Галерия

3

2

1

През последните пет денонощия Гърция и Италия, две страни с тежки икономически проблеми и политически сътресения достигнаха до едно и също решение на политическата безизходица.

Двама от участниците в Тристранната комисия – икономисти със стаж в централни банови институции застанаха начело на двете страни, без да бъдат избрани от техните граждани. Тристранната комисия е една много мощна международна организация, създадена през 1973. В нея участва елитът на международната икономика, бизнесмени и икономисти, банкери и юристи на много високо ниво.

В статия на гръцкото електронно издание zougla.gr се посочва, че и двамата премиери са „назначени” в Гърция и Италия чрез драстичната намеса от страна на силните в Европа страни. Дали Лукас Пападимос и Марио Монти са „спасители” и „месии” или просто изпълняват предварително взетите решения на конкретни центрове на управление?

Тристранната комисия е създадена през 1973, в разгара на първата петролна криза от силния мъж на американската и международната икономика Дейвид Рокфелер. Учредителният акт е подписан в Токио на продължилата от 21 до 23 октомври среща. Дейвид Рокфелер изразил инициативата за създаването на Комисията през 1972 на годишната среща на Билдербергския клуб и членовете одобрили предложението му. Срещата се провела в Токио, понеже Рокфелер смятал, че включването на Япония в твърдото ядро на Клуба и участието й във вземането на решения за политиката и икономиката на световно ниво било наложително. До този момент в Билдербергския клуб участвали само страни от северноатлантическото общество – Северна Америка и Европа.

Първото заседание на Тристранната комисия се провело в японския град Киото през 1976. Малко преди края на войната във Виетнам и при засилващото се международно влияние на Съветския съюз, Рокфелер прави опит да създаде едно световно управление чрез въвеждането на модел на „технократска рационализация”, който пренебрегва предвидените от конституциите на страните държавни органи и институции. В Комисията участват Северна Америка, Европа и Япония, т.е. някогашният „западен свят”.

Президентът на консорциума Chase Manhattan, Дейвид Рокфелер е бил повлиян от един човек, който постепенно придобива значително международно влияние. Журналистът Бил Мойерс, автор на книгата „In between two ages” е онзи, който препоръчва създаването на Трилатералната комисия. През 1980 той пише: „Днес Дейвид Рокфелер е най-видният представител на управляващата класа – едно мултинационално братство от мъже, които оформят глобалната икономика и определят потока на нейния капитал...На гражданина Дейвид Рокфелер се предоставят привилегии на държавен глава...Той не се проверява от митнически или паспортни служби и почти никога не спира на светофарите”. С две думи, Дейвид Рокфелер е над институциите, правителствата и държавните служби. Той осигурява безпрепятственото движение на капиталите си и определя развитието на глобалната икономика.

Пръв ръководител на Тристранната комисия е Збигню Бжежински - дясна ръка на тогавашния президент на САЩ, Джими Картър и значим фактор при предопределянето на американската външна политика. След падането на Берлинската стена ориентацията на Комисията се променя.

Все пак, в ядрото й остава и дори се засилва идеята за едно световно управление чрез технократи. Става дума за банковия и бизнес елит, който оформя икономическите и социалните политики, контролира и стимулира производството на университетско познание, участва в контрола на религиозната дейност с оста на религиозния „антидогматизъм”, въпреки че през 1983 папа Йоан Павел II-ри „благослови” публично работите на Комисията и участва в динамичното оформяне на политическите корелации.

Комисията е враг на консерваторските догматизми и базира силата си на международната банкова система, финансовите пазари и мощта на картелите на мултинационалните компании. Тя се състои от три подгрупи. 170 от членовете са европейци, 120 са от Северна Африка и над 100 –от Азия и Тихоокеанския регион.

Кои нашумели напоследък личности участват в Комисията? Един бърз поглед е достатъчен, за да бъде обяснена сложната ситуация, в която се озоваха Гърция, еврозоната и глобалната икономика.

Известният италиански икономист и еврокомисар Марио Монти е главата на европейския отдел на Комисията и член на изпълнителния й орган. Вчера той получи мандат да сформира новото италианско правителство.

Новият гръцки премиер Лукас Пападимос е член на Тристранната комисия и далеч не е единственото гръцко участие в нея. Той е банкер и професор в Харвардския университет. Бивш заместник-президент на Европейската централна банка, бивш президент на банката на Гърция. Завършил е Атинския колеж и си е сътрудничил с бившите гръцки премиери Андреас Папандреу и Костас Симитис.

Бившият кипърски президент Георгиос Василиу участва в изпълнителния орган на Комисията, въпреки комунистическото си минало. Той е бизнесмен, бивш основен събеседник на Европейския съюз за членството на Кипър и основен събеседник за решаването на Кипърския проблем.

Членове на Тристранната комисия са също:

Бизнесменът и бивш президент на Съюза на гръцките индустриалци Одисеас Кириакопулос, който също е завършил Атинския колеж.

Известният журналист и директор на вестник „Катимерини” също възпитаник на престижното училище в гръцката столица Алексис Папахелас.

Бившият директор на гръцкия телеком ОТЕ и някогашен високопоставен член на борда на банка Alpha bank и доскорошен в консорциума Rotschild Панайотис Вурлумис – член на изпълнителния орган на Комисията.

През 1980 крайнодесният депутат в американския Конгрес Лорънс Макдоналд решава да разкрие дейностите на Тристранната комисия. Той пише доклад и го представя пред президиума на Конгреса. Интересен е фактът, че човекът, който е смятан за „знаме на антикомунизма” излага фамилията Рокфелер и разобличава плана за световно управление.

Странно как, но същото оплакване се отправя и от известния и преследван представител на американската Левица, Ноам Чомски. С острия си език и отявлената си прогресивна позиция, преподавателят по сравнителна лингвистика порицава целите на Комисията.

През 1983 Макдоналд загива над остров Сахалин. Той пътува в полет КАL 007 на корейските авиолинии, който бе свален от съветската военна авиация с познатите последствия. По-късно бе издадена книга със заглавие “No apologies” на Колдуотър, в която той систематизира всички критики срещу Тристранната комисия.

От тогава до днес в организацията на Рокфелер са приети бившият външен министър на САЩ Мадлин Олбрайт, известният външен министър на Европейкия съюз Хавиер Солана, бившият директор на американското разузнаване Джон Негрепонте, Хенри Кисинджър, бившият президент на Федералния резерв Алан Гринспан, премиери и високопоставени членове на Европейския съюз. След промените в страните в Източна Европа в Комисията са били включени и личности от тях.

В нея участва и една голяма част от университетския елит в Европа, САЩ, Япония и други страни от Индонезия до Турция. Участват изтъкнати юристи и членове на световната банкова система. Списъкът е дълъг. Явно е, че Тристранната комисия е един световен извор на представители, които съставят кризисни групи за справянето с извънредни нужди, както в случаите с Гърция и Италия, банкови консорциуми, центрове за политическа комуникация и създаването на вътрешни и по-широки политически корелации в целия свят.

Първото заседание на известния Билдербергски клуб, който често става обект на коментари с конспиративно или политическо съдържание, се е провело през 1954 в местността Билдерберг, близо до холаднския град Арнем. Учредителите му са били консервативни и свръхконсервативни политици от Европа, които са били особено загрижени за увеличаването на антиамериканските настроения в Европа. Затова решили да обсъдят въпроса и да предприемат действия за промяната на тази тенденция. На срещата те решили провеждането на годишни срещи с участието на личности от САЩ и Европа. Те постепенно прераснали във форуми, чиито участници приемали решения за промени в политиката и икономиката, както и в предначертаването на дългосрочни стратегии. От тогава в затворения и мистериозен Клуб се събира цветът на бизнеса, банките и политиката на САЩ и Европа, които канят на срещите си гости – трети лица. В последствие и според заеманите от тях постове, те се влючват постепенно в основната част на Клуба. Сред гостите са членове на северноатланстическия политически и бизнес елит, както и подбрани учени, журналисти и интелектуалци, които представят своите позиции и мнения.

В края на срещите се приемат резултатите от тях, които се насочват за прилагане, ако се прецени, че това е възможно. Резултатите са бързи (както в Югославия), средносрочни (финансовата криза) или дългосрочни (връзките между Запада и Китай, приемането на Русия в западни организации и др.).

Клубът е създаден преди Тристранната комисия. Нейният учредител, Дейвид Рокфелер впоследствие е издигнат в съветник на Клуба. Действащи членове на Комисията са чести гости на срещите на Клуба. На практика те работят на принципа на скачените съдове. В момента един от членовете на управителния съвет на Клуба е преподавателят и директор на Гръцката фондация за европейска и външна политика ЕЛИАМЕП, Лукас Цукалис. Постоянен член в твърдото ядро на Билдербергски клуб е бизнесменът Георгиос Давид.

На годишните срещи се канят премиери, министри и политически представители, които не са членове на Комисията или Клуба. Преди няколко години на една такава среща присъстваше тогавашният гръцки министър на финансите и икономиката Георгиос Алогоскуфис, както и настоящият министър на образованието Анна Диамандопулу. В продължение на години професорът по история в английски университет Йоанис Карас беше постоянен високопоставен член на Клуба с дейно участие в предначертаването на политики на съгласие и сътрудничество на Балканите (Македония, гръцко-турски отношения, отношения между балканските страни, Югоизточна Европа, бивш Източен блок и т.н.). Имаше и конкретни инициативи за „мерки за създаване на доверие” на Балканите след падането на Берлинската стена, създаването на Институт за балкански и евроазиатски изследвания (Кавказ, Близък Изток, Далечен Изток, арабски страни, Израел) със седалище в Солун.

Тристранната комисия е краят на философията за отслабването на държавното управление. Тя се намира в убеждението, че ръководствата на компаниите са в състояние да се справят по-резултатно с „текущите” въпроси, между които се намират и обществата, следователно на по-ниски цени и най-вече без ограничения. Това бе периодът, в който страните и държавният персонал все още поставяха пречки пред безусловното и безконтролно разрастване на мощта на частните интереси на компаниите, мултинационалните консорциуми и банките. Учредителят на Комисията Дейвид Рокфелер заявил ясно, че „трябва да бъде намалена ролята на правителствата. Някой трябва да поеме това, което правеха правителствата. Изглежда, че компаниите са тези, които е най-логично да правят това”.

В хода на времето стана ясно, че правителствата и политиката загубиха постепенно своите правомощия. Доминиращото положение на банковия сектор, огромният подем в извънбанковия сектор, където агенциите за кредитен рейтинг получават правомощия да налагат своите констатации и да ги променят според изискванията на пазарите, разпростирането на токсичността на банковите и извънбанковите продукти, т.е. институционализирането на появата на спекулантите допринесоха за изграждането на днешната финансова среда.

Впечатляващ е фактът, че теоретици като Самюел Хантингтън, автор на крайно консервативния и плашещ труд „Сблъсъкът на цивиизациите” – свещеният Граал на доминирането на династията Буш и евангелистите протестанти на американската политическа сцена, са били първоначално вдъхновение за перспективите на Комисията.

Много по-късно някои западни интелектуалци започнаха да се занимават усилено със самата логика на начинанието на Рокфелер, след като разбраха, че американското, а впоследствие и останалите западни общества са водени към утвърждаването на ограничаването на демокрацията. Впечатляващо е също как европейски страни, като Франция и Германия следват тази логика. Техните лидери са тези, които поемат отговорността да определят кога, как и с кого европейските провинции Гърция и Италия ще бъдат отведени към избори. Характерно е изявлението на Никола Саркози: „Ще покажем на Гърция и Италия кой е правилният път”.

Тази нова тенденция в Берлин и Париж се нуждае и от лицата, които ще изпълнят изискванията. Експериментът продължава с двама конкретни фактори, които съвсем случайно са и членове на Тристранната комисия. Единият е Марио Монти, чиито връзки с мрачното минало на главните участници в скандала на Християндемократите „Р2”, т.е. на сместа от крайна Десница, мафия, католицизъм, масонска ложа и банкова корупция са обект на дебати в Италия. Другият – Лукас Пападимос е един от най-изтъкнатите участници в операция „Технократи”.

В интервю за zougla.gr бившият председател на съюза на гръцките индустриалци Одисеас Кириакопулос, който участва в последната среща на Комисията в Хага миналия уикенд заяви, че в нея са били поканени за участие няколко гърци. Марио Монти и Лукас Пападимос така и не са се появили на срещата, поради факта, че са поели управлението в страните си, Италия и Гърция. „Алексис Папахелас също не дойде, явно заради политическите събития в Атина”, заяви Одисеас Кириакопулос.

Академичката от Австралия, Шарън Бендер пише в книгата си “Suiting themselves: how corporations drive the global agenda”: 

„Тристранната комисия е един от примерите за начина, по който мрежите от компании могат да включат високопоставени представители в правителствата и държавните управления в своите съюзи, в позицията на съюзници срещу демокрацията. Тя бе създадена, за да формулира държавната политика във време, когато демокрацията поставяше изнервящи препятствия пред мултинационалните компании”.

Много години по-късно и след избирането на Барак Обама, западните общества се завръщат към сцената на сблъсък между политиката и неполитическите механизми на управление, които в момента се представляват от банковия сектор. Европа се справя с проблема със закъснение. Америка я изпревари. Резултатът е несигурен, коментира в заключение авторът на статията в zougla.gr.