Галерия

2

1

Причината за нейната поява бяха преди всичко повишените проценти на подкрепата на гражданите към левите партии. „Ако съберем процентите на Комунистическата партия, лявата коалиция СИРИЗА и Демократичната Левица, сборът, който получаваме е 30 на сто”. Според Димитрис Маврос това рязко повишение се дължи предимно на отлива на привържениците на ПАСОК към тях. „В момента ПАСОК се подкрепя от 12 на сто от гърците. И понеже е една лявоцентритка партия, е съвсем нормално нейните привърженици да се отпраят към левите формации. По-младите, по-ляво и революционно настроени гласоподаватели на ПАСОК са насочени към СИРИЗА, а хората на по-голяма възраст с по-лявоцентристка насоченост и по-консервативен профил подкрепят Демократичната Левица. Ако погледнем настоящата вътрешна структура в ПАСОК ще видим, че една трета от гласоподавателите продължават да я подкрепят, една трета се насочва към всички останали партии и 33 на сто принадлежат към категорията „неопределен вот”. Гръцката Левица не е дораснала, тя е още юноша. Не забравяйте, че през 2007-2008 коалиция СИРИЗА бе достигнала до проценти 17-18 на сто, които после загуби. Следователно не можем да знаем как ще гласуват тези 30 на сто гласоподаватели на ПАСОК, които в момента са „емигранти”. Вотът им ще се преопредели от промяната или непромяната в ръководството на партията, от това дали през следващия период страната ще има едно стабилно управление”.

Но какво всъщност мислят гърците за кризата и за изхода от нея? Дали смятат, че фалитът е близо и страхуват ли се от вероятността страната да излезе от еврозоната?

„Да, страхът от фалит се покачва. В момента се намира около 65-67 на сто. Когато питаме хората дали искат Гърция да излезе от еврозоната, казват, че не искат в процент 80 на сто. Когато питаме дали е било правилно решението да влезем в еврозоната привържениците и противниците се разпределят процентно в съотношение 46-46 на сто. Това означава, че в момента те разбират колко трудни въпроси е трябвало да бъдат решени по различен начин в периода, когато влязохме в зоната на еврото. Аз не съм икономист, но се питам дали пък съотношението между драхмата и еврото е било неправилно или може би е попречило нещо друго. Гражданите разбират това инстинктивно и казват, че „тогава трябваше да направим някои неща по друг начин”. Но днес, когато се намираме в еврозоната и сме организирали живота си около еврото и Европа, хората се стряскат от мисълта Гърция да излезе от европейските структури.

Тук виждаме едно абсолютно объркване: Виждам фалита да идва, не искам да напуснем еврозоната, но не съм сигурен дали е било правилно решението да влезем в нея. Ако не се намери някой, който да подреди правилно тези неща и да ни накара да разберем по съвсем точен начин какви ще бъдат последствията от завръщането към драхмата, от оставането в еврото и от отпечатването на пари от страна на Европейската централна банка, няма как да придобием една ясна представа за това какво трябва да се случи.

Първото нещо, което гражданите и фирмите подчертават като предпоставка, за да удостоят отново с доверието си управляващите, следователно и прилагането на мерки е наказанието на всички онези, които пилеят държавни средства. В момента гръцкото общество иска „кръв”, независимо дали ще бъдат наказани виновниците, че нещата стигнаха дотук или ще започнат да се наказват виновниците за днешната ситуация. Това, разбира се е лоша основа, ако бъде разгледано като база за протести”.

Според Димитрис Маврос в момента гърците търсят не само надежда, но и стабилност във всичко, което ще им се случи от тук нататък. „Правителството на ПАСОК имаше подкрепата на гражданите, дори след като подписа меморандума с Международния валутен фонд и Европейския съюз, защото те усещаха, че трябва да направим някои неща за страната си. Нещата се промениха, когато хората разбраха, че правителството не е достатъчно ефективно в прилагането на мерките и в резултат на тази неефективност се прилагат непрекъснато все нови и нови мерки. И не е никак ясно дали новите мерки, които ще се приложат сега не е трябвало да бъдат осъществени по-рано, следователно тяхната реакция не е правилна. Т.е. изискването за стабилност включва и стабилността на управлението. Второто нещо, което гражданите в Гърция искат е възстановяването на тяхното лично и национално достойнство, което в момента е разкъсано”.