ДДС 21%, повишават акцизите на цигари, алкохол и горива

03 Март 2010 / 18:03:54 Виктория Миндова

4471 прочитания

От днес Данък добавена стойност в Гърция се увеличава с два процента и от 19% става 21%. Акцизът на цигарите и алкохола се повишава с 30%, а при горивата се въвежда допълнителен данък от осем евроцента на литър за бензина и три евроцента за литър дизелово гориво. Въвежда се допълнителен данък върху луксозните стоки - яхти, хеликоптери, скъпоценни метали, камъни и скъпи автомобили. Под „скъпи автомобили” се разбира коли, които имат крайна производствена/фабрична стойност над 17 хиляди евро или пазарна цена над 35 хиляди евро. Приход от 1,3 милиарда евро или половин процент от БВП ще събере държавата в края на 2010 година от допълнителното увеличаване на акциза върху горивата, цигарите и алкохола. С увеличаването на ДДС правителството очаква да акумулира 2,4 милиарда евро. Книгите, списанията и печатните издания, които до момента се облагаха с 4,5% ДДС вече ще се облагат с 5%, а хранителните продукти, музикалните и театралните постановки, които до момента се облагаха с 9% вече ще се облагат с 10%.

С извънредните действия ще се икономисат около 4,8 милиарда евро или 2% от БВП на страната. Половината от тях идват от увеличаването на данъците, а другата половина от намаляване на разходите в държавния сектор. С 30% се намаляват великденската, коледната и отпускарската заплата на държавните служители. С 12% се съкращават премиите им и с 20% добавките към възнагражденията на съдебните служители. В същото време няма да се намаляват пенсиите на държавните служители, но няма да получат и увеличение. Извънредният план предвижда намаление на разходите за лекарства с 20% чрез провеждането на държавни търгове за осигуряването на по-конкурентни цени. Намалява се и държавното финансиране с 10% към публичните предприятия като Водоснабдяване и Електроразпределение. Правителственият говорител Георгиос Петалотис обяви, че ще се намалят и с 5% разходите предвидени по Националната програма за държавни инвестиции, което спестява 500 милиона евро. Още 200 милиона евро ще бъдат съкратени от Програмата за финансиране на образованието.

Неизбежни се оказаха допълнителните мерки, които прие социалистическото правителство на Георгиос Папандреу. Министър-председателят посети президента на републиката Карлос Папулияс, за да му представи решенията на Министерски съвет. На излизане от президентското седалище министър- председателят заяви: „Уведомих президента за новите мерки, които правителството е принудено да приеме. Трябва да се преборим със спекулативните игри на външните пазари и да възвърнем нормалния ритъм на страната.” Папандреу описа като необходими и неизбежни мерките. „Това не е въпрос на избор, а нужна крачка за излизане на страната от кризата,” поясни той.

„Исторически днес страната е в най-лошата финансова ситуация, която Гърция е преживявала. Държавният дефицит през 2009 година достигна 30 милиарда евро и външен дълг от 300 милиарда евро и това налага извънредните мерки,” каза правителственият представител Георгиос Петалотис, който представи пред журналисти пакета от извънредни мерки за излизане на кризата. Всички описани мерки са записани в новия законопроект с име „Защита на националната икономика – извънредни мерки за усвояване на финансовата криза”, който ще бъде въведен за гласуване в края на тази седмица.

Не закъсняха и първите реакции срещу новите извънредни мерки. Над 400 пенсионери тръгнаха на протестно шествие в центъра на Атина срещу въвеждането на новите рестриктаивни мерки на правителството. От площад Синтагма протестиращите продължиха по булевард „Василис Софиас” скандирайки „Долу ръцете от заплатите на работниците”, „Не сме Ирландия – няма да се примирим с грабежа! Ще се борим заедно с децата ни!” Когато стигнаха до барикадите на специалните полицейски части МАТ, пенсионерите пробиха по улица „Ироду Атикис” към сградата на Мегаро Максиму, където министър-председателят Георгиос Папандреу трябваше да се срещне с представители на работните синдикати на частния и държавния сектор, както и организациите- работодателки. Пенсионерите продължиха да скандират различни протести - „Ние нямаме нищо – олигархията да върне парите”, „Срам за вас, които управлявате толкова години!”, „ Платихме Капитала, плащаме и кризата! Няма да ни грабите повече!”, „Искаме обяснение, а не намаление!”, „Долу ръцете от 13-та и 14-та заплата и пенсия!”

След двучасов протест със засилено присъствие на полицията и специалните части за бързо реагиране, пенсионерите се разпръснаха със закана, че протестите ще продължат. Протестиращите казват, че гръцкият народ не е готов да приеме намаляване на заплати и добавки и повишаване на данъци. В тълпата от недоволни пенсионери се чуваха гласове, че Европейския съюз и Еврокомисията иска да „накаже” Гърция, като най-висока цена ще платят обикновените граждани. Опасенията на протестиращите са за масово обедняване и дълготрайно влошаване на местната икономика.

Мерките бяха посрещнати с оптимизъм извън Гърция и остър песимизъм вътре в страната.

„Мерките са тежки, болезнени и със съмнителна ефективност,” казва председателят на Националната конфедерация на гръцките търговци Василис Коркидис. Според него липсват предпоставки за осигуряването на икономически растеж, което ще доведе до една дълга и с непредсказуеми последствия рецесия. Коркидис е категоричен, че за да се избегне обществена експлозия, правителството трябва ясно да очертае времевата рамка на извънредните мерки. Подобно е мнението и на председателят на Атинската търговско-индустриална камата Костадинос Михалос, според който новите мерки са в грешна посока. Михалос смята, че правителството рискува да задуши вътрешния пазар, което неизбежно ще доведе до фалит редица малки и средни предприятия. Според него с банкрутирането на малките дружества-данъкоплатци ще се увеличи безконтролно безработицата и приходите в държавната хазна рязко ще намалеят.