Галерия

1

За по-малко от 10 години светът преживя няколко здравни кризи, които поризхождаха от хранителната индустрия. Спонгиформна енцефалопатия по говедата причиняваше болестта “луда крава”. В разгара на епидемията консумацията на мозък, очи, сливици, гръбначен мозък и черва на говеда можеше да се окаже смъртоносна за хората.

Контролните служби изследват само 1% от храните, които слагаме на масата всеки ден.

Последва мистериозната бактерия ешерихия коли, която взе 38 жертви, а други 3228 бяха заразени и имаха остри симптоми. След като няколко седмици се спекулираше с източника на бактерията, германските власти обявиха, че са установили проблема. Бактерията е била в заразени зеленчукови кълнове, отглеждани във ферма за органична продукция в Долна Саксония, в Северна Германия. Междувременно за източник на заразата бяха набедени между други зеленчуци и испанските корнишони, които се разпространяват в цяла Европа и Русия, което нанесе сериозни щети на търговския обмен на целия континент.

Според Националния център за научни изследвания “Димокрит” в Атина, контролните служби изследват само 1% от храните, които слагаме на масата всеки ден. Пробите от хранителните продукти на пазара не покриват общия асортимент предлаган на потребителите, което със сигурност крие риск за общественото здраве.

Изследователски центрове и индустриални партньори от шест европейски страни се заеха да създадат нов електронен уред, който да улесни измерването на химически състав на хранителните продукти още в производствената единица или в складовете на супермаркетите. Той ще засича вредни за здравето елементи и ще дава информация незабавно на производителя или на търговеца доколко продукта, който ще се пусне на пазара е безопасен за общественото здраве.

“Това, което се опитваме да създадем е един малък уред, който ще се побира в ръката ви. Той ще може да засича нивата на пестицидите, алергизиращи агенти и токсини, които се съдържат в млякото, месото, зеленчуците и плодовете и ще отчита точните им стойности”. Това заяви специално за GRReporter представителят на изследователския екип на демокритския център Йоанис Раптис. Иновационният апарат ще работи като приставка към новата генерация смарт телефони и с едно обиковено приложение към апарата ще може да засича търсените елементи.

Раптис подчерта, че изследването на хранителните проби до момента е тежка процедура, която изисква време. “Производителите и търговците трябва да чакат няколко дни докато държавните лаборатории им върнат резултатите. Новият уред ще намали този период значително”. Създаването на датчика ще спести разходите по изследване и ще намали времето, което храните залежават на склад, докато се изчакват резултатите от лабораториите.

Иновационната технология е още в ранен етап на разработка и носи кодовото название Foodsniffer (от англисйки: food – храна, sniff – помирисвам, подушвам). Проектът се координира от изследователския център “Димокрит” и по него работят осем души в Атина. Общо по създаването на новото устройство работят около 35 души във Финландия, Холандия, Германия, Полша и Испания. Общият бюджет за разработването на новата технология е четири милиона евро. Европейският съюз покрива 75% от финансирането, а останалата част от капиталите са вложени от научните институции и корпоративните партньори на програмата.

Засега изследователският екип е разработил електронното установяване на протеина казеин, който се съдържа в прясното краве мляко. Казеинът предизвиква в някои случаи непоносимост и много хора не могат да консумират прясно мляко. Този протеин обаче не се съдържа в козето прясно мляко. Foodsniffer ще може за минимално време да покаже дали прясното козе мляко, което трябва да бъде изнесено по щандовете има примески от краве мляко или съдържанието е 100% чисто.

Foodsniffer ще бъде готов в началото на 2016. Първоначално ще се ползва от производителите, търговските вериги и дори и от установените контролни органи. Изследователите не изключват на по-късен етап апаратът да се пусне за ползване от широката общественост, когато цената стане достъпна. Тогава потребителите ще могат сами да установят дали храните, които купуват съдържат опасни за здравето им елементи.

Изследователите не изключват на по-късен етап апаратът да се пусне за ползване от широката общественост, след като цената му стане достъпна. Тогава потребителите ще могат сами да установят дали храните, които купуват съдържат опасни за здравето им елементи.

Йоанис Раптис заяви, че идеята за създаването на Foodsniffer е възникнала след като изследователският център “Димокрит” е разработил устройства на подобен принцип за ранно установяване и превенция на рака на простатата. Тъй като в областта на общественото здраве съществува доста по-строга законова регулация за въвеждане на иновации, изследователите са решили да разработят друг уред за различен сектор, който ще се базира на достигнатите до момента открития. “Хранителната индустрия има по-гъвкава регулацинна рамка, което ни даде възможност по-бързо да задействаме разработването на програмата”, обяснява той.

Прилагането на научните достижения в подобряването на качеството на живота е в основата устойчивото развитие. Иновационните технологии, които се разработват дават не само възможност за превенция на рисковете около нас, но носят и добавена стойност на изобретателите. Шестте изследователски центрове, заедно с института “Димокрит” ще са титуляри на патента на Foodsniffer, което ще им позволи да си осигурят бъдещи приходи за нови разработки, подчерта Раптис.