Галерия

1

Янис Стурнарас ще поиска започване на дискусия за намаляване на гръцкия дълг утре на последната по всяка вероятност Еврогрупа, в която ще участва, преди да поеме Банката на Гърция.

Министърът на финансите ще поиска да бъде приложено решението, взето през ноември 2012 за намаляване на дълга след като Атина изпълни  поставените условия. Правителството очаква балансирано изявление, което от една страна ще може да използва то самото за политически цели, а от друга няма да предизвика реакции в другите страни от Еврозоната 3 седмици преди евроизборите. Най-вероятно министрите на финансите ще възложат на Euroworking Group (работна група, състояща се от техни сътрудници) да изработи сценарии, които да представят на следващата еврогрупа. Няма точен график, но се очакват конкретни решения до края на есента, след като еврозоната настоява темите за дълга и за дефицита да се разглеждат в пакет. За дефицита няма ясна представа преди обявяване на резултатите от стрес тестовете на банките  в края на октомври -началото на ноември. Еврозоната иска консултациите за съставянето на новата еврокомисия да бъдат завършили, както и да продължи да притиска Атина да прилага реформите в застрахователния сектор, предвидени от меморандума.

По въпроса за намаляване на дълга правителството е разгледало различни алтернативни сценарии, които ще обсъди на техническо ниво, а шефът на Euroworking Group Томас Визер ще ги представи на еврогрупата. Общо за всички сценарии за намаляване на дълга е „заключването” на лихвените проценти на заемите, които е получила Гърция от държавите-членки на еврозоната, на ниски нива за много години. По-конкретно:

1.Удължаване на срока за изплащане на заемите на 50 години. Днес средният срок на изплащане на заемите от еврозоната на стойност 52,9 милиарда евро е 17 години, а първата вноска е през 2020. Заемите от Европейския фонд за финансова стабилност възлизат на 139,9 милиарда евро, средната им продължителност е 30 години, а първата вноска ще бъде внесена през 2023.

От удължаването ще дойде облекчаване на годишните разходи на бюджета за обслужване на дълга от порядъка на 6-7 милиарда евро за следващите 20-30 години. След това ще има съответното утежняване.

2. Намеса в лихвените проценти на заемите от еврозоната. Днес Гърция внася лихва, равна на Euribor на тримесечие плюс 0,50%. Общо лихвеният процент е 0,83%. Но се очаква през следващите години Euribor да се увеличи чувствително и да достигне нива от 2-3%. Затова правителството иска лихвеният процент да е постоянен. Тоест:

• Постоянен лихвен процент от 1% за 50 години на изплащане на дълговете. Ползата за гръцкия дълг ще е 25 милиарда евро или около 14% от днешния БВП за целия 50-годишен период, или

• постоянен лихвен процент за 15 години и след това преразглеждане на положението, в случай че еврозоната отхвърли първото предложение заради големите загуби. Но в този случай планът предвижда лихвен процент, по-малък от 1%, с аргумента, че след като не е постоянен за 50 години, поне ще е колкото е възможно по-нисък.

www.alfavita.gr