Галерия

2

1

- Има един материално-цинично създаден нихилизъм по отношение на интелектуалната собственост. Ако ти откраднат откъщи един стол, това е скандал. Но когато ти вземат една творба, една идея - това е най-разбираемото. Разбира се, тук се сблъскват авторските права с правото на зрителя, на слушателя и въобще на аудиторията да е информирана. Има една алчност, в хубавия смисъл на думата, за култура. Особено в по-младите поколения. Тя се задоволява през тези мрежи и тези нови медии. Целият проблем, че правото като мислене е много изостанало от новите технологии. Несъмнено, че трябва регламентация и нови правила, но те още не са измислени. Има едно голямо технологично откритие - интернет, което е с нобелова награда. Но за да може то да се превърне в същинска нова, дълбока култура, трябва и още едно откритие с нобелова награда. Това е правното мислене на интернет.

- Как да търсим баланса между демократичността на разпространяването на информацията в интернет и запазването на интелектуалните права?

- Критерият, който е въведен тук и който сам по себе си е ясен и добър, но е труден за следене това е дали използваш продуктите просто за задоволяване на собствените ти културни потребности или за да правиш пари от тях, търговия. Тази граница е много важна. Мисля, че казахме вече в една културна среда, ако ти искаш да използваш нещо за свое собствено преживяване и идентичност е трудно да бъдеш обвинен в пиратство. Но те големите удари върху интелектуалната собственост не нанасят хората със собствения си интерес, а ги нанасят черноборсаджиите на този терен.

Медиите в цял свят вече работят в едно общо глобално село. Социалните мрежи изцяло промениха начина, по който се разпространяват новините. Всяка традиционна медия е представена във facebook, youtube, twitter. Какъв ефект оказва всичко това върху журналистиката?

Няма еднозначен отговор. От моите либерални позиции смятам, че промените са за добро. Светът се разшири. Вече няма затворени светове или много по-трудно има. Новите революции го показаха. Всичко това е едно усещане за това, че не може на едно място да има свободни хора, а на друго - затворени. Мрежите започват да изравняват света и наистина да го превръщат в глобално село. Има и проблеми и ние ги знаем. Това са проблемите с авторитетността на тази информация, със сигурността й, с възможността да се създават манипулации и фалшиви настроения,  с това, че истината става лесно жертва на страстта. Социалните мрежи изразяват една социална страстност, ако мога така да се изразя. Както едно време площадът, който се самовъзбужда и често пъти не в посоката на аргументите. Това е една виртуална агора и там се намират и говорителите, които да изречат истините, които за съжаление не стигат до традиционните медии.

Кое е следващото голямо предизвикателство пред медиите след facebook, twitter, youtube?

Изчезването на традиционните медии във вида, в който ги познаваме и превръщането им в едни огромни миксове на съдържание, когато вече няма да има смисъл да си говорим за телевизия, за радио, за вестници. Вече започнахме да влизаме в тази нова епоха, когато става едно общо информационно поле, когато ти сам, на базата на възможностите, които дават новите технологии си конструираш тази информационна картина или картина на забавление, която най-тясно отговаря на собствените ти потребности и настроения в момента. Така на практика целият свят става медия.