Галерия

1

Международният съд в Хага се произнесе в полза на Германия в спора й с Италия по въпроса с изплащането на компенсации на жертвите на нацистки престъпления.

С решението си, прочетено от председателя Хисаши Овада Международният съд налага на Италия да гарантира, че ще бъдат отменени всички съдебни решения, които противоречат на принципа на екстериториалността.

По-специално по отношение на въпроса, засягащ Гърция, Съдът преценява, че решението на Италия да позволи да бъдат изпълнени на италианска територия решения на гръцки съдилища  срещу собственост на германската държава нарушава принципа на екстериториалността, признат от международното право.

«Съдът смята, че отказът на италианските съдилища да признаят принципа на екстериториалността представлява нарушаване на задълженията им спрямо германската държава», заяви съдия Овада при прочитането на решението по време на откритото заседание в Двореца на мира в Хага.

Решението на Съда прекратява окончателно спора, свързан с изпълнението на съдебните решения за жертвите от Дистомо на италианска територия. Въпросът, който остава обаче е какво ще се случи на гръцка територия. Защото, както подчертават юристи Съдът е преценил само че Италия е нарушила международното право, като е разрешила изпълняването на гръцки решения на италианска територия. Въпрос на тълкуване е дали същата обосновка ще се приложи и за гръцките съдилища, които не са споменати в решението.

Адвокат Стелиос Перакис, преподавател по международни и европейски институции и упълномощен от гръцката държава да я представлява заяви след прочитането на решението: «Решението на Международния съд следва една ясна консервативна линия, като тълкува в съвсем тесен смисъл съществуващото международно право. Той не допуска никаква практическа промяна по въпроса за екстериториалността на държавите. И това става при положение, че е поставен въпрос от страна на частни лица, които търсят компенсации като се позовават на сериозни нарушения на хуманитарното право и на човешките права по време на въоръжени конфликти, окупация и т. н. Съдът прецени, че Италия е нарушила международните задължения със своите съдебни решения, които е издала като е приела исканията на частните лица. Тук са включени и решенията на гръцките съдилища във връзка с  клането в Дистомо».

Според Перакис обаче от друга страна съдът е изяснил, че Италия и Германия ще трябва да започнат преговори, за да се уточни какво точно ще стане по въпроса с репарациите.

«Въпрос на тълкуване е как може да продължи юридическата битка в Гърция. Една битка, която трябва непременно да има положителен резултат като имаме предвид, че е подкрепена от окончателното съдебно решение на нашите висши съдии», подчертава от своя страна адвокат Кели Стамули, дъщеря на покойния Йоанис Стамулис, който започва през 1997 юридическата битка като приема да представлява роднините на жертвите от Дистомо. На 10 юни 1944 година в селището Дистомо е извършено едно от най-големите кланета на Балканите по време на Втората световна война. Тогава са избити 218 души, между които 53 деца.

Адвокат Кели Стамули има предвид решението на Върховния съд, който през 2000 отсъжда в полза на ищците. Въпреки това решението не е изпълнено, тъй като според гръцкото законодателство, за да бъде изпълнено решение срещу чужда държава, трябва да има разрешение от министъра на правосъдието.

Международният съд подчертава, че решението на гръцкия Върховен съд продължава да е в сила, факт, който означава, че хипотетично то би могло да бъде изпълнено. Но дали министърът на правосъдието ще издаде подобно разрешение, това вече е политически въпрос.

Историята на една изгубена битка

Решението на Международния съд е последното действие на драмата, започнала през 1997, когато адвокат Йоанис Стамулис решава да представлява близките на жертвите от Дистомо, които подават индивидуални искове за компенсации срещу германската държава. «Дотогава въпросът с компенсациите беше част от разговорите на равнище държави и международна дипломация. Баща ми беше първият, който реши да придвижи въпроса на ниво индивидуален иск. Синовете, дъщерите, роднините на жертвите за първи път можеха да поемат случая в собствените си ръце и да поискат компенсации за престъпленията, на които са станали жертва», заяви Кели Стамули.

Гръцка пирова победа

За ищците от Дистомо първото действие на драмата е изиграно през 1997, пред Районния съд в Ливадя. Там Йоанис Стамулис представлява близките на 218 жертви на клането и печели делото, което приключва с решението да бъдат изплатени 9,5 милиарда драхми като парично обезщетение за болката и страданието на близките.

Делото продължава в Апелативния и Върховния съд (след съответното обжалване от страна на германската държава), където отново е отсъдено в полза на ищците. Въпреки това не е разпоредено изплащане на компенсации, поради споменатото вече изискване да има издадено разрешение от министъра на правосъдието. Такова разрешение не е издадено от нито един министър досега, с оправданието, че не бива да се предизвиква напрежение в отношенията между Атина и Берлин.

Победа в италианските съдилища

Като вижда, че на гръцка територия възмездието е обречено да остане само на хартия, Йоанис Стамулис решава да представи случая пред италианските съдилища. Ищците поставят конкретен въпрос: искат италианското правосъдие да позволи решението на гръцкия съд срещу германската собственост да бъде изпълнено на италианска територия, въз основа на европейски регламент, който позволява решенията на една страна-членка да бъдат изпълнявани на територията на друга.

На това основание ищците искат ипотекирането на имоти, собственост на германската държава във Флоренция. В последвалите съдебни битки в Районния, а после и в Апелативния съд на Флоренция, съответните жалби на германската държава са отхвърлени. В крайна сметка исканията на гръцките ищци са удовлетворени през 2008 от Върховния съд на Италия  по отношение на съдебните разходи, а през миналия юли става ясно, че същият съд отсъжда в тяхна полза цялата сума на компенсациите.

С "коза" на екстериториалността в ръка

Решенията на италианското правосъдие във връзка с жертвите от Дистомо не са единствените, свързани с искове за обезщетения срещу нацистките войски. В средата на 2008 италианските съдилища вече са приели подобни искове на италиански граждани, което кара германската държава да вземе драстични мерки.

Като реакция на решенията на италианските съдилища във връзка с дела за компенсации (едно от които свързано с клането в Дистомо), Германия решава да отнесе случая до Международния съд в Хага. Тя иска да бъде признато, че Италия е нарушила международните си задължения спрямо Германия въз основа на международното право, тъй като италианските съдии не са уважили принципа на екстериториалността.

В конкретния случай и гръцкият и италианският Върховен съд са преценили, че не е в сила принципът за екстериториалност на германската държава.

Принципът за екстериториалност, който на практика означава, че една държава не може „да бъде съдена” в съдилищата на друга държава, представлява основен принцип в международното право, засяга стотици дела от най-различен характер и не се ограничава само до въпроса с германските репарации. Според гръцката и италианската страна обаче, когато една държава е извършила различни зверства, като геноцид или престъпления срещу човечеството, тогава принципът на екстериториалността трябва да бъде заобиколен. Основният аргумент на гръцката страна е, че «една държава не може да се крие зад принципа на екстериториалността».

Гърция решава да се намеси

Гръцките потомци на жертвите от Дистомо нямат право да участват в съдебния спор между Италия и Германия в Хага, тъй като в Международния съд не могат да присъстват частни лица. Всичко се променя обаче, когато след десетилетия гръцкото правителство дава зелена светлина за намесата на гръцката държава в делото. Чрез тази правна намеса Гърция на практика подкрепя италианските аргументи пред Съда в Хага и иска отхвърлянето на германската жалба, за да може жителите на Дистомо да получат компенсациите, което искат.