Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Алфа Банк: Не търсим бърза изгода в България

11 Март 2010 / 08:03:35  Мария Спасова
7419 прочитания

“Очаквам в следващите години да се засили натиска върху обществените финанси в България”, казва в интервю за Мария Спасова главният икономист на Алфа Банк Михалис Мазуракис, който твърди, че моментът за българското членство в еврозоната не е подходящ
    - Как икономическата криза в Гърция влияе на представянето на гръцките банки в чужбина?
    - Лошото икономическо положение на Гърция влияе и на представянето на гръцките банки в чужбина. Преминахме през голяма рецесия през 2009 година, в България БВП падна с около 5,1 на сто, затова и търсенето на заеми в България рязко спадна. Преди около една година ръстът на кредитирането беше около 32%, сега е под 4 процента. Така че търсенето на заеми, както и в цяла Европа, е паднало и в Гърция, и в България. Въпросът не е доколко банките дават заеми, а че поради рецесията, търсенето на заеми рязко спадна. Ние не правим различна политика по географски причини. Каквато ни е политиката в Гърция, такава е и в България. Ще продължим да даваме заеми на добрите ни клиенти, на тези, които има изгледи да си върнат заемите, и това става както в Гърция, така и в България, без никаква дискриминация. Разбира се, надяваме се, че положението бързо ще се подобри, защото гръцките банки в момента изпитват проблем с финансирането от чужбина, въпреки че финансирането от вън не е чак толкова голямо. Отношението на заемите към вложенията в гръцките банки е много малко, то е от порядъка на 113 на сто, като включва заемите и вложенията не само в Гърция, но и в цяла Европа. Следователно зависим в малка степен от финансирането от международните пазари. Въпреки това международните пазари, поради проблема, който съществува с гръцките държавни ценни книжа, предлагат много лоши условия за кредитиране. В момента има едно въздържане от кредитиране по отношение на всичките клиенти на гръцките банки, но това не означава, че не даваме заеми в момента. Даваме заеми, просто сме по-внимателни, отколкото обикновено, когато положението е по-добро.

    - Алфа Банк е на българския пазар от няколко години. Какъв е опитът ви там?

    - Опитът ни е положителен, защото вярваме, че икономиката на България е много силна независимо от това, което се случи през 2009. Страната има много добри възможности за развитие. Ние сме гръцка банка, която има желание да бъде представена в страните на север от нас, където има много гръцки инвестиции и те се развиват динамично. Разбира се, ние не сме банка, която търси само бързата изгода. Когато правим инвестиция, тя е с дългосрочна цел. Искаме да бъдем в България още 10, 20, 30 години и искаме да се развиваме така, както се развиваме в Гърция. Т.е. представянето ни в Гърция е стабилно и това, че в момента имаме някакви трудности, не означава нищо. Ако погледнете Гърция през 90-те години, тогава имахме много трудности - непрекъсната девалвация на драхмата, но се съвзехме. Разбира се, в труден момент като днешния, искаме да сме внимателни. До септември миналата година отворихме 100 нови клонове в България, но тъй като дойде кризата, спряхме строителството на нови клонове. В момента имаме 120 клона в България, в които работят около 1000 души. В момента преценяваме, че не е подходящо да се разширяваме не само, защото няма търсене, но и защото има голяма несигурност. Но имам усещането, че рано или късно ще започнем да се разширяваме в България, когато дойдат по-добри времена.

    - Как преценявате шансовете на България да се присъедини към еврозоната?

    - Това е много трудно според мен. Четох, че и вашият министър-председател признава, че атмосферата не е подходяща в момента и посочи Гърция като един фактор, който влияе отрицателно на шансовете на България да стане част от ERM (Exchange Rate Mechanism - б.а.) като първа стъпка преди въвеждането на еврото през 2013. Виждам, че българският финансов министър е много оптимистичен, че правителството ще продължи да подкрепя влизането на страната в еврозоната. За нас, разбира се, това е най-доброто, което може да се случи, защото и това е една несигурност, която съществува. От друга страна нека не се заблуждаваме, че еврозоната е панацея и с нея се решават всички проблеми. Важното е да има една правилна финансова политика, която България има в момента, въпросът е дали ще я поддържа и занапред. Моментът не е подходящ. Не мисля, че Европейската централна банка ще погледне положително към молбата на която и да е страна да влезе в еврозоната, защото еврото се намира под атака в този момент. Фактът, че България изпълнява критериите за членство е много положителен и ако успее да задържи същите добри икономически резултати, има много големи шнсове, когато се подобрят нещата след няколко години да влезе в еврозоната. Това, което притесняваше европейските в миналото бяха големите дефицити, които бяха над 20 на сто от БВП. Тази година благодарение на кризата дефицитът падна около 8 на сто за 2009, а през 2010 може да падне и още по-ниско. Но разбира се, дефицитите нямат значение за една страна, която се намира в рецесия като България. Значение има дали ще задържи същите нива на дефицитите, когато започне да се развива с ръст от 5-6 на сто, който според нас е нормалният темп на развитие на една страна като България. Т.е, все още съществуват въпроси, които безпокоят европейците - доколко е зряла българската икономика, за да влезе в еврозоната. Стои и въпросът с обвързването на българската валута с еврото, което трае вече повече от 10 години и е необходимо да се преизчисли. Вижте, когато има голям икономически ръст, много инвестиции, вливане на капитали от чужбина, много кредити, евтини пари, никой не знае как ще работи българската икономика, ако условията се променят. Както и се промениха. Преди години България тичаше с много бързи темпове, сега сме в криза, прживяваме я, има възстановяване в България. Въпросът е дали българското правителство може да задържи обществените финанси под контрол. Вече виждаме някакви тенденции там. Докато имахте бюджетен излишък от 3-4 процента, през 2009 имахме дефицит, който може и да се задържи през 2010, но може и да имаме балансиран бюджет с нулев дефицит. Т.е. има несигурност дали нуждите на българското общество, което е най-бедното в Европа ще могат да бъдат посрещнати само с икономически ръст, без да се създава бюджетен дефицит. Имате нужда от по-добра инфраструктура, по-добри болници, по-добри училища, по-добра обществена инфраструктура. Освен инфраструктурата в туристическите курорти. Очаквам в следващите години да се  увеличи натиска върху обществените финанси на България.

    - Ако говорим по-общо за гръцката икономика, как преценявате усилията на правителството да сложи ред в данъчната система, да промени системата за обществено осигуряване и да ограничи разхищенията в държавния сектор?

    - То не може и да направи нещо друго. Стигнахме до дефицити, които са много високи. Международните пазари трудно дават заеми на Гърция, искат големи лихви, държавният дълг достигна до около 113% от БВП и перспективите за тази година са да достигне до около 120% от БВП. При това положение е наложително да започнем някакви опити да намалим дефицита. Гръцкото правителство обяви една Програма за стабилност, в която има много мерки за овладяването на дефицита и разбира се, за намаляването му. Вярвам, че доста неща се направиха и влязахме в една процедура на реформи, която ще ограничи избягването на данъци, което за Гърция е голям феномен, ще реши проблема с дефицита в общественото осигуряване и разбира се ще се стигне до някакъв ред с назначенията и заплатите в държавния сектор. Това са трите сектори, които раждат бюджетния дефицит в гръцкия случай и само с дългосрочни реформи те могат да се решат. Предприети са много мерки, които в момента са в процедура и скоро ще се превърнат в закони и ще бъдат одобрени от парламента. Така рязко ще се промени начинът, по който ще се следят предприятията и ще са принудени да плащат данъци - нещо, което сега не се прави толкова строго. Освен това в общественото осигуряване виждаме, че правителството е решено да увеличи средната пенсионна възраст от 61 на 63 години. Това е много хубава и в дълбочина промяна. Освен това правителството има амбицията да промени и пенсионната система така, че пенсиите да бъдат резултат от събраните спестявания на работещите през целия им активен работен живот. Това е нещо, което в момента не се случва. В Гърция в момента можеш да получиш пенсия с много по-малко години трудов стаж от 30 или 35 .Разбира се, това е една малка пенсия, но тя дава възможност на много хора да излязат в пенсия в относително ранна възраст и така да утежнят пенсионната система на страната за много години напред.  По отношение на заетостта и заплатите в държавния сектор и там виждаме опит да се намали заетостта и разбира се, да не нарастват заплатите. Правителството вече обяви мораториум върху назначенията за 2010, от 2011 нататък ще се назначава един човек на всеки пет, които напускат. Има и едно орязване на доходите в държавния сектор с 10 на сто, обяви се, че няма да има увеличение на заплатите в държавния сектор за цялата 2010. Така че мерки се взимат. Но поради слабото доверие, което имат в гръцкото правителство пазарите и партньорите ни в Европейския съюз, ни притискат за още по-радикални реформи и за по-строги мерки - нещо, което гръцкото правителство прави в момента.

    - Свидетели сме на някакви претенции от страна на гръцкото правителство спрямо междунаодните финансови институции. От друга страна стана ясно, че гръцкото правителство е използвало услугите на инвестиционната банка Голдмън Сакс, за да прикрие част от дълговете си...

    - Не мисля, че тези институции са навредили на Гърция. Гърция има дефицити, които трябва да намали. Разбира се, много пъти анализаторите и агенциите за кредитни рейтинги се намират под влиянието на общия отрицателен климат, който се е създал чрез публикации, вестници, журналисти... Дори и Европейската комисия, когато си обяви предвижданията през октомври миналата година предупреди, че ако не се промени икономическата политика дефицитът ще нарастне над 12 на сто от БВП в следващите няколко години. Което означава дълг от порядъка на 150 на сто от БВП! Е, хората, които нямат време да четат всичко за Гърция, прочетоха тези предвиждания и си образуваха мнението, че Гърция отива към фалит. Това беше възможност и за пазарите да атакуват. Агенциите за кредитен рейтинг не си направиха труда да проверят за какво точно става дума. Не че Гърция няма проблеми, има големи проблеми, но за тях в никакъв случай не можем да виним международните агенции. Що се отнася за Голдман Сакс, станали са някакви трансфери с цел управлението на външния дълг в началото на 2000 година, които са били съвсем законни и одобрени от Европейската комисия. Подобни трансфери извършват всички страни, не само Гърция. Става дума за технически операции по управлението на дълга. Защо темата е толкова болезнена в момента? Безспорно има връзка с поведението на някои пазари да “подбият” цената на гръцките облигации и да създадат впечатлението, че доверието в страната е на много ниско ниво. Използват това, което е ставало в миналото като доказателство, но то няма нищо общо с това, което в момента става в Гърция.

    - Какво би могла да направи Гърция, за да възвърне доверието в себе си?

    - Доверието се губи за секунда, за да си го възвърнеш, трябва да го строиш с години. Няма да възвърнем доверието в себе си преди да започнем да прилагаме мерките, които сме обещали. Обещали сме много неща, но от тях много малко са се превърнали в закони. Почти нищо от това, което е обявено. Логично е при това положение анализаторите, пазарите, всички да имат съмнения. Но в една демокрация нищо не става за една нощ. Имам усещането, че тези мерки ще се вземат, защото това е единственият ни изход. Ако не можем да взимаме заеми от чужбина, ще имаме огромни проблеми. Следователно тези мерки ще се вземат. Просто пазарите се движат много по-бързо, отколкото са възможностите на гръцкото правителство да действа чрез демократичните процедури, утвърдени от парламента.

- В еврозоната има голяма дискусия каква да бъде икономическата помощ за Гърция. Вие какво мислите?

Не е въпрос за помощ. Аз съм от тези, които смятат, че Гърция трябва да бъде притисната да предприеме всички необходими мерки, които пред света ще покажат, че нещо се е променило, че се правят стъпки във вярната посока. Така или иначе вече има решение на Европейския съвет, в което се казва, че страните от еврозоната са готови да предприемат всичко необходимо за стабилизирането на еврото. И това е една неофициална гаранция, че ако има нужда, ако пазарите престанат да търсят гръцките облигации, ще се намесят по някакъв начин, който до момента не е изяснен. Това е един подход, който на английски наричаме tough love, трудна любов. Когато се интересуваш от някой, мислиш доброто му и се опитваш да го усъвършенстваш като си много строг с него. Е, нещо подобно става в момента и в Европейския съюз. Иска да ни притисне, така че гръцкото правителство да вземе много строги мерки, които да осигурят без всякакво съмнение постигането на целите на Програмата за стабилност. И това се приема и от правителството. Сега дали ще има и някаква осезаема финансова помощ от страна на еврозоната е трудно да се предвиди.

    - Как виждате развитието на еврозоната? Ще има ли и други страни в ситуацията на Гърция?

    - В еврозоната има и други страни с големи дефицити, разбира се, те имат по-малък дълг от Гърция, но пък имат и по-малки възможности от Гърция да намалят дефицитите. Ние в последните години не правихме никакви икономии, напротив - имахме все по-големи дефицити. Сега има огромни възможности да намалиме разходите, тъй като през изминалите години прехвърлихме границата с назначаването на държавните служиели и с увеличаването на заплатите им всяка година. Т.е. в момента има много големи възможности за икономия, по-големи отколкото в други страни. Испания има дефицит над 11,5%, който е резултат от голямата икономическа криза, в която е страната, където строителният бранш буквално катастрофира, а безработицата достигна над 20 на сто. При висока безработица имаш големи разходи за плащането на помощи. Това е нещо, което не може да се промени за един ден. Трябва икономически ръст. Следователно Испания много трудно ще намали дефицита си. Е, ако пазарите го разберат това, може да ударят и натам.

    - Имате ли някакви предвиждания за инфлацията и икономическия ръст в еврозоната и за поведението на еврото спрямо долара и британската лира?

    - В еврозоната тази година ще видим икономически ръст отоколо 1%. Има и предвиждания за 0,5 на сто и за 1,5 на сто ръст. Ще бъде трудна година, в момента се изчерпаха много от мерките за стимулиране на обществените финанси, които правителствата предприеха през 2009. Монетарната политика постепенно навлиза. Няма да има много събития през 2010, по-скоро към края на 2010 и началото на 2011 може да сме свидетели на някакво вдигане на лихвите. И някъде там към края на 2010 ще видим и по-координирани действия за намаляването на бюджетните дефицити в някои страни в еврозоната. Ще имаме ръст, няма да сме свидетели на отрицателен икономически ръст от -0,4 на сто, който преживяхме през 2009, но не го виждам над 1%. Инфлацията не е проблем. Да имаш инфлация 1-1,5 на сто не е нищо кой знае какво в момент, когато икономическата активност е много вяла. Курсът на еврото спрямо долара ще се определи от това дали американската икономика ще се възстанови по-бързо от европейската. Доларът може да се засили, ако възстановяването на американската икономика се възстанови по-бързо и монетарната политика започне да увеличава лихвите много по-рано, отколкото в Европа.

Категории: Алфа Банк икономическа криза инвестиции в България
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus