Галерия

2

1

Днес гръцкото министерство на финансите обяви за пореден път, че ще възложи събирането на данъци, които надвишават 150 хиляди евро на частни фирми и адвокатски кантори. Според решението на министъра Евангелос Венизелос тези фирми се задължават да открият всеки вид имущество на длъжниците в Гърция и в чужбина, за да покрият задълженията им към държавата.

В социаланите мрежи „новината” бе приета с резерви по отношение на успеха на начинанието. Много гърци коментираха, че едва ли е трудно да откриеш длъжници, като например футболния бос Макис Псомиадис, който преди няколко дни бе пуснат на свобода, след като плати гаранция в размер 20 хиляди евро. Според различни източници същият човек е декларирал в данъчното, че годишните му приходи са осем хиляди евро!

Неефективността на системата за събиране на данъци в съчетание с разпространената на всички нива в държавната администрация корупция принудиха финансовото министерство да прибегне до услугите на частните фирми. В репортажа си немското списание Stern описва с много ясни окраски всички производни на този проблем.

Статията започва с констатацията, че „Гърция е заплашена от фалит, но богатите изнасят парите си в чужбина. Политиците беснеят, държавните служители не знаят какво да правят, а бедните плащат за всичко”.

Когато собственикът на втория по брой плавателни съдове частен флот в Гърция, корабовладелецът Георгиос Прокопиу бе подгонен от данъчните власти, неговият случай бе описан в медиите с главни букви. Тогава за пръв път изглеждаше реално изпълнението на предизборното обещание на правителството, че тежестта за спасението на страната ще бъде поета от всички гърци.

Но според неназовани източници от Националната разузнавателна служба само два дни, след като данъчните го привикаха, за да уреди своите задължения той пренесъл в Швейцария 600 милиона евро. Това било нещо като предупреждение от страна на милиардера, че би било по-добре да го оставят на мира, отколкото да изнесе цялата си дейност извън Гърция.

Това показва, пише Stern, че нещата са както преди: Народът трябва да прави икономии, а онзи, който има пари и връзки не се бои от нищо.

По този повод председателят на Института за икономически и индустриални проучвания Янис Стурнарас отбелязва: „Ние сме една бедна страна с богати хора. И тези богаташи не плащат данъци, защото няма политическа воля за това. Тук продължава да действа клиентелистката система. Интересите на политиката и бизнеса са тясно свързани, затова политиците не искат да променят нещата”.

Само преди година Янис Стурнарас беше оптимист, че властите ще открият длъжниците, които укриват данъци посредством сателитни снимки на къщи с басейни и чрез оповестяването на имената на лекари и адвокати, които плащат по-ниски данъци от своите помощници. „Но те не хванаха нито една „голяма риба”. Не съм чул някой да е бил осъден. Цялата тежест пада на плещите на хората от средната класа и това е неприемливо. То е една отрова за обществото, което ще поиска възмездие”.

От своя страна отговорният за откриването на длъжниците главен секретар на финансовото министерство Диомидис Спинелис заявява: „Борим се на много фронтове. Събирането на данъците е съпроводено с много пот и кръв”. Спинелис създава една електронна система за контрол, която ще може да сравнява данните от различни данъчни декларации. „Работим и по три дни, без да спим. Невинаги е лесно да задвижиш своите сътрудници”.

Той заявява пред списанието, че се принудил да уволни 200 души от персонала, които не можели да следват този ритъм на работа, поради семейни задължения. Останалите получават много по-ниски заплати, докато вършат повече работа. Но целта си заслужава. Системата на Спинелис открила няколко длъжници и задействала процедурата в местните данъчни управления. Но, както самият той казва: „Събирането не е моя работа, не знам какви са сумите”.

Според официалните данни 20 хиляди заети на свободна професия имат годишни приходи от над 100 хиляди евро, но само 73-ма от тях се облагат с данъци за приходи в размер над един милион евро. Мнозинството от около 700 хиляди не плащат дори и цент, защото декларират годишен доход от 12 хиляди евро.

Професорът по икономика Савас Ромболис изчислява загубите от неплащането на данъци от страна на заетите на свободна професия на 15 милиарда евро на година. Дори само тази сума щеше да е достатъчна за годишния държавен дълг. Данъците от корабоплаването и туризма пък биха допринесли с още 20 милиарда евро. И въпреки че при други условия ситуацията в Гърция би могла да бъде толкова добра, колкото и в Швеция, властите не могат да съберат солидни суми.

Що се отнася до борбата с неплащането на данъци на практика, директорът на Службата за преследване на икономическите престъпления Николаос Лекас казва: „Гърция е решена да не фалира. Сега прилагаме законите стриктно”. В същото време показва един списък и казва: „Ето един лекар. В рамките на седем години е платил за данъци общо 172 хиляди евро, а в банковата му сметка има 5,5 милиона евро”.

Новият директор следва действията на своя предшественик Янис Капелерис, който в началото на кризата заяви пред медиите, че партито и времето, в което длъжниците търсеха подкрепа от депутати и финансови министри е отминало безвъзвратно. Много гърци му повярваха, защото им даде кураж. Медиите също се отзоваха позитивно.

Капелерис бе повишен в главен секретар на министерството на финансите. Сега се занимава с една група от 1700 граждани, които притежават недвижимо имущество на стойност един милиард евро. „Само в 19 от случаите съществува задължение към данъчните в размер 76 милиона евро. Решени сме да променим много неща, но ни е нужно време. Трябва да преобразуваме цялата система за събиране на данъци. Изключително неприятно ми е да знам колко голям е обемът на неплатените данъци, когато хората от средната класа страдат от повишенията им. Имаме напредък, но все още не сме на онова ниво, от което ще можем да съберем парите от онези, които ги имат”.

Николаос Лекас уволни 70 на сто от 1200-та служители на Службата за преследване на икономически престъпления. „Те се намираха тук в продължение на много години и се бяха сприятелили с клиантелата си прекалено много”. Много от новите служители трябва да проследят интензивни компютърни курсове. Според него те вече ще могат да влизат в банкови сметки и да ги „замразяват”, без да е нужно специално разрешение от съда, както правят в момента данъчните управления по места.

Според икономиста Янис Стурнарас обаче Гърция губи една историческа възможност. „Такива възможности се появяват само веднъж. Но премиерът погледна на въпроса повърхностно и назначи на високите постове свои приятели - наивни младежи”. Те обещаха, че ще изпратят всички мастити длъжници в затвора, но останаха само със заканата. „Нямаха средствата, за да приложат тези изисквания. Богатите имат добри адвокати и умни съветници”, в резултат на което се появиха много офшорни фирми, регистрации на яхти в Турция и пренасяния на пари в Швейцария, където в гръцки сметки има около 600 милиарда евро. „И купонът продължава” казва Стурнарас.

В много далечен от кризата ритъм се движи остров Миконос. Както казва мениджърът на едно заведение: „На Миконос няма криза, няма и при нас”. Там напливът от клиенти е толкова голям, че понякога е нужна дори министерска намеса, за да се осигури шезлонг на космополитния плаж.

Все пак и на острова бе регистриран скандал. Инспектори от финансовото министерство откриха, че през юли 2009 собствениците на заведение не бяха издали фактури за 1500 билети за концерта на певеца Андонис Ремос, нито ги бяха описали в счетоводните книги. И въпреки че глобата следваше да е в размер от 2 милиона евро, местното данъчно управление я намали на десет хиляди евро. Случаят явно се изгуби в лабиринта на гръцкото правосъдие, отбелязва Stern.

„Системата води хората към съдебната пътека, когато те получават бележки, в които им оповестяват, че дължат големи суми” казва адвокатът Леонидас Хамодракас. „Но, докато започне процедурата минават от шест до осем години. Държавата успява много рядко да събере тези пари. В повечето случаи не става дума за корупция, а просто липсва един резултатен механизъм, координация и организация”.

В същото време изглежда, че нотариусите имат много работа, тъй като голям брой имоти се прехвърлят на деца или много възрастни хора. Сред исканията на клиентите е и прехвърлянето на луксозни имоти към офшорни фирми, предимно със седалище в Кипър. По този начин, когато държавата изпраща чек за плащане, длъжниците вече нямат никакво имущество на свое име.

Гърците дължат общо 41 милиара евро на държавата от неплатени данъци. Наскоро бе издаден списък с 8000 фирми, които заедно с още 6500 граждани дължат 90 на сто от общата сума. По време на предизборната си кампания премиерът Георгиос Папандреу показваше списъка и казваше: „Пари има”. Сега дори и проправителственият вестник Та неа го определя като „списък с призраци”, се споменава още в немското списание.

Инспекторите са поставили на мушката и фирмите, които са обявили фалит през последните 20 години. Адвокатът Леонидас Хамодракас представлява една строителна фирма, която се намира в списъка, заради задължения към държавата в размер на три милиона евро. „Фирмата обаче е обявила фалит през 1996. Няма нищо, което да могат да вземат. Нещата стоят по този начин с повечето фирми”.

Според професор Ромболис е много вероятно държавата да успее да събере около осем миларда евро от задълженията. „Правителството няма никакъв план и държавните структури са същите, както преди. Дори ако някой успееше да събере днес всички задължения на стойност 350 милиарда евро, след десет години гърците биха се намирали в същото положение, както днес. Реформите, които Европейският съюз предлага биха влошили нещата още повече”.

Въпреки че в момента се наблюдава едно непрекъснато повишение на данъците, държавните приходи намаляват и икономиката се свива. Брутният вътрешен продукт спадна с 10,2 на сто през последните 10 години и чуждите инвестиции намаляха с 38 на сто. Бюджетният дефицит и безработицата се увеличават, а правителството обяви един нов извънреден данък до 10 евро за квадратен метър върху недвижимото имущество, който се очаква да бъде изплатен чрез сметките за електричество.

В заключение професор Савас Ромболис казва на журналиста от Stern: „Нужно е някой да каже ясно на богатите, че нещата ще се влошат и за тях, ако не допринесат. Ако те не сторят нищо ще дойдат дни, когато бедните ще подпалят техните къщи”.