Галерия

1

Независимо че Гърция не е поискала официално финансова помощ от нито от европейските институции или МВФ, въпросът за това кой ще я подкрепи по пътя на икономическо оздравяване остава. Строгите икономически мерки, които правителството на ПАСОК въведе по бързата процедура се оказаха недостатъчни, за да убедят трайно международните пазари, че Гърция може да се справи сама с финансовия срив на страната. „Не искаме да се окажем в ситуация, в която прилагаме най-строгите мерки тип МВФ и да нямаме подкрепата на Еврозоната. Ако страните в пакта не са готови да ни подкрепят, то при нужда най-вероятно ще трябва да се обърнем към Международния валутен фонд. Надяваме се, че това няма да е необходимо,”заяви министър-председателят Георгиос Папандреу в реч пред Европейския парламент.

Показателите на Атинската стокова борса се сринаха с 3,35 пункта след публикацията на финансовото издание Dow Jones Newswires. В него се цитира анонимен правителствен източник от гръцка страна, според който Гърция ще поиска финансова помощ от МВФ в началото на април. Тази информация бе официално опровергана часове по-късно от министъра на финансите Георгиос Папаконстантину. В момента вниманието на финансовите анализатори е насочено към срещата на Европейския съвет на 25 и 26 март 2010 година. „От изключителна важност е следващата седмица Европейската комисия да достигне до едно по-конкретно политическо споразумение в контекста на европейското законодателство за помощ, ако е нужно,” казва комисарят по икономическите въпроси на Европейския съюз Оли Рен. Евентуалното влизане на страната под контрола на МВФ не предизвиква вече силни драматични реакции, както преди няколко месеца. Според председателя на Европейската комисия Жузе-Мануел Барозо въпросът е кой е най-добрият начин за справяне със ситуацията.

Изострената ситуация около „гръцкия въпрос” предизвика серия от вълнения и разпространяването на различни сценарии. В международната преса се публикува предложение за създаването съвместен план за действие, който да включва общите усилия на МВФ и европейските финансови институции. Най-крайните консервативни анализатори в Еврозоната дори подхвърлиха идеята страните, които страдат от хронично неподчинение и неизпълнение на задълженията по Пакта за стабилност могат да бъдат изхвърлени от Еврозоната.

Докато наскоро френският президент Николас Сасркози заяви, че Еврозоната губи смисъла си, ако в момент на трудност не помогне на една от страните-членки, той визираше европейската помощ за Гърция. Представителят на немското правителство Улрих Вилхем от друга страна остави отворена възможността Гърция да потърси помощ от МВФ, ако не може да се справи сама с финансите си.