Галерия

1

Габриела Миронова и Росен Григоров са сърцето и двигателя на българската туристическа агенция 'ЕВРО ТУР' ЕООД. След десет години в туристическия бизнес агенцията им се е наложила като една от най-успешните на българския пазар с туроператорски лиценз, както и договори с всички авиокомпании опериращи в България. Обслужват основно корпоративни клиенти, като подсигуряват пълния пакет от услуги – транспорт, настаняване и грижа за клиента в периода на посещение в страната.

Росен и Габриела са представители на реалния бизнес в България и разкриха пред GRReporter тяхната гледна точка за това какво трябва да вложиш от себе си, за да имаш успешна дейност в страната и с какви трудности се сблъскваш всеки ден, когато управляваш частна фирма.

Какво е характерно за вашия тип работа?

Росен: Работим денонощно. Обичаме си работата, защото е интересна и никога не е еднообразна, но определено отнема много време. Качеството и обема на услугите, които предлагаме са за сметка на личното време и пространство. Когато си в сферата на услугите както сме ние, трябва да си постоянно на линия. Работата променя и  приоритетите в живота.

Разкажете ни малко за началото на вашия бизнес и за какви трудности изникват в работата ви?

Габриела: В началото имахме няколко малки групи от студенти, които трябваше да заминат в САЩ на обучение. Със студентите е забавно, около тях винаги има някаква суматоха. Накрая всичко бе ОК и пътуваха нормално, но винаги трябва да сме подготвени за възможността, че някои клиент нещо ще си е забравил или не разбрал. Така, че винаги сме готови с резервен план.

Росен: Скоро имахме случай с един наш клиент, който трябваше да пътува за чужбина. Беше минал на check-in и отишъл да пие кафе на в заведението на летището. Явно, че от дума на дума се отнесъл и си изпуснал полета. Съответно на нас ни звънят телефоните в шест и половина сутринта на пожар с въпроса: „Какво да правя сега?” (смее се)Ситуацията бе критична, защото същият този клиент трябваше да хване втори свързващ полет, а си бе изпуснал първия самолет. Накрая успяхме да решим проблема, но тази история е само пример затова, че в нашата работа не може да се говори за лично пространство и работно време. Ние сме разположение 24 часа в денонощието. Звучи банално, но наистина първо винаги има приоритет Негово Величество Клиента и след това идва всичко останало.

Кои са най-непослушните клиенти?

Росен и Габриела в един глас: „Гърците,” казват очевидно забавлявайки се.

Росен: Те всъщност са най-забавните, не толкова непослушни в смисъла на трудни клиенти. Можем обаче да ги определим наистина като непослушни от веселата страна на нещата. Много са променливи. Променят си мнението какво искат и как да го направят много бързо. Принципно при работата с гърци никога не е скучно, постоянно ти създават препятствия от забавен характер.

Габриела: Нещо характерно за гръцките клиенти е, че може все още да не е направил резервацията, но си е смени три пъти мнението какво иска. Не преувеличавам, наистина е така, но като свикнеш с гръцкия тип на мислене и действие, всичко си идва на място.

Росен: Човек трябва да гледа с чувство на хумор на подобни премеждия в работата, защото няма как да оцелееш иначе. При всички промени, анулирания и смени, които неизбежно съпътстват нашата работа, определено се изисква да реагираш бързо, но и да гледаш на нещата малко чувство за хумор. Както се случи например тази година, когато за кратък период от време да съвпаднаха стачки в Гърция, стачки във Франция или Португалия, понякога дори и в България, пък и някакъв си вулкан в Исландия решил да се размърда – всичко това може да те докара до лудост. С последните събития се наложи да прекрояваме един самолетен билет точно петнайсет пъти, за да може клиента да излети накрая. 

Както разбирам, независимо от всичко обаче, работата ви харесва?

Росен: Обичаме си работата – това е факт. Ако вършехме нещата насила или по задължение нямаше да твърдим, че бизнесът ни действа добре и е успешен. Подобна работа или я вършиш с любов или не я вършиш въобще. Просото защото когато си малка фирма в туристическия бизнес всичко зависи само от теб и от никой друг. Ако не го правехме с любов, щяхме да го гледаме най-вероятно като наказание. С Габриела не можем да си позволим например да отидем на почивка за десет дена и да знаем, че никой няма да ни занимава с нищо през това време, както повечето хора. Ако нашите служители си тръгват в пет вечерта, то при нас работата продължава нонстоп и от нас лично зависи клиентът е доволен. След добре свършена работа  обаче идва и удовлетворението.

Габриела: Истината е, че не ни тежи, защото ни харесва. Хубавото е, че туризмът като бизнес ни предлага голямо разнообразие – срещаме с много интересни хора, осъществяваме много контакти, а самият туристически пазар е толкова динамичен, че постоянно има нови неща, които учим и прилагаме на практика. Обичаме си работата и си я вършим с любов.

До колко смятате, че България е благоприятна за развитие на успешен бизнес?

Росен: Ами не е лесно. Например ние се опитваме да поддържаме технически фирмата на най-високо световно ниво. След едно пътуване в САЩ Габриела донесе два лаптопа последно поколение. Те бяха оборудвани в базовия фабричен вариант, а ние допълнително им качихме нашите организационни програми. Оказа се, че те са с две поколения по-напред от разпространените в други фирми, а за държавни институции даже да не говорим. В продължение на една година ние имахме нови компютри, които не можехме да използваме под предназначение, докато чакаме другите да решат да си подновят операционните програми.

Това е само пример, който е показателен за ситуацията в България. При банките например, с които работим се наложи да учим персонала как да действат с интернет разплащането и кредитните карти. Ние сами си правим бланки и ги носим в банковите служители. С други думи, ако искаш добри резултати, трябва да вършиш и работата на другите. Наблюденията ми в последните години са, че българите не искат да работят, мързелува им се. Освен това като се заемат с нещо, липсва чувство на отговорност или желание нещата да станат добре. Това ни е докарало до положението да се квалифицираме в най-различни сфери, без това да представляват естеството на нашата конкретна работа. Дори поддръжката на тези компютри и офис мрежа е проблем. Имаме създаден мрежови сървър, който е базиран през VPN връзка и интернет страници, т.е. без да влизам в много технически въпроси използваме безброй много съвременни технологии, които целят свят търси и прилага, а в България специализираните фирми искат пари за услуги, които те самите не разбират много добре. Да не говорим за това, какво става когато поискаш от тях фактура например.

Ако трябва обаче да се върнем на вашия въпрос за това до колко България е благоприятна за развитие на бизнес, то отговорът е доколкото Европейския съюз започна да има влияние в страната. С влизането ни в съюза се въведоха някои елементарни  норми и правила на работа. От там нататък до ден днешен нищо не се подобрява, а повечето заети в държавния апарат са хора без нужното знание или квалификация.

Габриела: Моите наблюдения са, че много от хората в България не искат да се развиват и да вървят напред. Когато нещо се промени или се въведе някаква новост хората го приемат много негативно. Спомням си преди години преди да започнем частния си бизнес, когато интернетът и електронните билети започнаха да навлизат в туристическия бизнес в България. Повечето в сектора бяха много нещастни и смутени, сякаш бе някакво наказание. Трябва да се отървем от тази генетична обремененост да не приемаме новостите. Хората в България трябва да са малко по-отворени за нововъведенията. Нищо лошо не се случва, когато нещо ново се появи особено, когато това ще ти помогне работата ти да стане по-лека и по-бърза.

Това не важи само за България обаче. Същото може да се каже и за Гърция, където интернет услугите също не са така добре развити както в останалите европейски страни. За туристическия обем на тази страна може да се открият много малко хотели в интернет пространството. Цели комплекси, квартири и хотели не съществуват в мрежата, което в днешно време е едно от главните условия за успешен бизнес.

Росен: Пример за държава, която следва тенденциите в технологиите и туристическия интернет маркетинг е Словения. Това е малка европейска страна и в интернет пространството можеш да намериш информация дори и за най-малкия семеен хотел в някое затънтено селце през петдесет доставчика и в петдесет интернет страници образно казано. В Гърция трябваше да дойдем на място и сами да открием едно малко селце Витос, за което бяхме чули че е райско място. Същото важи и за България.

Какво според вас трябва да се промени, за да видим по-добри резултати в областта на туризма в България?

Росен: Напоследък чуваме много, че държавата трябва да се грижи повече за популяризирането на туризма. Председателят на българо-гръцката търговска камара дори заяви, че всяко инвестирано евро от правителството в туристическа реклама би се възвърнало стократно. Моето предложение е като държавата не е достатъчно будна, самите бизнесмени да инвестират в популяризирането собствения си бизнес и така всички ще спечелят. Първо за самите компании ще има приспадане от данък печалба, ще им донесе повече клиенти, а държавата ще спечели от данъците, които ще плащат, като резултат от успешния им бизнес. Това е моето мнение. Нека да не чакаме някои друг да ни свърши работата, а сами да запретнем ръкави. Но когато нещата не вървят на Балканите, винаги трябва да си намерим някой виновен, само да не сме ние. Не коментирам държавното управление като цяло и не съдя дали е добро или лошо нито в България, нито в Гърция. И пример за това са страните от западна Европа и Щатите, т.е. добре развитите страни. Като цяло, както и да се сменя политическата власт, бизнесът продължава да действа без особена промяна, просто защото има ясно определени правила и норми, които са наложени с годините и се спазват, без значение на кое ниво в обществената йерархия си, частен или държавен сектор. Същото важи и за Словения, където не тръгнали да откриват колелото отново, а просто са приложили една вече добре изпитана и ефективна икономическа и обществена система като австрийската.

Трябва да променим народопсихологията като цяло. Принципът е следния - ако не ти харесва да ти е мръсна страната, не си хвърляй боклуците на улицата. Значи поставяме си правилата и после ги спазваме. Когато се научим сами за себе си да спазваме правилата, естествено ще се изгради и едно отговорно гражданско общество, което ще следи за тяхното прилагане.

В България всичко се случва трудно, защото когато някой се е заел да прави нещо не подхожда отговорно към него. Случи ми се наскоро да се счупи едно стъкло вкъщи и се обадих на фирма да ми го смени. Оказа се, че накрая трябваше сам да им начертая промените, да им обясня какво трябва да се свърши и когато дойдоха си го монтирах почти сам, защото не знаели как да направят заключващото устройство. Както бе казал преди време един чуждестранен посланик в страната „Учудвам се на българите как преодоляват проблемите, които сами си създават.” Докато не се научим да сме специалисти в областта, в която сме избрали за професионална изява, няма как да се оправим. Не може да гледаш майсторите, как работят на забавен кадър и нещата да вървят. От тях се изисква, когато има някаква повреда да дойдат при клиента и да му дадат поне пет различни варианта как може да бъде свършена една работа. Този професионализъм все още липсва обаче.

Как се отрази икономическата криза в България на вашия бизнес?

Габриела: Определено мога да кажа, че първият отлив бе от по-масовите клиенти и почивния туризъм. И то не става въпрос, че хората престанаха да ходят на почивка въобще, а просто дните, за които отвиват някъде на отдих станаха по-малко. Ако преди летуващите ходеха на море за 10 дена или две седмици, то сега са за по четири-пет дни. Основните ни клиенти обаче са хора, които са базирани в чужбина, ползват дестинации (летят) в чужбина и ние ги обслужваме. Затова проблемите в България тях малко ги засягат.

Какво харесват чуждестранните ви клиенти в България?

Росен: Харесва им свободата в България. София, а България като цяло предлага много и различни забавления и има един бохемски дух, който няма как да не ги омая. Въобще когато си далеч от нормалното си ежедневие, България може да изглежда много привлекателна и предоставя най-различни видове отдих. Французи, италианци германци и разбира се гърци обичат да ни посещават, защото типа живот, който предлагаме е много по-различен от рутината, в която са свикнали. Имаме хубав нощен живот в столицата, прекрасна природа в планинските курорти, но и на морето е забавно.

Нашата основна задача е да се оцени профила на всеки един клиент по отделно, така че да можем да направим индивидуална програма за всеки един от тях. В зависимост какви са интересите на всеки един чужденец, преценяваме какво би представлявало интерес за него. Има някои клиенти, които биха искали да се насладят на една спокойна почивка в голям удобен хотел, далеч всякакъв шум и стълкновения с оферта, която покрива почти всичките му нужди и да не се налага да прави много допълнителни разходи. Други искат да опитат възможно най-много забавления и атракции, които България може да предложи.

Какви са предимствата на вашия бизнес?

Габриела: Удовлетворението е голяма когато подсигуриш на някои клиент една хубава почивка, от която е останал изключително доволен. Кара ни да се чувстваме сякаш ние самите сме били на почивка. 

Росен: Имаме възможност да гледаме хубави места и самата ни работа е свързана до голяма степен с това да караме хората да се чувстват добре. Това неизбежно ни зарежда и нас с положителна енергия и ни кара да си мечтаем повече. С много от нашите клиенти не сме се срещали никога лице в лице, но когато получи по куриер бутилка вино или кошница с подаръци и Thank you!-картичка, мога да кажа, че това е меда на нашата работа.

Работим много, но това ни осигурява поне един добър жизнен стандарт. Статистиките, които представят разни проучвателни агенции, че с 300-400 лева в България можеш живееш прилично са абсурдни и ние всички го знаем. От тази гледна точка поне мога да кажа, че работата ни си заслужава.

Как си виждате бизнес си след десет години?

Росен: Надявам се след десет години да сме достигнали едно ниво, в което да не робуваме на собствения си бизнес. Независимо, че сме собственици на частен бизнес, ние все още си оставаме и основи изпълнители. Просто ми се ще след време да може да се ограничим в управленческата част на агенцията, в това как да направим работата по-обхватна и ефективна без да се налага чисто технически да извършваме почти всичко сами, както е до днес.