Галерия

3

2

1

Тристранната комисия е краят на философията за отслабването на държавното управление. Тя се намира в убеждението, че ръководствата на компаниите са в състояние да се справят по-резултатно с „текущите” въпроси, между които се намират и обществата, следователно на по-ниски цени и най-вече без ограничения. Това бе периодът, в който страните и държавният персонал все още поставяха пречки пред безусловното и безконтролно разрастване на мощта на частните интереси на компаниите, мултинационалните консорциуми и банките. Учредителят на Комисията Дейвид Рокфелер заявил ясно, че „трябва да бъде намалена ролята на правителствата. Някой трябва да поеме това, което правеха правителствата. Изглежда, че компаниите са тези, които е най-логично да правят това”.

В хода на времето стана ясно, че правителствата и политиката загубиха постепенно своите правомощия. Доминиращото положение на банковия сектор, огромният подем в извънбанковия сектор, където агенциите за кредитен рейтинг получават правомощия да налагат своите констатации и да ги променят според изискванията на пазарите, разпростирането на токсичността на банковите и извънбанковите продукти, т.е. институционализирането на появата на спекулантите допринесоха за изграждането на днешната финансова среда.

Впечатляващ е фактът, че теоретици като Самюел Хантингтън, автор на крайно консервативния и плашещ труд „Сблъсъкът на цивиизациите” – свещеният Граал на доминирането на династията Буш и евангелистите протестанти на американската политическа сцена, са били първоначално вдъхновение за перспективите на Комисията.

Много по-късно някои западни интелектуалци започнаха да се занимават усилено със самата логика на начинанието на Рокфелер, след като разбраха, че американското, а впоследствие и останалите западни общества са водени към утвърждаването на ограничаването на демокрацията. Впечатляващо е също как европейски страни, като Франция и Германия следват тази логика. Техните лидери са тези, които поемат отговорността да определят кога, как и с кого европейските провинции Гърция и Италия ще бъдат отведени към избори. Характерно е изявлението на Никола Саркози: „Ще покажем на Гърция и Италия кой е правилният път”.

Тази нова тенденция в Берлин и Париж се нуждае и от лицата, които ще изпълнят изискванията. Експериментът продължава с двама конкретни фактори, които съвсем случайно са и членове на Тристранната комисия. Единият е Марио Монти, чиито връзки с мрачното минало на главните участници в скандала на Християндемократите „Р2”, т.е. на сместа от крайна Десница, мафия, католицизъм, масонска ложа и банкова корупция са обект на дебати в Италия. Другият – Лукас Пападимос е един от най-изтъкнатите участници в операция „Технократи”.

В интервю за zougla.gr бившият председател на съюза на гръцките индустриалци Одисеас Кириакопулос, който участва в последната среща на Комисията в Хага миналия уикенд заяви, че в нея са били поканени за участие няколко гърци. Марио Монти и Лукас Пападимос така и не са се появили на срещата, поради факта, че са поели управлението в страните си, Италия и Гърция. „Алексис Папахелас също не дойде, явно заради политическите събития в Атина”, заяви Одисеас Кириакопулос.

Академичката от Австралия, Шарън Бендер пише в книгата си “Suiting themselves: how corporations drive the global agenda”: 

„Тристранната комисия е един от примерите за начина, по който мрежите от компании могат да включат високопоставени представители в правителствата и държавните управления в своите съюзи, в позицията на съюзници срещу демокрацията. Тя бе създадена, за да формулира държавната политика във време, когато демокрацията поставяше изнервящи препятствия пред мултинационалните компании”.