Галерия

1

Между 35% до 50% ще се окаже „доброволната” загуба за частните притежатели на гръцки държавни облигации след актуализирането на договореността от срещата на върха на европейските лидери от 21 юли тази година. Първоначалният план за участието на частните инвеститори в помощната програма за Гърция, организирана от еврозоната бе определено на 21%. Това окастряне се оказа недостатъчно, за да се възвърне устойчивостта на гръцкия външен дълг, защото реформите в страната не протекоха по план и не дадоха желаните резултати. Много финансови анализатори, които познават тромавата структура на гръцката държава, предрекоха провала на летния оздравителен план и днес единствен избор остава доброволното опрощаване на по-голяма част на дълга или заменянето му с нов, който има дългосрочен падеж до 30 години.

Колкото по-голям обаче е процентът на съкращение на гръцкия дълг, толкова по-непопулярен ще бъде за частните фондове, инвеститори и банки, които притежават гръцки държавни облигации. Настроенията на капиталовите пазари са много докачливи и ликвидността е ограничена. Желаещите да подадат ръка на Гърция могат да се окажат отново много по-малко от планираното, което според началните изчисления трябва да е около 90% от частните притежатели на държавни облигации. В същото време, ще върне опасенията на Европа, че Гърция няма да се размине с пълния крах и повишеното окастряне (haircut) ще бъде отчетено като „кредитно събитие”. То може да активира пазара на суаповете за кредитно неизпълнение CDS и катастрофата, която страни от съюза и Международния валутен фонд се опитваха да избегнат в последните година и половина. „Голяма намаляване на гръцкия дълг може да доведе до изплащания на CDS”, потвърждават от Barclays Capital, Evolution Securities Ltd. и Credit Agricole.

В Обединеното кралство обсъжда възможността да се преразгледа споразумението от 21 юли тази година, само при условие, че подменените облигации ще бъдат издадени според англо-саксонските право, а не по гръцкото. Това ще гарантира на кредиторите, че ако гърците започнат да се затрудняват отново да обслужват външния си дълг, няма да прибягнат към зануляването им, като чрез гласуване ги превърнат в „zero coupon”. Общият капитал на гръцкия дълг , който ще бъде преструктуриран или съкратен с известен процент, ще бъде гарантиран от еврозоната. Освен това, все по-често се чува за вероятността Европейският фонд за финансова стабилност EFSF да се превърне в гаранционен фонд с около 10 пъти повече капитали от първоначално заложените, което означава, че цялата евро система ще се сдобие със сериозен финансов гръб от около 4,5 трилиона евро. Друг коз, който също ще се пусне в играта на котка и мишка с дълговата криза е Европейския механизъм за подкрепа ESM. Неговото основаване се изтегли за по-рано от предвиденото и вместо да чакат 2013, европейците ще побързат да го основат догодина.

Германските банкери обаче са категорично против окастрянето на гръцкия външен дълг. Съюза на германските банки смята, че договореностите от средата на годината за участието на частните организации в спасителната програма за борба с дълговата криза натоварват достатъчно банковия сектор. По-голя процент на участие от 21% ще постави в сериозен риск капитализацията на финансовите институции в момент, когато набирането на ликвидност става все по-трудно. Шефът на Бундесбанк Йенс Вайтман не изключва възможността за намаляване на гръцкия дълг, но идеята определено не го ентусиазира. „Гърция трябва да овладеят в публичния сектор и да направи икономиката конкурентоспособна.намаляването на дълга не трябва да се превърне в най-привлекателния изход от проблема, който са си създали сами”, казва Вайтман. Той се противопоставя и на идеята Европейският фонд за финансова стабилност EFSF да се превърне в гаранционен фонд, защото според него това не може да бъде решение на проблемите на еврозоната в момента.