Галерия

3

2

1

Ново сътресение в Нова демокрация предизвика вчерашното решение на Андонис Самарас да отлюспи депутата Сотирис Хадзигакис. Причина за това бе изявлението на народния избранник, че някои крайнодесни елементи, които под прикритието на народната Десница  се стремят да променят идеологическата идентичност на Нова демокрация”.

Действието на лидера е от особено значение, понеже той и отлюспеният Сотирис Хадзидакис се смятат за идеологически рожби на някогашния председател на партията Евангелос Авероф. Отлюспването на депутата обаче е и строго предупреждение към вътрешността на партията и най-вече към онези, които се бяха обявили за една по-умерена политическа тактика.

В последно време Андонис Самарас бе обект на натиск от представителите на така наречената „народна Десница”, особено след като прие създаването на преходния гръцки кабинет. С отлюспването на Сотирис Хадзидакис той пожела да изпрати послание към групата на „петимата”, в която участват Евангелос Андонарос, Костис Хадзидакис, Милтиадис Варвициотис, Кириакос Мицотакис и Арис Спилиотопулос. Втората цел бе да убеди онези, които се изразяват съмнения за позицията му, че не се е отдалечил от „твърдата линия”.

Всичко започна рано в понеделник след изявлението на Сотирис Хадзиgакис: „Бих искал да изразя острото си противоречие с някои крайнодесни капки, които се опитват да променят физиономията на Нова демокрация, под прикритието на табелата на народната Десница. Нова демокрация е една голяма, европейска и гражданска партия, в която съществуват много тенденции. Съществуват народната Десница, либералната Десница и разбира се, политическият център”.

От щаба на Андонис Самарас нямаше реакция, понеже се очакваше речта му пред парламентарната група на „сините”. Заседанието премина спокойно, но веднага след края му започнаха подканите за отлюспването на бившия министър. Аргументът на съветниците бил, че Андонис Самарас трябва да се възползва от свикването на парламентарната група и да използва Сотирис Хадзигакис като пример за всички, които настояват за съществена подкрепа към новия кабинет, както и към привържениците на умерената политика.

В крайна сметка те успяха да убедят Андонис Самарас, който малко преди 18:00 нареди да бъде издадено следното съобщение: „Председателят на Нова демокрация, г-н Андонис Самарас информира с писмо председателя на парламента Филипос Пецалникос, че изключва от парламентарната група депутата Сотирис Хадзигакис. Изявленията на г-н Хадзигакис за наличие на „крайнодесни капки” в Нова демокрация засягат дълбоко депутатите и представителите на партията. Една партия, която е исторически привързана към демократичните идеали. Неговото изявление за наличие на „тенденции” в Нова демокрация е също насочено пряко срещу партийния устав”. Съобщението завършва с допълнението: „В писмо до председателя на комисията по етика на партията, г-н Трагакис, Андонис Самарас поставя въпрос за окончателното отписване на г-н Хадзигакис като член на Нова демокрация”. Преди малко стана ясно, че депутатът е вече отписан и от партийния регистър.

В партията веднага избухна суматоха, като немалко депутати се противопоставиха на решението на Андонис Самарас. Членове на групата на „петимата” отбелязаха, че „не е възможно председателят на партията да отписва най-стария депутат, който не каза нищо погрешно”.

Самият Сотирис Хадзигакис изрази съжалението за положението, в което се е озовала партията под ръководството на днешния й лидер. „Нова демокрация на г-н Самарас, от една голяма с много тенденции се превърна в жалка останка от типа на Политическа пролет”.

Отлюспеният Сотирис Хадзигакис бе най-старият действащ депутат от Нова демокрация. Влиза за пръв път в парламента през 1974 и взема първите си уроци по политика от тогавашния лидер Евангелос Авероф, с който има и роднински връзки. Бил е член на почти всички правителства на Нова демокрация. През последния период и особено след оттеглянето на Костас Караманлис от ръководството на партията, Сотирис Хадзигакис често се разграничаваше от официалната „линия” на Нова демокрация. Тази негова позиция предизвика недоволството на Андонис Самарас. Въпреки това той не направи досега решителната стъпка към отлюспването, поради опасенията, че то може да предизвика интровертност в партията. Не на последно място го възпираше и фактът, че действието ще е насочено към един „съученик” от същата „политическа школа”.