Галерия

1

Полина Спартянова
    Южната част на България продължава тендецията от последните три години на ускорено възстановяване към предкризисните нива на социално-икономическото й състояние, докато в северната част заетостта остава притеснително ниска и продължава да потиска доходите и стандарта на живот. Това стана ясно от проведеното изследване на Института за пазарна икономика „Регионални профили: показатели за развитие”, който за трета поредна година изготвя актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Според типологията на областите според тяхното социално-икономическо състояни само столицата София се намира в „много добро социално икономическо състояние”, а областите Благоевград, Бургас, Варна и Пловдив –„ в добро”, като икономиките на първенците към настоящия момент са най-развитите в България.
    В „много лошо социално-икономическо състояние” са определени областите Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана, тъй като са регистрирани високи нива на безработицата и ниска степен на заетост. Според анализа спиралата ниска заетост-стагниращи доходи-намаляващо население е в основата на продължаващото социално-икономическо раздалечаване между столицата София и останалата част от страната и междувременно обхватът на профилите на регионите с негативни тенденции на развитие остава много по-широк, отколкото на тези с добри тенденции. „Регионалната политика в България не работи – не се наблюдава икономическо и социално сближаване между областите”, твърди д-р Александър Цветков от „Региостат”, който е част от екипа анализатори.
    Въпреки че Югозападна България отчита тенденция на възстановяване, заетостта в регион София (столица) изсмуква работните места и работната ръка от околността. Това е и една от причините столицата да е най-добре икономически развита като регион в страната и икономиката й да е два пъти по-голяма от тази на област София, която е втора в класацията. С най-ниски оценки са областите Кюстендил, Шумен, Разград, Сливен, Силистра, Монтана и Видин, който е със статут на най-бедния регион на територията на Европейския съюз. Според изследването на регионалните политики, започналото икономическо възстановяване продължава да бъде възпрепятствано от политическата нестабилност в централната власт и относителната пасивност на местните органи за самоуправление по отношение на местните условия за бизнес.

    Според изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2014” ситуацията на пазара на труда в повечето области в България се подобрява въпреки политическата нестабилност в страната от пролетта на 2013 насам. Наблюдението на Института за пазарна икономика на работната сила и очакванията на бизнеса за динамиката на броя на заетите в периода юни 2014 – май 2015 затвърждава тенденцията от миналогодишното издание на изследването на бързо възстановяване на Южна България и стагнация в Северна. Въпреки че по-голямата част от подобрението се очаква в южните региони на страната, повишаване на икономическата активност и заетостта на населението може да се забележи от началото на годината и в някои северни области като Варна, Габрово и Добрич. Според експертите от Института за пазарна икономика е напълно възможно заетостта на населението в някои области да достигне и дори да надмине предкризисните си нива през 2014 и 2015. По тяхно мнение възстановяването на пазара на труда в България и регионите й се извършва не с  помощта на политиките, провеждани на национално и местно ниво, а въпреки тях.
    Икономистите от Института за пазарна икономика споделят взаимно мнението, че финансите на българските общини се намират в един „омагьосан кръг”, в който разпределението на средствата за регионите става на политически принцип, тъй като местното представителство е силно зависимо от централизираното управление на парите и е обезсилено от фискалната политика на всяко едно правителство. Според Петър Ганев емпирично доказано е, че зависимостта на общините от изпълнителната власт вреди на развитието на регионите, тъй като централизираното управление на финансовите ресурси води до раздаването им на близки до политиците икономически предприятия. В следствие на това инвестициите в регионите намаляват поради несигурната бизнес среда и водят до спирането на средства от Европейския съюз заради злоупотреби на централно ниво.
    Изследването на Института за пазарна икономика предлага и  решения за тези проблеми, като според икономистите на първо място трябва да се направят необходимите промени в българската финансова система, чрез които 1/5 от приходите от подоходния данък автоматично да се пренасочва към общинските бюджети. Тяхната идея е да се въведе принципът „парите следват личната карта”, според когото парите на данъкоплатеца ще отиват там, където той е регистриран по своята лична карта. „Според мен е изключително положителен фактор да дадеш избор на хората къде да отиват техните пари”, допълва още икономистът Петър Ганев.
    Според изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2014” разпределението на размера на преките чуждестранни инвестиции (с натрупване) в България показва, че Столицата остава безспорен лидер както в периода на бърз растеж, така и при последвалата криза и възстановяване. Към края на 2008 София е привлякла чуждестранен капитал в размер на близо 11,7 млрд. евро, или 9383 евро на човек от населението. Най-слабо представящата се област по отношение на тези инвестиции към края на 2008 – област Кюстендил към 2008 г. успява да привлече 70 пъти по-малка сума на човек от местното население, или едва 135 евро. Това отваря още една огромна пропаст между областите в България по отношение на привлечените от тях преки чуждестранни инвестиции. Според икономистите от Института за пазарна икономика те се насочват към регионите, в които се наблюдава силна или умерена корелация с редица показатели за наличието на човешки капитал, като например дял на висшистите в населението, механичният прираст и възрастовата зависимост. Привличането на местни и чуждестранни инвестиции зависи до голяма степен от наличието на достатъчно на брой работна ръка, както и качеството на тази работна ръка. Поради тази причина фокусът върху обучението и образованието на работната сила би следвало да бъде водещ при изработването на национални и местни стратегии за привличане на инвестиции, подчертават от Института за пазарна икономика.