Галерия

1

“Отричаме информацията Гърция да дава два милиарда евро за спасителната програма на Кипър”, заявиха специално пред GRReporter представители на финансовото министерство тази седмица. Разнопосочните информации, които излязоха в последните дни за ролята на Гърция в спасителната програма за Кипър създадоха суматоха и безпокойство.

В средата на седмицата Файненшъл Таймс съобщи, че Атина и Никозия са в преговори за взаимопомощ преди извънредната среща на финансовите министри от еврозоната за изготвяне на единна политика в преговорите с международните кредитори. Освен това Никозия е поискала два милиарда евро от Гръцкия фонд за финансова стабилност, за да се подпомогне рефинансирането на гръцките банки в Кипър. Гръцката страна побърза да отрече изтеклата от Никозия информация. Представители на банковите кръгове поясниха, че помощта едва достига за местните банки, за да може Атина да си позволи да дава пари на Кипър.

В момента островната страна подобно на Гърция през 2010 е на прага на подписването на общоевропейска финансова помощ, която ще предпази от фалит поредния член на еврозоната. Според разпространената информация в местните медии Кипър има нужда от приблизително 17,5 милиарда евро. Около 10 милиарда евро ще отидат за рекапитализация на банките, а другите седем ще се насочат към външния дълг. В същото време от Брюксел съобщават, че разглеждат възможността спасителната програма да не надхвърля 10-13 милиарда евро, което се оказва в противовес с оценката на кипърските икономисти.

Кипърският финансов министър Михалис Сарис се очаква да се посети Москва в началото на следващата седмица, за да се предоговори участието на Русия в спасителния план на островната страна. Досега Кипър е взела помощен заем от Русия на стойност 2,5 милиарда евро, който е с лихва от 4,5% и трябва да бъде изплатен до 2016. От Сарис се очаква да поиска от Москва лихвата да бъде намалена, а заемът да бъде разсрочен с пет години, предава Вима. Русия от своя страна е заявила интерес към закупуване на Laiki Bank и участие в увеличението на капитала Cyprus Bank.

Спред Ройтерс спасителната програма за Кипър от Европа ще включва повишение на корпоративния данък от 10% на 12,5%, данък върху печалбите от лихвите от депозитите за три години и най-вероятно еднократен данък от 5% върху депозитите, от който се очаква да дойдат 3,5 милиарда евро. Приватизационната програма на Кипър включва националната телекомуникационна мрежа, компанията за производство и разпространение електрическа енергия и пристанищната управа. От нея се очакват да дойдат постъпления от два до три милиарда евро.

Европейските лидери разглеждат възможността да се наложи данък върху борсовите транзакции и обсъждат изключително спорната мярка за окастряне на депозитите. “Наистина категорично подчертавам – и не става въпрос само за Кипър, но и за цялата еврозона – не може да има по-глупава идея (от окастрянето на депозитите)”, казва Михалис Сарис, цитиран от Ройтерс. Подобно на останалите страни от Европейския съюз и Кипър гарантира банковите депозити на гражданите до 100 хиляди евро. Това обаче няма да задържи депозитите, ако кредиторите решат да компенсират дупките в спасителната програма като наложат такса върху парите в банките.

Темата за финансовото спасение на Кипър е в основата на извънредната среща на министрите на финансите в еврозоната този петък. Председателят на Eurogroup Жан-Клод Юнкер заяви, че не може да си представи, че този уикенд ще мине и Европа няма да е взела решение за крайния вариант на спасителния пакет за страната. Въпреки това политически анализатор от Атина коментира пред GRReporter, че е не реалистично да се смята, че с една среща европейските политици ще достигнат до консенсус.