Галерия

1

Като вижда, че на гръцка територия възмездието е обречено да остане само на хартия, Йоанис Стамулис решава да представи случая пред италианските съдилища. Ищците поставят конкретен въпрос: искат италианското правосъдие да позволи решението на гръцкия съд срещу германската собственост да бъде изпълнено на италианска територия, въз основа на европейски регламент, който позволява решенията на една страна-членка да бъдат изпълнявани на територията на друга.

На това основание ищците искат ипотекирането на имоти, собственост на германската държава във Флоренция. В последвалите съдебни битки в Районния, а после и в Апелативния съд на Флоренция, съответните жалби на германската държава са отхвърлени. В крайна сметка исканията на гръцките ищци са удовлетворени през 2008 от Върховния съд на Италия  по отношение на съдебните разходи, а през миналия юли става ясно, че същият съд отсъжда в тяхна полза цялата сума на компенсациите.

С "коза" на екстериториалността в ръка

Решенията на италианското правосъдие във връзка с жертвите от Дистомо не са единствените, свързани с искове за обезщетения срещу нацистките войски. В средата на 2008 италианските съдилища вече са приели подобни искове на италиански граждани, което кара германската държава да вземе драстични мерки.

Като реакция на решенията на италианските съдилища във връзка с дела за компенсации (едно от които свързано с клането в Дистомо), Германия решава да отнесе случая до Международния съд в Хага. Тя иска да бъде признато, че Италия е нарушила международните си задължения спрямо Германия въз основа на международното право, тъй като италианските съдии не са уважили принципа на екстериториалността.

В конкретния случай и гръцкият и италианският Върховен съд са преценили, че не е в сила принципът за екстериториалност на германската държава.

Принципът за екстериториалност, който на практика означава, че една държава не може „да бъде съдена” в съдилищата на друга държава, представлява основен принцип в международното право, засяга стотици дела от най-различен характер и не се ограничава само до въпроса с германските репарации. Според гръцката и италианската страна обаче, когато една държава е извършила различни зверства, като геноцид или престъпления срещу човечеството, тогава принципът на екстериториалността трябва да бъде заобиколен. Основният аргумент на гръцката страна е, че «една държава не може да се крие зад принципа на екстериториалността».

Гърция решава да се намеси

Гръцките потомци на жертвите от Дистомо нямат право да участват в съдебния спор между Италия и Германия в Хага, тъй като в Международния съд не могат да присъстват частни лица. Всичко се променя обаче, когато след десетилетия гръцкото правителство дава зелена светлина за намесата на гръцката държава в делото. Чрез тази правна намеса Гърция на практика подкрепя италианските аргументи пред Съда в Хага и иска отхвърлянето на германската жалба, за да може жителите на Дистомо да получат компенсациите, което искат.