Галерия

7

6

5

4

3

2

1

Марина Николова

Халкида се намира на двата бряга на естествения канал Еврип като едната част на града се намира на остров Евбея, а другата в континенталната част на Гърция. Градът се пресича от морски канал, а стъргалото с кафетата е на крайбрежната улица покрай канала. Забележителен феномен, който е единствен по рода си в света е, че течението на водата по канала се сменя на всеки шест часа от юг на север и обратно - от север на юг. Това прави канала да прилича на река с множество водовъртежи в момента на смяната на течението, като по средата течението е на юг а от двете страни започва да се влачи на север, което е наистина впечатляващо да се види заради явната сила на водите.

Странното течение, което се сменя на няколко часа е виновно за две от нещата, с които се гордее градът – черупчестите морски деликатеси и "каменните тръбички", които присъстват в менюто на всяка уважаваща себе си таверна в града и златните медали от престижните състезания на Морския клуб по кану каяк. Веднага ще се почудите защо?!

Потърсих обяснения за тези странности от Арис, който е израстнал в Халкида и беше нашия гид в града – според неговата версия смяната на течението разбърква до такава степен водите, че това по някакъв начин способства за развитието на черупчестите морски живинки и за образуването на разнообразната подводна фауна. Неслучайно в таверните на Халкида има най-богатия избор от цяла Гърция на всякакви видове морски дарове, като най-известните са каменните тръбички, които живеят вътре в дупки на подводните скали и се считат за голям деликатес като се приготвят на тиган в рядък сос с лек вкус на горчица.

Всички мъже в Халкида още от малки момчета се научават да се гмуркат без бутилки с кислород в морето и с чук и тесла да чупят скалите, за да открият „каменни тръбички”. Внимание! –събирането на каменни тръбички е разрешено единствено, ако ще ги консумирате вие самите, а не се прави с търговска цел. По-лесен начин от този с чук и тесла за събирането на тези редки животинчета, които приличат на миди и живеят в дълги и плоски черупки, не съществува, но има много чалъми и хитрини, които се научават с опита и улесняват местните и новаците да практикуват хобито си и да не се обезнадеждават.

А, забравих! - състезателите на Халкида по кану-каяк са най-добрите, защото имат възможността да тренират всекидневно в града си карайки канутата си срещу силното течение, казва Арис. Факт е, че тази година Морският клуб на града е спечелил осем златни медали, пет сребърни и два бронзови по кану-каяк на Националното слалом състезание, което се проведе на олимпийската писта в атинския стадион Елинико.

Разбира се, любимата тема на разговор в компанията на халкидци са невероятните истории за гмуркане, събиране на корали и риболов. Когато ги питам как е живота в техния град, отговарят лаконично: „Прекрасен е, стига да имаш работа.” Голяма част от халкидците са се изнесли в Атина, докъдето след като беше построена новата магистрала се стига максимум за един час, а с бърз мотор е необходим едва около половин час. Алтернативният начин на превоз е с влак или автобус, които имат редовни маршрути на няколко часа.

Иначе Халкида е един не голям град с около 50 000 жители, който за сметка на това съществува от древността и според интернет-изворите ми е преминал през всички славни епохи по тези земи. За древността напомня бюста на Аристотел поставен по средата на крайбрежната улица – видях го с очите си. Той изглежда като бюст на политик от средата на миналия век и затова трябва да се зачете човек, за да разбере, че става дума за древния философ или просто да изчака някой халкидец да се похвали, че майката на древния философ е имала къща по тези места, а той самият е оставил последния си дъх там. За годините, в които франките владеят града свидетелстват имената на много улици като например на централната улица „Джиардини” (градини), но и множеството фамилни имена с италиански корен.

В града има и множество арменски и мюсюлмански семейства и джамия, която така и не разбрахме дали функционира. Халкида е известна с крепостта на Карабаба, която до края на 19 в. е била единствената постройка на хълма Фурка откъм континенталната част на града. Около крепостта бил забранен строежа на каквато и да било сграда, която щяла да й закрива гледката към залива. Самите халкидци се гордеят и със „старата железопътна гара” на града, до която от дълги години влакът не стига, но е останала постройката и касата за билети, която работи. В тази стара сграда казват, че са снимани сцени от известни гръцки филми.

А попитат ли ви коя е най-известната личност на града – запомнете, че в Халкида е роден писателят Янис Скарибас (1893-1984), който през целия си живот се съпротивлявал срещу догмите на буржоазията и съвсем логично е един от първите, които въвеждат в гръцката проза елементи от сюрреализма.

Двете части на града – островната и континенталната, са свързани с два моста. Единият е построен наскоро край индустриалната зона на Халкида и по него минават автомобилите, които пристигат или си заминават от острова, а любителите на екстремни спортове го използват за бънджи скокове. Другият е по-старият подвижен мост почти в центъра на града, който се отваря посредата, когато минават високи кораби. Първоначално имало подвижна платформа за превоз, а по-късно халкидците направили мост, който потъвал във водата при преминаването на кораби. Вече от дълги години е построен отварящият се мост, по който по всяко време минават жителите на града и оттам може прекрасно да се проследи движението и смените на течението.

В града има различни категории хотели, както на морския бряг, така и в по-вътрешните квартали, както и множество узерии и кафета разположени най-вече на крайбрежната улица „Джардини”.