Галерия

1

14 хиляди държавни служители влизат в програмата за трудов резерв от началото на октомври тази година.Чрез него заетите в публичния сектор, които трябва да бъдат освободени ще излязат в едногодишен платен отпуск, през който ще получават 60% от брутната си заплата. Ако през отпуснатата година не си намерят нова работа ще бъдат окончателно съкратени от публичния сектор. Това е мярката, която социалистическото правителство реши да приложи, след като тройката си тръгна неочаквано за медиите в средата на миналата седмица със заръка към премиера Георгиос Папандреу и неговите министри да свършат планираните до момента реформи, за да може Гърция да получи шестия транш от финансовата помощ.

Трудовият резерв се оказа наложителен, защото за две години държавното управление не посмя до прибегне до съкращение на служещите в публичния сектор, който вече е всеобщо признат, като изключително голям, неефективен и тромав. Той тежи на бюджета и струва милиарди евро на данъкоплатците. Икономическите анализатори от години са установили, че многобройните министерства и държавни учреждения имат повтарящи се функции, а голям брой от публичните предприятия работят от години на загуба, без да се предприемат оздравителни мерки.

Икономическата криза в Гърция разкри голяма част от язвите в местния държавен сектор и последната оздравителна програма предвижда поредица от сливания, преструктурирания и закривания на проблемните предприятия. С тях ще дойде и неизбежното закриване на работни места.

Синдикатът на служителите в държавния сектор от своя страна не приема доводите на правителството, че една фалирала държава не може да поддържа толкова раздута публична администрация. Те се обявяват против срещу въвеждането на единната система за изравняване на заплатите в държавния сектор (обща щатна таблица), но и срещу трудовия резерв. Синдикалистите обявяват тези мерки за антисоциални въпреки, че голяма част от обикновените граждани намират трудовия резерв за несправедлив. Главно, защото държавните служители ще получават пари, за да не работят за цяла година, когато заетите в частния сектор нямат тази възможност. Социалните осигуровки за безработни са значително по-ниски от шейсетте процента от средната заплата на един държавен служител.

Трябва да се отбележи, че трудовият резерв ще даде възможност на правителството да задържи нарастването на безработицата за година. Независимо, че не работят държавните служители в него няма да се считат за безработни и по-този начин няма да товарят допълнително статистиката на ПАСОК за нивото безработицата за поне 12 месеца. Въпреки, техническите трикове, които се прилагат научният институт към Съюза на заетите частния сектор отчита, че безработицата до 2013 ще надмине 22%-23%, което ще се отрази пагубно на социално-осигурителните каси.

Докато дойде 2013 година ще изтече много вода и един от най-сериозните проблеми на гръцкото управление след държавните служители остава приватизацията. Дългият списък с предприятия за продажба остава непокътнат, а в края на септември финансовият министър Евангелос Венизелос трябва да покаже на надзорната тройка поне 1,4 милиарда евро приходи от раздържавени предприятия. За целта вместо да съкращава държавните институции, управлението на Папандреу създаде Агенция за оползотворяване на частното имущество на държавата. Чрез нея ще се управлява приватизационния процес.

Засега финансовото министерство иска да започне с най-лесните сделки, за да събере нужните средства до края на месеца. Между тях са удължаването на периода на концесия за 20 години на договора за управление на атинското летище „Евангелос Венизелос”, подновяването на лицензите на мобилните оператори в страната и подновяването на разрешенията за хазартните игри на Националния тотализатор (ОПАП). По-трудните сделки са продажбата на държавния дял в Hellenic Petroleum, който в момента е около 35%. Делът се очаква да бъде погълнат от корпоративната фамилия Лацис, които притежават останалата основна част от компанията. ОПАП също е в списъка с предприятията за продан, но до края на годината. От там държавната хазна се надява да поеме около един милиард евро, а наполовината от тази сума трябва да влезе в държавния джоб от приватизация на газовата компания ДЕПА.