Галерия

2

1

Мария Спасова
    Медиите са област, която трудно се подава на анализи и обобщения. Технологиите промениха изцяло професията на журналиста. Социалните мрежи -  разпространението на новините. Фотографията и видеото станаха нови оръжия в ръцете на репортерите, а медийната критика като че ли тича след промените, вместо да ни предупреждава и подготвя за тях. Такива мисли ми се въртяха в главата, докато се подготвях за разговора си с най-изявения български медиен анализатор и председател на Съвета за електронни медии професор Георги Лозанов.

    
Професор Лозанов, при откриването на 8-та световна среща на българските медии се обявихте за неин доайен, тъй като сте присъствали на всичките осем. Какво е впечатлението ви от българските медии по света? Как се развиват те?

За съжаление, виждам една разбираема на фона на световната икономическа криза тенденция за загриженост за оцеляването, която измества всички други теми. Загриженост за това как медиите могат да планират ресурси и тя има много и съвсем не позитивни измерения. Ресурси се търсят от другаде. Не на базата на собствената си дейност, защото на тези пазари медиите стават все по-трудни и по-малки. Тези ресурси от другаде винаги се свързват с някакъв ако не натиск, то поне интерес от другаде и това е проблемно. Той в някаква степен е валиден за нашите медии по света, в много по-голяма степен е валиден за българските медии в България. За съжаление. И това се отразява в спадането на нивото на свободата на словото. Все повече медиите са принудени да обслужват не аудиториите си,  а тези, които по един или друг начин могат да им помогнат да оцелеят. Това е тенденцията. Иначе аз винаги към нашите медии извън България съм гледал с голяма симпатия и, как да кажа, демократичен оптимизъм. Защото те са тези, които превръщат българската култура в част от едно съвременно културно многообразие. А това е много важно и медиите са най-мощният инструмент.

Кои са болестите, от които страдат българските медии в България. Само липсата на свобода на словото ли?

Това е много общо казано. Основната болест е изместването към, да го кажем така, неграждански формати. Като започнем от жълтата преса в пресата и маргинализирането на качествената преса. Качествена в смисъл не на комплимент, а на понятие, което маркира определени професионални правила на правене на журналистика. И стигнем до електронните медии, където, разбира се защото има регулация, нещата са по-овладяни, но и там журналистическите формати, форматите, които имат по-критичен поглед към властта и въобще към социалния свят, неконформисткото медийно мислене в момента е в доста нестабилна позиция. Това е проблемът. Проблемът е в отказа от този голям лукс на гражданската, професионално направена и скъпа журналистика.

Как според вас българските медии отразяват гръцката криза?

Отразяват я малко егоцентрично, през българския страх това да не се случи в България или пък ако в Гърция още се задълбочи кризата, знам ли колко още може, дали това няма да има последствия за България. Но за сметка на това тази връзка със собствената й съдба показва първо, че Гърция е близко във всеки един смисъл, не само в географския. Чувстваме я близка. И второ, превръща положението в Гърция, ситуацията в Гърция от тема от дневния ред на България. Кризата в Гърция е тема от дневния ред на българските медии. Което, разбира се, трябва да получи добра професионална оценка. Има гледни точки и те са повече критични към Гърция за това, че очаква главно помощ отвън и че сама, първо е достигнала до това положение и второ, има повече изисквания, отколкото реално да се опитва да се пребори с проблемите си. Предполагам, че има и някаква балканска солидарност и усещане, че Европейският съюз ни създава една надежда, която лесно се превръща в утопия и очакванията остават несбъднати. Така че на тази тема има известно съчувствие и приближаване психологически към  Гърция и към хората, които протестират по улиците. Но има и нещо друго, малко прагматично и може би цинично - една малко ядосана позиция към Гърция. Защото няма съмнение, че ние сме доста по-бедни от гърците, дори в момента на криза. Това се преживява като несправедливост. Всички тези настроения минават през медиите. Все пак българската медия е професионална. Това, което се случва в обществото, по един или друг начин, през филтрите на едно или друго влияние, минава през нея и стига до аудиторията, връща се там. Така че това е репертоарът, в който се движат реакциите към кризата. За сметка на това, кризата по никакъв начин не намалява интереса към самата Гърция. И туристическия интерес, и тези, които станаха характерни за след прехода усещания, че Гърция наистина е на една ръка разстояние, хубаво е да отидеш там и да се порадваш на живота, който те водят. Знаем, че по празници колите тръгват към Гърция, а не към Черноморието.

- Какво е отношението ви към пиратските партии, каквито има по света, има и в България?