Галерия

1

Да се свика или не парламентарна сесия или парламентът да се разтури, преди да е провел дори и едно заседание? Това е казусът, който занимава гръцките специалисти по конституционно право. Някои от тях предлагат да не се свика, за да могат повторните избори да се проведат възможно най-бързо. Те подчертават, че изпълнението на формалната процедура ще бъде грешка и ще удължи провеждането на изборите поне до 17 юни.
Освен това те смятат, че по този начин ще бъдат избегнати ред конституционни проблеми, които може да възникнат впоследствие. Един от тях е покриването с давност на престъпните действия, които евентуално са били извършени от политическия персонал до 6 май. Това се дължи на факта, че тези, които ще се обявят в полза на тази мярка ще могат да заявят, че свикването на парламента дори за един ден е парламентарна сесия и да бъдат защитени от действащия до момента закон. Според някои коментатори така няма да може да се проведе разследване за действията на предишния кабинет и въвеждането на Гърция под контрола на надзорната Тройка.
От друга страна проблемите, които трябва да бъдат превъзмогнати, за да не се свика парламентът не са малко. Единият от тях е издаденият на 11 април президентски указ, с който бе регламентирано разтурването на стария парламент, провеждането на изборите на 6 май и свикването на новия парламент на 17 май. Според експертите, които са за ускоряването на процеса тази пречка би могла да бъде отстранена с нов президентски указ. Той би могъл да бъде издаден днес или утре. В текста след констатацията за невъзможността да бъде съставен кабинет би могло да се предвижда разтурването на парламента преди изобщо да е заседал и обявяването на нови избори, паралелно с назначаването на някой от тримата висши магистрати за служебен премиер.
Основният аргумент на конкретното предложение е, че по този начин ще може да бъде избегнат строгият правилник на парламента. Според него, ако бъде свикано заседание в четвъртък, което е много вероятно, би следвало в петък да бъде избран председател и неговите заместници. Следователно обявяването на разтурването му може да не е възможно преди събота. В този случай датата за провеждането на изборите ще е 17 юни, понеже за обявяването на кандидатурите и другите предизборни процедури са необходими поне 25 дни.
Предложението за пропускането на свикването на парламента все пак принадлежи на по-малката част от експертите по конституционно право. Повечето от тях смятат, че юридически, а и логично не е възможно да бъде разтурен един орган, който не е бил сформиран преди това. Те смятат, че подобно решение ще наруши не само президентския указ, но и член 37 от конституцията, който въвежда задължителното разтурване на парламента преди провеждането на избори.
Предвид факта, че ще се проведат след малко повече от месец след изборите на 6 май, повторните избори ще се проведат с партийна листа. Това означава, че гласоподавателите няма да обозначават на бюлетината предпочитания от тях кандидат, а просто ще гласуват за партията. Листите ще бъдат съставени от партийните ръководства и за депутати ще бъдат избрани кандидатите от челните места. Анализатори коментират, че това ще предизвика сериозни пререкания сред тях, тъй като онези, които бяха избрани на изборите преди 9 дни ще искат да оглавят листите.