Галерия

1

„Разсрочването на гръцкия външен дълг във формата, която има в момента е не само наложителен, но неизбежен. Освен това, този процес закъсня с една година”. Това отговори икономистът Дженс Бастиан на въпроса на GRReporter „Наложително ли е доброволното участие на частниците в разсрочването на плащанията по гръцките държавни облигации в оздравяването на местната икономика?” Дженс Бастиан изследва от близко икономиката в страните от южна Европа и е преподавател в St. Antony’s Collage в Оксфорд. Проблемът е, че повечето европейски финансови институции и банки са се разтоварили от натрупаните в предишни години гръцки държавни облигации и процесът може да се окаже неефективен.

„Изгуби се ценно време, за да се предприеме подобно действие и днес може да се каже, че е доста късно за подобно действие”, заяви икономистът и подчертава, че в Германия тази дискусия е почти безпочвена, защото местните банки вече не притежават сериозни суми в гръцки държавни облигации. Те са продадени или на Европейската централна банка или на международните хедж фондове, които асимилират стойността на токсичните облигации в общия пакет на техните активи. По въпроса дали доброволното разсрочване ще предизвика кредитно събитие и пазарите ще го разчетат като контролиран фалит, Дженс Бастиан каза, че това решение се взима от агенциите за кредитен рейтинг и не зависи от политическото мнение на европейските лидери. С други думи съдбата на страната е в ръцете на агенциите, без значение дали европейските анализатори и политици са съгласни с него.

Дебатите около участието на частните собственици на гръцки държавни облигации са сериозни и предизвиват раздор между политическите управления на големите европейски държави и Европейската централна банка. Германският канцлер Ангела Меркел първа подкрепи идеята в спасението на Гърция да се включат частните инвеститори, а не само европейските държави и техните данъкоплатци. Това предложение се хареса и на други страни-членки, въпреки че финансовата помощ не е безвъзмездна, а във вид на заем с преференциална спрямо пазарната лихва. Основен противник на идеята остана председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, който смята, че този процес ще се окаже фатален за Гърция и в последствие за цялата еврозона. Въпреки това, разсрочването ще се случи, независимо от последствията, защото Гърция не може да се справи успоредно с намаляването на дефицита и мерките, които изисква той и с овладяването на дълговата криза.

Капиталовите пазари са абсолютно наясно с трудностите, които стоят пред оздравителния процес на страната и очевидната невъзможност на гръцкото правителство да въведе необходимите структурни реформи, за да намали публичните разходи. Това се отразява и в цената на гръцкото кредитиране на свободните пазари, което остава непосилно високо. Спред показателят на гръцките държавни облигации остава над 1370 базисни пункта, а застраховките по тях CDS достигнаха нов драматичен рекорд от 2200 базисни пункта. Финансовите анализатори от Markit оценяват, че вероятността от фалит на Гърция е 84% и тенденциите за близко бъдеще остават мрачни.

Гръцката икономическа криза и последвалите проблеми в периферията на еврозоната и Ирландия доведе и до нуждата за реформиране на Европейския съюз. Създаване на нови структурни и нормативни рамки, които ще сближат страните и ще координират в по-голяма степен различията във функционирането на единиците в общото цяло, така че наложените политики да са изпълними във всички страни от съюза. Група германски икономисти, политолози и историци стоят зад доклада „По-ефективен Европейски съюз”, който бе представен в Атина по покана на Гръцкия институт за европейска и външна политика.

„Европейският съюз е достигнал до повратна точка”, отбеляза Дженс Бастиан, който е част от екипа, създал доклада. Според него началото на дълговата криза е отприщило поредица от структурни реформи, както на национално, така и на европейско ниво, които до преди две години са били немислими. Вече се обсъждат проблеми, като ограничаване на дълговете на конституционно ниво, мониторинг на пенсионните системи, както и функциите на постоянния спасителен механизъм. Теми, които до скоро не са съществували, но днес са решаващи за оцеляването на еврозоната и съюза.

Европейските структури показаха в последните години, че имат нужда от усъвършенстване. „Един от най-сериозните въпроси днес се върти около „Ф” думата и тя е фискален съюз”, заяви Иан Бегг, който е преподавател в London School of Economics и също участник в създаването на „По-ефективен Европейски съюз”. Той е на мнение, че успеха на единната валута се крие в уеднаквяването на нормативната рамка във всички държави на много по-задълбочено ниво. Европейските лидери трябва единодушно да приемат единна данъчна, пенсионна и социална политика, която ще се изпълнява стриктно. „Ако това се бе случило преди 20 години, днес Гърция нямаше да има проблемите, които изживява”, каза той шеговито.

Според него една от недовършените работи в Европейския съюз се отнася до връзката между макроикономическа стабилност и финансова стабилност или как кредитирането от финансовите пазари се отнася към водените макроикономически политики в страните-членки.  Друга важна стъпка, която страните от съюза трябва да се престраши да вземе е пускането на еврооблигации, с които да се стимулира икономиката на страните-членки. За момента германците, холандците и скандинавците не одобряват идеята за евробоновете, защото в краткосрочен план ще повиши цената на кредитирането им, но в дългосрочен план еврозоната няма да издържи без допълнителните средства от еврооблигациите и цената за бездействието ще е много по-висока.