Галерия

1

Банковият сектор остава в епицентъра на гръцката финансова криза, въпреки стабилизирането на ситуацията в страната. До края на годината гръцките банки ще продължат трескавата реформа, за да избегнат нови трусове в бъдеще.

Първото условие, за да може Гърция да получи следващия транш от шест милиарда евро е показателят за капиталова адекватност на трите най-големи търговски банки (Alpha bank, Пиреос и Националната банка на Гърция – NBG) да достигне до 9%. През месец май тези банки трябва да оповестят плановете си за повишение на акционерния капитал. През юни повишението на акционерния капитал на големите банки трябва да приключи, както и преструктурирането на малките финансови институции. Това означава, че по-малките банки или сами трябва да набавят средства от свободния пазар или да се слеят с други по-големи банки.

До края на юли гръцките банки трябва да представят плановете си за преструктуриране пред Комисията за конкуренция, за да бъдат одобрени. В същия период банките, които възнамеряват да извършат сливания и поглъщания на други финансови институции ще трябва да представят съответните планове за одобрение пред надзорника който е централната Банката на Гърция. Тогава не е изключено да се преразгледа и сливането на Eurobank с NBG.

Преди началото на август държавната Пощенска каса (ТТ) също ще претърпи метаморфоза, като се раздели на “добра” и “лоша” част. Здравите активи и редовните кредити ще формират новата финансова институция. Останалата част ще мине в режим на ликвидация.

Преди началото на август държавната Пощенска каса (ТТ) също ще претърпи метаморфоза, като се раздели на “добра” и “лоша” част. Здравите активи и редовните кредити ще формират новата финансова институция. Останалата част ще мине в режим на ликвидация.

В същия период държавното управление трябва да е готово с новата стратегия за развитието на банковия сектор и да създаде нови предпоставки за привличането на свежи частни капитали от чужбина, съобщава Етнос.

До края на декември гръцките банки трябва да преминат поредния стрес тест (stress test), за да се види доколко рекапитализацията и реформите във финансовата система са оздравили дълбоко засегнатия от кризата банков сектор. Курсът на кредитите на червено е главният фактор, който ще определи нуждата от допълнителни средства за банковата система. От резултатите от стрес теста ще стане ясно дали компетентните органи от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд ще повишат помощта за покриване на капиталовите нужди на гръцките банки.

Един от най-големите проблеми остава разрастването на непогасените заеми на домакинства и предприятия. Последните оценки на икономическите анализатори могат да достигнат до 40% от общо дадените кредити до момента. Нафтемборики предава, че кредитите на червено са достигнали 55 милиарда евро. Това означава, че приблизително един от всеки четири кредита е в режим на ново разсрочено плащане. Проблемът при потребителските заеми е най-сериозен, тъй като 40% от кредитополучателите имат проблем с погасяването на задълженията си. При жилищните заеми 22% от дадените заеми не могат да бъдат обслужвани редовно.

Докато прегрупирането в банковия сектор продължава и инвеститорския интерес в тази област остава нисък, нещата се развиват по-леко в други сектори на икономиката. След като правителството с успех завърши първата значителна сделка от програмата за приватизация с продажбата на 33% от държавния тотализатор ОПАП, към Гърция се обърна нов чуждестранен инвеститор – канадският пенсионен фонд PSP Investments. Той изкупи дела (26,7%) на германската компания Hochtief от атинското летище “Елевтерос Венизелос”.

PSP Investments (Public Sector Pension Investment Board of Canada) е един от най-големите пенсионни фондове в Канада, който според данните от март 2012 управлява около 65 милиарда долара, има средна годишна доходност от 12,7% и е държавно контролиран. В него са включени пенсионните каси на публичната администрация, военните сили и кралската конна полиция.

Гръцката преса предава, че фондът инвестира на международните пазари в дялови участия и в недвижими имоти. В Канада фондът има дял в Canadian Natural Resources Ltd (природни залежи), Canadian National Railway Co (железници), Goldcorp Inc., Barrick Gold Corp и Barrick Gold Corp (добив на злато), Royal Bank of Canada, The Toronto-Dominion Bank и Bank of Nova Scotia (финансов сектор) и BCE Inc. и Telesat Holdings-частна (телекомуникации). В допълнение PSP Investments държи дялове в Revera (недвижими имоти), норвежката In-frafas Norge AS, Trancelec (производство на електроенергия), австралийската DP World за логистика и развитие на инфраструктури и канадската компания за дърводобив Timberwest Forest Corp.

Летището на гръцката столица остава държавна собственост, като 55% от него принадлежи на Фонда за управление на публичната собственост, който представлява местната Агенция за приватизация. Въпреки кризата, компанията е печеливша. През 2012 печалбите преди данъци са достигнали 130 милиона, летището обслужва 110 дестинации и 53 авиокомпании. През септември 2013 правителството планира да пусне на пазара целия дял от 55% от собствеността на атинското летище, като продължение на приватизационната програма. Засега засилен интерес са проявили два китайски фонда Shenzhen Airport и Friedmann Pacific Asset Management, които искат да стъпят на гръцкия пазар.