим Нова демокрация по-добра”, за да завърши с призив за единство на партията в деня след изборите за лидер.
   В един пресцентър, където журналистите са видели какво ли не и са обръгнали откъм чувства рядко се чуват ръкопляскания. След речта на Панайотис Псомиадис обаче репортерите ръкопляскаха. Те ръкопляскаха не защото солунският кмет каза нещо хубаво за тях. Напротив. Псомиадис нарече отношението на медиите към Нова демокрация фашистко и директно ги обвини, че за 5-те години на Костас Караманлис като министър-председател те всекидневно само са го “плюели”. Журналистите се трогнаха, защото Псомиадис бе единственият, който говореше със страст и като жив човек. Той не се поколеба да каже, че Костас Караманлис е задължен да гласува за него, защото в най-трудните моменти за бившия премиер солунският кмет е излизал напред, за да поеме удара върху себе си. След което нправи едно лично обръщение към Караманлис: “Коста, знам, че тебе те боли най-много, боли те за децата ти, за партията ти, за родината ти, но най-вече за майка ти, която трябваше да те види победен в нощта на 4 октомври. Няма да свърши тук епохата Караманлис за Гърция”. Панайотис Псомиадис завърши речта си с призив към двамата си опоненти да се качат на трибуната при него и тримата да си стиснат ръцете в знак на единство. Нещо, което Бакояни и Самарас направиха с голямо нежелание и след бурните аплодисменти в залата и зараждащия се подигравателен смях.
   До избора на лидер на Нова демокрация на 29 ноември остават точно три седмици. Преднината на Дора Бакояни е малка и Андонис Самарас има всички шансове да я стопи. “Не ме подценявайте, както подценявахте Георгиос Папандреу”, пророкува Псомиадис. Днес никой не може да предвиди с точност кой ще спечели лидерството в гръцката десница. Нова демокрация е изправена за първи път пред избор на лидер от всички членове, а не само от делегати на партиен конгрес. Всичко зависи от това колко и кои членове ще си направят труда да гласуват на 29 ноември.
   Следващият лидер на Нова демокрация е и следващият министър-председател на Гърция. В идеалния си вариант той би трябвало да има политическия консерватизъм на Дора Бакояни, ловкостта в политическите интриги на Андонис Самарас и човешкото обаяние на Панайотис Псомиадис. За успеха на партията и за доброто на страната.