Галерия

1

Малко повече от месец след европейските избори се проведе първото заседание на Европейския парламент, на който бе избран новият му стар председател Мартин Шулц. В същото време изборът на председател на Европейската комисия се превърна в сериозно изпитание за партньорските отношения в Евросъюза, който така или иначе е обект на нападки за водената през изминалите години политика.

За това как могат да бъдат превъзмогнати евроскептичните и антиевропейските настроения и кои са предизвикателствата пред новия Европейски парламент GRReporter разговаря с водещия коментатор на събитията в Гърция и Европа Янис Куцомитис.

Г-н Куцомитис, какво можем да очакваме от новия Европейски парламент? Ще може ли да се справи с големите проблеми на Европа?

Европарламентът навлиза в нова фаза. Той участва за пръв път в избора на председателя на Европейската комисия. Това означава, че много от нейните решения ще носят и неговото одобрение и ще ограничи значително правото да използва аргумента, че европарламентът не участва във вземането на важните решения.

Другото важно развитие е обявеното наскоро сътрудничество между основните проевропейски настроени партии, които ще подкрепят Европейската комисия, оглавена от Жан-Клод Юнкер. Разбира се, всичко това очаква да се докаже и на практика не само по въпросите, свързани с икономиката, но и с личните свободи, миграционната политика и други въпроси, по които проевропейските сили се притискат от крайната десница и евроскептиците.

Голямото предизвикателство пред Европейския парламент е да докаже, че не е просто една институция, която често изглежда второстепенна, а вече участва и в изпълнителната власт.

Крайната десница не успя да сформира парламентарна група. На какво се дължи този неуспех и означава ли това, че нейният възход в Европа в крайна сметка не е толкова голям?

Дължи се на това, че няколко отделни евродепутати – един от френския Национален фронт и един или двама от Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия се оттеглиха. Вилдерс успя да предизвика реакции във вътрешността на партията си както относно начина, по който я ръководи, така и във връзка с различните ислямофобски изявления.

От друга страна в европейската крайна десница са налични и вътрешни противоречия. Френската крайна десница в действителност е повече една вътрешно френска националистическа десница, докато унгарският й еквивалент е една чисто крайнодясна партия. Неуспехът за създаване на парламентарна група се дължи на тях.

Имаме възход на крайната десница в някои страни, докато в други – няма. Например в Италия, Испания и Германия няма възход, докато има във Франция, но според мен той се дължи и на много специфични причини като спада на авторитета на страната като на голяма международна сила и на вътрешния национализъм. Истински възход на крайната десница наблюдаваме в Югоизточна Европа. Най-вече в Унгария, балтийските страни и в Гърция. В този случай смятам, че тя се дължи на неуспеха на парламентарните институции и на политическите партии да реагират по демократичен начин на проблемите и на спада на жизнения стандарт. Имиграционната политика все повече преминава на втори план за сметка на стремежа за разрив с властващата демократична буржоазна парламентарна система.

Европейският съюз е в криза, обект е на много нападки за водената досега политика. Какво може да направи Европейският парламент, за да направи европейската идея по-привлекателна?

Политическата визия, че обединена Европа ще подобри жизнения стандарт вече е не е в сила. Сега трябва да бъде намерена нова, която ще има за цел да закрепи институциите и всеки европейски гражданин да усети, че вотът му е ценен и е силен колкото и вотът на гражданите на силните икономически и политически европейски страни.

Лидерът на Българската социалистическа партия и на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев обяви, че ще е евродепутат. Нормално ли е това и има ли друг такъв пример в Европа?

Има няколко примера на евродепутати, които са депутати в националните парламенти на страните си като Герт Вилдерс в Холандия. Въпросът се разглежда от Европейския съд, който ще постанови дали е възможно да запази и двете места. Мисля, че Найджъл Фарадж от Великобритания има подобен проблем.

Наистина е странно, но според мен показва също, че ролята на Европейския парламент става по-важна и ще може да предприема повече инициативи.

Не зная какво е породило решението на г-н Станишев, но Герт Вилдерс настоя особено много да си отвоюва правото да е и на двете места. Затова смятам, че през следващите години много важни решения за Европа ще бъдат взети в Страсбург.

Защо Партията на Европейските социалисти държи да е оглавена от един толкова дискредитиран политик като Сергей Станишев?

Вероятно става дума за спазване на баланс между представителите на партиите от старата и новата Европа. Може би смятат, че по този начин засилват позицията на по-новите страни-членки.

От друга страна България предложи Кристалина Георгиева за поста на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Какви са шансовете й да наследи Катрин Аштън на този пост?

Запознат съм с отличните отзиви за досегашната й работа. Според мен основната пречка ще бъде кандидатурата на италианския външен министър Федерика Магерини. Италианският премиер настоява много именно тя да заеме този пост.

Освен това е вероятно този висок да бъде предоставен на Великобритания като компенсация за поражението на Дейвид Камерон във връзка с избора на председателя на Европейската комисия. Всичко зависи от лицата, които ще бъдат предложени.