Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

24 часа без нас

02 Март 2010 / 00:03:59  GRReporter
1972 прочитания

На 1 март имигрантите в Гърция, както и в още пет европейски държави – Франция, Испания, Германия, Италия и Белгия, обявиха масов протест под лозунга „24 часа без нас”. Техният протест е повече символичен, а самата инициатива е започнала от Франция по Facebook. С въпроса „какво ще се случи, ако милиони имигранти в Европа зарежат работата си и страната, където живеят”, те решиха за един ден да не участват в нито един икономически обмен, т.е. да не купуват нищо от никъде като по този начин демонстрират против расизма и ксенофобията.

В Гърция инициативата „1 март – 24 часа без нас” започна от журналиста Нико Аго, който създаде група с това име във Facebook. За 45 дни членовете на групата достигнаха 6 000 души. По този повод на пресконференция в атинската книжарница „Янос” организаторът на инициативата Нико Аго покани журналиста Пасхос Мандравелис, адвокатката Йоана Куртовик, създателя на електронния сайт „Диаватирио” Василис Хронопулос, главния секретар на Министерство на вътрешните работи Андреас Такис, директорката на 132-о начално училище Стела Протонотариу, певеца dj Yinka, директора на вестник „Авги” Никос Филис и преподавателя Димитрис Христопулос.

Dj Yinka или Манолис Афолану е на 28 години и е роден в Атина. Неговите родители са дошли от Нигерия в края на ’70-те години и са завършили гръцки университет. Впоследствие те остават в Гърция, занимават се с търговия, раздат им се деца. Манолис разказва, че когато е бил ученик в неговото училище е имало още три негърчета и останалите деца са ги гледали странно. У дома родителите на Манолис му говорят на техния език, а той им отговаря на гръцки. По-късно започват да говорят само на гръцки. „И това е начин, по който второто поколение имигранти сближава имигрантите с гръцкото общество” заключава Манолис. Когато навършва пълнолетие, Манолис трябва на всеки две години да си изкарва документи за престой в Гърция като за това са му необходими доказателства, че е работил достатъчно дни през годината и по този начин си е извоювал правото за престой, въпреки че самият той е роден в страната и гръцкият език му е „майчин”. „С новия закон се дава това, на което имат право децата на имигрантите. Всички тези години ние съществуваме и никой няма правото да ни каже дали сме гърци или не!” заяви 28-годишният Манолис по повод на предстоящото гласуване на проектозакона за условията на получаване на гражданството от имигрантите.

Инициативата от имигрантите наречена „24 часа без нас” започва от Франция, когато по време на бунтовете преди няколко години министър-председателят заявява, че „един арабин е добър, но много араби са проблем”. Движението се разпространява впоследствие в Италия и из други европейски страни, разказва журналистът Нико Аго.

„Да има имигрантска политика и да идват толкова имигранти, колкото са ни необходими” не е неутрален дискурс”, анализира журналистът от вестник „Катимерини” Пасхос Мандравелис. „Следват въпросите колко са ни необходими и за какво са ни необходими? За да се женим за тях, за да работят по строежите? Според изчисления до 2010 г. на Гърция ще са й необходими 3 млн. имигранти, за да поддържа страната икономиката си жива. Аз казвам, че ни трябват толкова, колкото са в момента. Самата икономика на страната си казва колко имигранти са необходими, защото Гърция не е социалистическа държава с програмирана на петилетки икономика, в която е изчислено в кои сектори колко души са необходими, а е страна със свободен пазар. Докато има работа, ще има и имигранти. Въпросът не е колко, а при какви условия идват.”

На десет точки от публичния дебат, върху които трябва да се размисли и да бъдат сринати митовете около тях, набеляза преподавателят в Атинския университет Пандио Димитрис Христопулос:

1. Присъствието на емигрантите се свързва с бедността. Истината е, че имигрантите допринасят за развитието на държавата.

2. Много често от медиите се разпространява схващането, че имигрантите отиват насляпо в държавите, където работят и живеят. Истината е, че имигрантите често отиват при своите роднини и никак не избират държавите, за които заминават случайно.

3. Разпространено е схващането, че имигрантите са неканени. Истината е, че някои страни като Гърция техният труд извън закона е широко използван.

4. Имигрантите идват, за да останат. Истината е, че те живеят с мисълта да се приберат в родината си. Но впоследствие идеята за тяхното възможно прибиране обратно се разлага.

5. Европейците считат, че са центърът на имигрантските потоци. Истината е, че Иран е страната, която приютява в момента най-много на брой имигранти. Към Европа идват между 12% и 15% от всички имигранти по света.

6. Имиграцията сама по себе си увеличава предпоставките, които са условие да съществува. Истината е, че е по-лесно да се започне една миграционна ълна, отколкото да се спре.

7. Имиграцията се свързва със социалната интеграция и с целостта на обществото. Истината е, че и интеграцията и целостта на обществото не се отнасят единствено до имигрантите, а до всички членове на едно общество.

8. Митът, че за първи път пристигат имигранти в Гърция. Истината е, че Гърция е държава, където винаги е имало имигранти.

9. Въпросът за имиграцията се свързва с културата и с идентитетите. Грешката е, че различните културите се разглеждат като монолитни, а дори селяните от две различни села имат различни начини на поведение и култура.

10. Схващане, което се разпространява от медиите срещу получаването на гражданство от имигрантите. Докато законопроектът обхваща тези хора, които живеят от години в Гърция и се намират в една правна дупка и е необходимо на тези хора да им се даде едно правно съществуване.

Категории: Общество имигранти
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus