Галерия

2

1

Според официалните данни 20 хиляди заети на свободна професия имат годишни приходи от над 100 хиляди евро, но само 73-ма от тях се облагат с данъци за приходи в размер над един милион евро. Мнозинството от около 700 хиляди не плащат дори и цент, защото декларират годишен доход от 12 хиляди евро.

Професорът по икономика Савас Ромболис изчислява загубите от неплащането на данъци от страна на заетите на свободна професия на 15 милиарда евро на година. Дори само тази сума щеше да е достатъчна за годишния държавен дълг. Данъците от корабоплаването и туризма пък биха допринесли с още 20 милиарда евро. И въпреки че при други условия ситуацията в Гърция би могла да бъде толкова добра, колкото и в Швеция, властите не могат да съберат солидни суми.

Що се отнася до борбата с неплащането на данъци на практика, директорът на Службата за преследване на икономическите престъпления Николаос Лекас казва: „Гърция е решена да не фалира. Сега прилагаме законите стриктно”. В същото време показва един списък и казва: „Ето един лекар. В рамките на седем години е платил за данъци общо 172 хиляди евро, а в банковата му сметка има 5,5 милиона евро”.

Новият директор следва действията на своя предшественик Янис Капелерис, който в началото на кризата заяви пред медиите, че партито и времето, в което длъжниците търсеха подкрепа от депутати и финансови министри е отминало безвъзвратно. Много гърци му повярваха, защото им даде кураж. Медиите също се отзоваха позитивно.

Капелерис бе повишен в главен секретар на министерството на финансите. Сега се занимава с една група от 1700 граждани, които притежават недвижимо имущество на стойност един милиард евро. „Само в 19 от случаите съществува задължение към данъчните в размер 76 милиона евро. Решени сме да променим много неща, но ни е нужно време. Трябва да преобразуваме цялата система за събиране на данъци. Изключително неприятно ми е да знам колко голям е обемът на неплатените данъци, когато хората от средната класа страдат от повишенията им. Имаме напредък, но все още не сме на онова ниво, от което ще можем да съберем парите от онези, които ги имат”.

Николаос Лекас уволни 70 на сто от 1200-та служители на Службата за преследване на икономически престъпления. „Те се намираха тук в продължение на много години и се бяха сприятелили с клиантелата си прекалено много”. Много от новите служители трябва да проследят интензивни компютърни курсове. Според него те вече ще могат да влизат в банкови сметки и да ги „замразяват”, без да е нужно специално разрешение от съда, както правят в момента данъчните управления по места.

Според икономиста Янис Стурнарас обаче Гърция губи една историческа възможност. „Такива възможности се появяват само веднъж. Но премиерът погледна на въпроса повърхностно и назначи на високите постове свои приятели - наивни младежи”. Те обещаха, че ще изпратят всички мастити длъжници в затвора, но останаха само със заканата. „Нямаха средствата, за да приложат тези изисквания. Богатите имат добри адвокати и умни съветници”, в резултат на което се появиха много офшорни фирми, регистрации на яхти в Турция и пренасяния на пари в Швейцария, където в гръцки сметки има около 600 милиарда евро. „И купонът продължава” казва Стурнарас.

В много далечен от кризата ритъм се движи остров Миконос. Както казва мениджърът на едно заведение: „На Миконос няма криза, няма и при нас”. Там напливът от клиенти е толкова голям, че понякога е нужна дори министерска намеса, за да се осигури шезлонг на космополитния плаж.

Все пак и на острова бе регистриран скандал. Инспектори от финансовото министерство откриха, че през юли 2009 собствениците на заведение не бяха издали фактури за 1500 билети за концерта на певеца Андонис Ремос, нито ги бяха описали в счетоводните книги. И въпреки че глобата следваше да е в размер от 2 милиона евро, местното данъчно управление я намали на десет хиляди евро. Случаят явно се изгуби в лабиринта на гръцкото правосъдие, отбелязва Stern.

„Системата води хората към съдебната пътека, когато те получават бележки, в които им оповестяват, че дължат големи суми” казва адвокатът Леонидас Хамодракас. „Но, докато започне процедурата минават от шест до осем години. Държавата успява много рядко да събере тези пари. В повечето случаи не става дума за корупция, а просто липсва един резултатен механизъм, координация и организация”.