Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Ако Кипър отхвърли финансовата помощ ...

19 Март 2013 / 15:03:34  Анастасия Балездрова
1759 прочитания

„Това, което наблюдаваме днес в Кипър има едно име: История”, написа в социалните мрежи водещ гръцки коментатор. Целият свят следи тревожно събитията в малката островна държава, която е на път да промени всичко, което днес ни се струва сигурно и стабилно.

Кипърският парламент отложи за втори пореден ден критичното гласуване на проектозакона за орязването на депозитите с цел да спаси банковата система. Банките продължават да бъдат затворени поради страха от масово оттегляне на капитали. Финансовият министър Михалис Сарис заминава за Москва, която реагира остро на вероятността да бъдат окастрени депозити на руски граждани.

“Правителството в Кипър се опитва да използва хората с малки депозити като щит срещу орязването на големите вложения, т.е. да предпазят от плащане хората с големи влогове. Но банките не могат да останат затворени завинаги.

От там нататък не мога да предвидя резултата от гласуването в кипърския парламент. Това, което е ясно е, че ако депутатите отхвърлят проектозакона Кипър ще навлезе в много труден период. Подобно решение със сигурност ще внесе смут и във всички останали европейски държави, но последствията ще бъдат тежки най-вече за Кипър”, заяви за за GRReporter преподавателката по икономика в атинския университет Пандио Антигони Лимбераки.

Но как се стигна до тук и какво може да последва? На въпросите на GRReporter отговори политологът Харидимос Цукас.

Г-н Цукас, какво доведе до това драстично решение?

Зависи колко назад бихме искали да погледнем. Най-решаващо беше решението на Еврозоната да ореже гръцките държавни облигации през 2012. От тогава започнаха проблемите за Кипър, понеже гръцкият haircut донесе огромни загуби за кипърските банки. Те не можеха да се запълнят от банките и затова беше необходима намеса от страна на държавата.

Впоследствие проблемите се задълбочиха заради структурата на кипърската банкова система. Тя е осем пъти по-голяма от БВП на Кипър, огромна, хипертрофична и разбира се една голяма част от чуждестранните депозити принадлежат на руски граждани. За поне една част от тях съществуваха слухове, че са продукт на пране на мръсни пари. По-късно това даде повод на различни „моралисти” предимно в Германия и най-вече от опозиционната Социалдемократическа партия да притиснат канцлера Ангела Меркел за подписване на  договор с Кипър, по силата на който собствениците на депозити също ще платят. Те бяха заплашили, че в противен случай няма да подкрепят договора за спасението на Кипър в Бундестага.

От този момент нататък започнаха да се обмислят решения, които включваха участието на собствениците на вложения. Но вместо да се реши те да бъдат хората с депозити над 100 000 евро, Еврозоната със съгласието на кипърското правителство реши да включи и хората с малки депозити.

Това решениена Европейския съюз наруши табуто, че вложенията до 100 000 са гарантирани и на практика пося катастрофата.

Смятате ли, че политиката на предишното кипърско правителство спомогна за приемането на това решение?

Разбира се, че спомогна. Предишният президент Димитрис Христофиас се обърна към Еврозоната с искане за финансова подкрепа през юли 2012, а по-късно обвини европейските финансови институции, че са „крадци” и най-общо казано отказа да сътрудничи.

Споразумението с надзорната тройка трябваше да бъде подписано още преди много месеци. В продължение на 250 дни той се намираше в чекмеджето на предишното правителство, без то да направи абсолютно нищо. Сега, когато виждаме какво се случва през последните няколко дни разбираме защо Димитрис Христофиас отказваше категорично да преговаря с кредиторите. Очевидно не е искал да поеме огромната политическа отговорност от съгласието с техните изисквания.

Но това само усложни ситуацията. Много преди това Димитрис Христофиас трябваше да поиска компенсации за съгласието му за орязването на гръцкия дълг. Той така и не направи нищо за това. Освен това е абсолютно необяснимо защо кипърските власти позволиха на кипърските банки да се разпространят в толкова голяма степен в Гърция. Сега виждаме, че това беше пагубна грешка. Също така не е ясно защо кипърското правителство даде съгласието си за сливането на гръцката банка Марфин-Егнатия с кипърската Cyprus Popular bank и така мога да продължа с още много политически грешки, които се натрупват в даден момент предизвикват колосални проблеми.

Какви възможности за лавиране има Кипър в преговорите?

Не съм наясно с последните дискусии, които се водят в президентството в Никозия. Във всеки случай текат преговори и с Русия.

Боя се, че единственият избор за Кипър е или да приеме преработеното снощи споразумение, което предлага орязване от порядъка на 15,5 на сто на големите депозити над 100 000 евро или да го отхвърли.

Какви ще бъдат последствията от едно такова решение?

Категории: Политика Кипър орязване на банковите депозити Харидимос Цукас Антигони Лимбераки
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus