Галерия

1

ПАСОК – партията, която управляваше Гърция за повече от 23 години отпразнува своя 39-годишен юбилей. Имаше ли обаче повод за радост? Равносметката за социалистите е по-скоро горчива. Един поглед върху миналото дава ясна представа за какво говорим.

Партията или по-точно движението, както продължават да я наричат нейните последователи е учредена на 3 септември 1974. Лозунгът, с който лидерът Андреас Папандреу омайва препълнените от поддръжници площади е „Промяна”.  С обещанията си за отхвърляне на консерватизма на десницата и национална независимост той успява да спечели изборите през 1981 с впечатляващия процент от 48 на сто. Масовите назначения в държавния сектор и рязкото повишение на заплатите осигуряват на социалистите безпроблемен престой във властта.

В същото време във вътрешността й бушуват игри за власт, а върховенството й в политическия живот на Гърция завършва през 1989 със скандала Коскотас. Става дума за една политическа и финансова афера с цел да бъде наложен контрол над банките и медиите в страната. Централна роля изиграва банкерът Георгиос Коскотас, но също така са замесени водещи политически фигури от ПАСОК начело с председателя на партията Андреас Папандреу. Той не само е оневинен от съда, но през 1992 се завръща в управлението и то като абсолютният и единствен лидер.

Четири години по-късно той печели поредните избори, но е вече много болен и през 1996 партията и премиерският пост преминават у Костас Симитис, който никога не е бил сред любимците на Папандреу. Заслужава да се отбележи, че основният противник на Симитис във вътрешнопартийните избори е Акис Цохадзопулос. В репортажите си за делото относно подкупите, които е получавал за оръжейните доставки гръцките медии често припомнят, че подсъдимият за съвсем малко загуби възможността да стане премиер на Гърция.

Костас Симитис създава собствена група около себе си, останала в историята с името „модернизатори”. ПАСОК отново е единственият играч на политическата сцена и единствените, които го заплашват са вътрешнопартийните врагове. По време на управлението на Симитис Гърция става член на еврозоната, но няколко месеца преди края на мандата на своя кабинет  той кани сина на учредителя на партията - Георгиос Папандреу в дома си и му предава „пръстена”, т.е. партията. Практически Гърция остава без премиер за около два месеца, а негативните прогнози на агенциите за социологически проучвания се сбъдват и ПАСОК губи изборите от Нова демокрация. През октомври 2009 фамилията Папандреу се завръща във властта с обещанието, че заплатите няма да бъдат „замразени”, подкрепено от крилатата фраза „Имаме пари”. Няколко месеца по-късно в прочувствено обръщение към гърците на фона на пристанището в Кастелоризо Георгиос Папандреу обявява, че Гърция има сериозни финансови проблеми и иска помощ от Международния валутен фонд. Следва предложението му за референдум за оставането или напускането на Еврозоната и кошмарното нощно заседание на лидерите на страните-членки на Европейския съюз.

От 48 на сто през 1981 ПАСОК пада на 12,5 на сто от вотовете през 2012. Водещи партийни представители изчезват от политическия хоризонт, поддръжниците намаляват рязко, а най-възползвалите се от дългогодишното партийно управление постепенно преминават в редиците на днешната основна опозиционна партия – крайната левица СИРИЗА.

Днес ПАСОК управлява в коалиция с Нова демокрация и това е нещо, с  което много от членовете не могат да се примирят. Затова и дискусиите по време на двудневния симпозиум по случай годишнината бяха посветени на обединението на ляво центристките сили. Това бе предложението на лидера на партията Евангелос Венизелос, с което се съгласиха и неговите предшественици Костас Симитис и Георгиос Папандреу.

Но в същото време това бе и единствената допирна точка между тримата, а различията бяха повече от крещящи по време на юбилейната проява в края на симпозиума, организиран от научния институт „ИСТАМЕ-Андреас Папандреу”.

Пръв в залата пристигна Костас Симитис, който бе приет с много кратки и доста сдържани ръкопляскания. По време на речта си обаче бе прекъсван няколко пъти от одобрителни аплодисменти. „Днес ПАСОК е загубил почти изцяло своето влияние”, констатира той. След като заяви, че за икономическите проблеми на Гърция са отговорни правителствата на Нова демокрация и кредитите, които са били взети между 2004 и 2009, Костас Симитис насочи стрелите си към Георгиос Папандреу. „Платихме собствените си илюзии и най-лошото е, че за тях плати и гръцкият народ. Още преди 2009 виждахме приближаващото цунами, но замълчахме”, каза той. „За да излезем от бездната е необходимо да спре подценяването на интелигентността на хората. Необходим е диалог, искреност, нови хора и идеи, а не следване на личните амбиции на определени хора”.

Когато Георгиос Папандреу влезе в залата десетки партийни членове скандираха „Папандреу” и лозунга „ПАСОК е тук – обединен и силен”. В речта си той застана твърдо зад крилатата фраза „Пари има”, която по думите му е била възприета и предадена погрешно. След като защити напълно политиката на своето правителство, Георгиос Папандреу подчерта, че предложението му за провеждане на референдум е било правилно и отново обвини европейските партньори на Гърция, че не са реагирали адекватно на финансовата криза.

„Критикуват ме, че пътувам много. Аз пък ще отговоря, че в чужбина сме много малко гласовете в подкрепа на Гърция. Затова ще продължа да го правя навсякъде, където мога”, заяви в края на речта си бившият премиер.