Галерия

2

1

Около два месеца след съставянето на коалиционното правителство на технократа Лукас Пападимос, то не може да се похвали с особени резултати в работата си. Вместо да се съсредоточат в задачите, които им бяха поставени участниците в кабинета продължават да се занимават с партийните си интереси. Това доведе до признанието на министерството на финансите, че не е съумяло да покрие поставените цели, веднага след което започнаха слуховете, че след празниците се очаква да бъдат обявени нови икономически мерки. В същото време все повече гърци, които първоначално приеха с удовлетворение поемането на властта от един признат от Запада финансов експерт сега са разочаровани от несъществуващите резултати и искат избори.

GRReporter се обърна за коментар към директора на една от най-големите гръцки агенции за социологически проучвания MRB, Димитрис Маврос. 

„В началото на мандатите си правителствата винаги имат голям процент на одобрение от гражданите. Към средата той спада значително и към края се покачва отново. Това се дължи на надеждата на хората за нещо ново или на предизборните обещания. Зависимо е и от това дали правителството бъде преизбрано и дали ще достигне първоначалните очаквания или не. Същото, но в един изключително кратък период от време се случва и с днешното гръцко правителство, което поне формално има мандат от около три месеца. Поне така бе представено и формирано в съзнанието на хората, които очакват да бъдат проведени избори през февруари или март, въпреки продължаващата в политическото и медийното пространство дискусия за продължителността и съществото на днешното управление. Това е и критерият, според който оценяват неговата резултатност. Следователно когато след месец и половина управление отчитаме спад в общественото мнение, това означава, че конкретният кабинет се намира в средата на своя мандат.

През последните дни чувам как по медиите се говори, че социологическите проучвания показват противоречиви оценки за това дали правителството и премиерът са успешни в работата си, понеже отговорите на бякои въпроси са положителни в много голям процент, а други –не. Когато питаме хората дали уважават Лукас Пападимос, резултатите са положителни. Процентите не са около 70 на сто, както в началото, но все пак са около 50 на сто. Когато обаче зададем по-„трудни” въпроси от типа на „как преценявате позицията и действията на г-н Пападимос към ситуацията, с която трябва да се справят правителството и страната”, нещата се променят. Преценката на хората се базира на управленческите критерии, тя е свързана с това, което те са усетили като промяна в живота си след назначаването на Лукас Пападимос за премиер. А на практика няма почти никаква промяна. Проблемите са налице, дискутира се приемането на нови икономически мерки, няма напредък в резултатността по различни въпроси, по различни, обективни и субективни причини. В този случай преценката се базира на работата на кабинета и процентът на одобрение се движи около 35 на сто”.

От друга страна, констатира социологът, гърците вече съвсем ясно казват, че искат да бъдат управлявани от коалиционно правителство. „Никой от гражданите не е убеден, че едно еднопартийно правителство може да реши проблемите. На това се дължат огромните проценти, около 60 - 70 на сто в подкрепа на „никой” за лицето на бъдещия премиер и за сформирането на еднопартийно правителство. Изводът е, че само ако всички партии се заключат в парламента, хвърлят ключа навън и се задължат да се разберат помежду си съществува възможност да се приемат някои решения, които ще имат ефект. Затова основните отговори, които получаваме в отговор на въпроса какъв вид правителство искат, гърците се обявяват за правителство с участието на всички партии. Когато ги питаме дали биха избрали Лукас Пападимос за премиер в едно такова правителство, той отново не получава процентите на уважение и обич, а процентите за резултатност и затова „пада” отново на процент 35 на сто”.

На фона на вътрешнопартийните дрязги, които раздират основния участник в гръцкия кабинет ПАСОК и честите появи на различни позиции в Нова демокрация, напоследък зачестиха мненията, че в Гърция настъпва краят на двупартийната система. Дали обаче гърците се обявяват в подкрепа на една такава възможност? „Не само днес, но дори и преди година отчетохме тенденции за появата на нови политически образувания. Нека да обясня с пример: Когато един диабетик получи хипогликемичен пристъп, той има нужда от захар, но дали трябва да изяде нещо сладко? Разбира се, че не. В този смисъл хората усещат, че в Гърция има липса на ръководство. Те разбират, че политическата система, която удостояват с отрицателна критика в процент около 70 на сто не е резултатна. Те я отхвърлят, следователно казват, че искат нещо ново. Новото обаче, както много добре знаем не е задължително да произлезе от „непорочно раждане”. За да стане това, ще трябва да преминем през революция, т.е. това ново нещо да произлезе от улиците или от чужбина или, за да говорим с термини на днешния ден, да не могат медиите да открият скелети в сандъците на тази нова форма на управление. Но, за да се изгради нещо ново е необходимо време, иначе трябва да преминем по пътя на Аржентина. Наскоро имах една дискусия по този въпрос с министъра на икономиката на страната през 2001 – 2002 Доменико Кавало. Аржентина преживя такива процеси, но даде 42 човешки жертви, докато стигне до момента, в който двете големи партии се разтуриха и се стигна до днешното правителство. Ние обаче не сме в такава ситуация. Тук мога да приложа собственото си усещане, за което нямаме конкретни данни, но го отчитаме по косвени начини. Искам да вметна също, че когато хората са уплашени, те търсят стабилност, а не нови неща, освен ако вече не са преминали на отсрещния бряг и вече търсят каквото и да е. Според мен гъркът не е достигнал до това ниво, ние все още търсим стабилни неща. Така се обяснява и изборът на Лукас Пападимос. Той не беше непознат на гръцката публика. Ние знаехме много добре кой е, какъв е бил в Гърция, какви позиции е заемал в чужбина и го избрахме именно за качествата му да управлява определени ситуации. Следователно гъркът по-скоро търси начин да създаде един междинен стадий от някои познати, забравени, достойни „материали”, докато страната успее да стъпи на краката си и когато това стане факт, да потърси революционното и ново решение, отколкото да пристъпи директно към него. Но ако нещата в страната продължат да се развиват по същия начин и напуснем еврозоната, тогава вероятно да е възможен революционният сценарий”.

Динамиката, която придоби малко след появата си движението на Негодуващите в Атина и Солун даде голям стимул на привържениците на идеята за пълен обрат да повярват, че могат да го постигнат. Въпреки че беше едно от първите в света, движението на Негодуващите отшумя. Попитах Димитрис Маврос на какво отдава тази развръзка. „През месец май, когато движението се намираше в кулминацията си проведохме изследване сред Негодуващите. Открихме наличието на две основни характерни черти. Първата беше, че движението нямаше никаква вътрешна структура на ниво политическа идеология, т.е. в него участваха привърженици на цялата политическа гама и това им създаваше проблеми в опитите да се разберат помежду си. Имаше моменти, в които в долния край на площада се говореше едно, в горния – друго, т.е. тези хора бяха свързани само от общия проблем. Втората характерна черта се намира в мнението на 66 на сто от хората, които отговориха, че „каквото и да правя, няма да се промени нищо. Трябва да преживеем всичко, което ни се случва в момента”. Следователно можем да кажем, че хората са се „оставили” на развоя на събитията. Към това мога да добавя чувствата, които отчетохме наскоро в резултатите от последните тенденции. Първото чувство не е гневът, който мобилизира хората и ги кара да излязат на улицата, а разочарованието. То е още един от показателите на това „оставяне”, което споменах. При едно такова настроение сред хората не е никак лесно да подбудиш революционни процеси, въпреки че, когато ги питаме дали предвиждат появата на бунт в бъдеще, 70 на сто отговарят положително. Това обаче е резултат, който отчитаме през последната една година и този бунт така и не се проявява”.

На засилилата се през последния период реторика, че ако левите сили в Гърция успеят да се обединят, те биха могли да създадат собствено правителство, отговорът на Димитрис Маврос е категоричен. „През септември, когато правителството все още беше стабилно, Доменико Кавало ме попита какъв е сборът на левите партии в Гърция. Аз му отговорих, че въпреки засилената лявоцентристка реторика, Гърция в действителност е една дълбоко консервативна страна, която се развива именно като такава. Един отделен въпрос е дали Левицата е готова, за да започне да управлява, но в никакъв случай не можем да пренебрегнем факта, че тази дискусия се появи в публичното пространство.

Причината за нейната поява бяха преди всичко повишените проценти на подкрепата на гражданите към левите партии. „Ако съберем процентите на Комунистическата партия, лявата коалиция СИРИЗА и Демократичната Левица, сборът, който получаваме е 30 на сто”. Според Димитрис Маврос това рязко повишение се дължи предимно на отлива на привържениците на ПАСОК към тях. „В момента ПАСОК се подкрепя от 12 на сто от гърците. И понеже е една лявоцентритка партия, е съвсем нормално нейните привърженици да се отпраят към левите формации. По-младите, по-ляво и революционно настроени гласоподаватели на ПАСОК са насочени към СИРИЗА, а хората на по-голяма възраст с по-лявоцентристка насоченост и по-консервативен профил подкрепят Демократичната Левица. Ако погледнем настоящата вътрешна структура в ПАСОК ще видим, че една трета от гласоподавателите продължават да я подкрепят, една трета се насочва към всички останали партии и 33 на сто принадлежат към категорията „неопределен вот”. Гръцката Левица не е дораснала, тя е още юноша. Не забравяйте, че през 2007-2008 коалиция СИРИЗА бе достигнала до проценти 17-18 на сто, които после загуби. Следователно не можем да знаем как ще гласуват тези 30 на сто гласоподаватели на ПАСОК, които в момента са „емигранти”. Вотът им ще се преопредели от промяната или непромяната в ръководството на партията, от това дали през следващия период страната ще има едно стабилно управление”.

Но какво всъщност мислят гърците за кризата и за изхода от нея? Дали смятат, че фалитът е близо и страхуват ли се от вероятността страната да излезе от еврозоната?

„Да, страхът от фалит се покачва. В момента се намира около 65-67 на сто. Когато питаме хората дали искат Гърция да излезе от еврозоната, казват, че не искат в процент 80 на сто. Когато питаме дали е било правилно решението да влезем в еврозоната привържениците и противниците се разпределят процентно в съотношение 46-46 на сто. Това означава, че в момента те разбират колко трудни въпроси е трябвало да бъдат решени по различен начин в периода, когато влязохме в зоната на еврото. Аз не съм икономист, но се питам дали пък съотношението между драхмата и еврото е било неправилно или може би е попречило нещо друго. Гражданите разбират това инстинктивно и казват, че „тогава трябваше да направим някои неща по друг начин”. Но днес, когато се намираме в еврозоната и сме организирали живота си около еврото и Европа, хората се стряскат от мисълта Гърция да излезе от европейските структури.

Тук виждаме едно абсолютно объркване: Виждам фалита да идва, не искам да напуснем еврозоната, но не съм сигурен дали е било правилно решението да влезем в нея. Ако не се намери някой, който да подреди правилно тези неща и да ни накара да разберем по съвсем точен начин какви ще бъдат последствията от завръщането към драхмата, от оставането в еврото и от отпечатването на пари от страна на Европейската централна банка, няма как да придобием една ясна представа за това какво трябва да се случи.

Първото нещо, което гражданите и фирмите подчертават като предпоставка, за да удостоят отново с доверието си управляващите, следователно и прилагането на мерки е наказанието на всички онези, които пилеят държавни средства. В момента гръцкото общество иска „кръв”, независимо дали ще бъдат наказани виновниците, че нещата стигнаха дотук или ще започнат да се наказват виновниците за днешната ситуация. Това, разбира се е лоша основа, ако бъде разгледано като база за протести”.

Според Димитрис Маврос в момента гърците търсят не само надежда, но и стабилност във всичко, което ще им се случи от тук нататък. „Правителството на ПАСОК имаше подкрепата на гражданите, дори след като подписа меморандума с Международния валутен фонд и Европейския съюз, защото те усещаха, че трябва да направим някои неща за страната си. Нещата се промениха, когато хората разбраха, че правителството не е достатъчно ефективно в прилагането на мерките и в резултат на тази неефективност се прилагат непрекъснато все нови и нови мерки. И не е никак ясно дали новите мерки, които ще се приложат сега не е трябвало да бъдат осъществени по-рано, следователно тяхната реакция не е правилна. Т.е. изискването за стабилност включва и стабилността на управлението. Второто нещо, което гражданите в Гърция искат е възстановяването на тяхното лично и национално достойнство, което в момента е разкъсано”.

Въпреки наложилото се в международните медии мнение, Димитрис Маврос е убеден, че гърците са узрели за реформите. „Мисля, че ръководителят на Ударната група Хорст Райхенбах съвсем правилно  прецени, че трябва да използва манталитета на гърците, а не да му се противопоставя. Съвсем скоро той каза, че независимо дали са действали правилно или погрешно в миналото, днес гърците са направили двойни жертви в сравнение с португалците и ирландците, за да се справят с финансовите си проблеми. Това е един много правилен подход, за да накараш гърците да се мобилизират. Да, гърците са осъзнали, че трябва да поправят някои неща, които не са правили правилно в миналото. Но това, което не могат да простят е, че докато те правят жертви, управляващите не са ефективни и това води до нови допълнителни тежки мерки”.