Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

За една година във властта СИРИЗА окончателно срина икономиката

25 Януари 2016 / 16:01:43  Анастасия Балездрова
2654 прочитания

Точно преди година радикалната левица СИРИЗА спечели парламентарните избори в Гърция с убедителна победа над основния си опонент Нова демокрация. Партията дойде на власт с обещанията, че ще анулира подписаните с кредиторите меморандуми, ще премахне имотния данък, ще върне на работа всички съкратени държавни служители, ще възстанови държавната телевизия ЕРТ във вида отпреди закриването ѝ през юни 2013 и преди всичко – че ще прекъсне „спиралата на бюджетните съкращения в Гърция” чрез успешния край на преговорите за намаляването на държавния дълг.

Първоначалната еуфория на голяма част от традиционните привърженици на СИРИЗА за осъществяването на изконната им мечта – Гърция да се управлява от Левицата бе помрачена доста бързо, след като Алексис Ципрас избра за коалиционен партньор Панос Каменос  и популистката му партия „Независими гърци”, която често се определя като крайнодясна. Последваха продължителни преговори с кредиторите, които завършиха с подписването на третата спасителна програма при далеч по-негативни за Гърция условия. Междувременно в страната бе наложен капиталов контрол, който се изправи като бариера пред така или иначе задъхващата се икономика.

Въпреки очевидно неуспешния край на преговорите и метаморфозата на правителството, което се ангажира да изпълни задължения, срещу които се бореше докато беше в опозиция, СИРИЗА отново успя да спечели на вторите парламентарни избори през септември 2015.

Четири месеца по-късно преговорите с кредиторите относно първия мониторинг за изпълнението на програмата все още е под въпрос, социалните реакции срещу решенията на кабинета растат, икономиката се задъхва, местните компании се изнасят, а интересът от страна на чуждестранни фирми да инвестират е почти нулев.

За причините за задълбочаването на кризата в Гърция през последната година GRReporter разговаря с гръцкия журналист и икономически коментатор Костас Ступас.

Г-н Ступас, как се отрази на гръцката икономика едногодишното управление на СИРИЗА и Независимите гърци?

Последствията са вече измерими. Едно от тях е изтеглянето на около 40 милиарда евро от вложенията в банките. Отделно от това те загубиха няколко десетки милиарда евро и затова се наложи да бъдат рекапитализирани при много негативни условия за старите им акционери. Това се случи с цени на банковите акции, които бяха много близо до нулата.

В реалната икономика се създаде лоша обстановка, която се изразява в оттеглянето на хиляди фирми и десетки хиляди гърци, предимно високо квалифицирани специалисти в чужбина. За мен „бягството” на способните и продуктивни гърци е най-лошото последствие в дългосрочен план. Това важи и за фирмите, защото те предоставят работни места, генерират приходи и богатство във всяко общество и потенциално биха могли да изведат дадена страна от кризата. Колкото продължава напускането на фирми, кризата в Гърция ще се задълбочава.

Много фирми вече напуснаха страната. Това все още не е видимо, но смятам, че през следващите месеци картината ще се изясни още повече, особено след увеличението на данъците и осигурителните вноски.

Една година след началото на управлението на страната от правителството на Левицата констатираме сриване на всичко, което твърдеше то преди да поеме властта. Правителството не прави повечето от нещата, които беше обещало, а почти обратните на тях. Този факт бележи края на тази концепция и края на конфронтацията за и против меморандумите (спасителните програми – б.а.), която монополизира политическия живот в Гърция през последните години.

Смятате ли, че настъпи някаква промяна в икономическата политика на правителството след смяната на министъра на финансите?

Не. През първите 6 месеца на правителството не беше налична никаква икономическа политика. И смятам, че предимството, което предостави на СИРИЗА победа и на вторите парламентарни избори през септември беше спирането на събирането на данъци и такси от страна на държавата. Чрез възможността за разсрочено изплащане на данъчните задължения със 100 вноски събирането на данък „общ доход” започна след октомври. Домакинствата усетиха едно облекчение от тежката данъчна политика, която прилагаше и предишното правителство. Това бе прието като позитивен развой и бе създадено усещане за умерена еуфория, което даде и втората победа на СИРИЗА.

След октомври обаче държавата отново започна да „бърка” в джобовете на домакинствата и това промени общия климат. Промяната личи както в резултатите на проучванията за обществените нагласи, така и в „кипенето”, което започна сред обществото. Тя ще придобие още по-отчетливи измерения много скоро, когато данъците ще бъдат увеличени още повече и гражданите ще трябва да ги платят, въпреки че те ще бъдат непосилни за повечето от тях.

Очевидно има изостряне между Гърция и нейните кредитори. До каква степен то се дължи на правителството и до каква – на кредиторите?

Мисля, че през последните години позицията на кредиторите към Гърция е непроменливо твърда. Те не са отстъпчиви. В случая с Гърция се озоваха в бъркотия от противоречиви и взаимно отхвърлящи се политики, които водят до безизходица. Всъщност това е свързано отчасти и с кредиторите, тъй като те нямаха приложим и продуктивен за Гърция план за действие. Но основният проблем е, че какъвто и план да бе изготвен за страната, той не беше приложен от никое от гръцките правителства. Единственото, което бе приложено бяха хоризонталните орязвания на заплати и пенсии, в резултат на които икономиката затъва все повече.

Не бяха приложени политики за предоставяне на стимули. Хоризонталното орязване на заплати и пенсии не означава абсолютно нищо. Например в държавния сектор беше нужно да се дадат стимули на служителите, които работят с по-добри заплати, а неспособните да бъдат съкратени. Само така може да се създаде ефективен публичен сектор. Стимули за частните компании биха могли да се дадат с ниско данъчно облагане и намаляване на бюрократичния хаос.  

Пет години след фалита гръцката държава, а и на обществото, което се ръководи от една лява и паразитна идеология, климатът продължава да е негативен за компаниите. Една голяма част от гърците, които днес са безработни плащат много висока цена за това. Тя се плаща и от всички онези, които емигрират към други държави в търсене на по-добри възможности.

Последните социологически проучвания показват преднина от 4 на сто за Нова демокрация, докато миналата година на днешния ден СИРИЗА спечели изборите с двуцифрена разлика. Как обяснявате тази промяна в нагласите на обществото?

Както казах и по-рано причината е, че от октомври насам държавата „бръкна” в джобовете на домакинствата. От момента, в който през ноември 2014 се появиха признаци, че предстоят предсрочни избори, повечето от домакинствата  спряха да плащат данъчните си вноски. През февруари – март 2015 бе приет законът за разсрочено изплащане в рамките на 100 вноски. Така данъкоплатец – представител на средната класа, който плащаше вноски в размер на 500 – 600 евро, можеше да плаща по 50 – 60 евро. Остатъкът бе един доход, който оставаше на разположение на семейството да го използва за собствените си нужди.

Вероятно е от друга страна то да е създало едно лъжливо усещане за ръст в частната икономика, но преди всичко предизвика положително отношение към правителството. То поиска да събере тези пари през октомври миналата година, след предсрочните избори през септември и така успя да ги спечели. Така че отношението на обществото към него започна да се променя от септември и ще продължи да е така, докато този процес продължава. Смятам, че през следващите месеци той ще се ускори още повече.

През изминалата година на управление от СИРИЗА настъпиха промени и във вътрешността на партията. Една част от нейните представители я напуснаха и учредиха нова партия. Очакват ли се нови разцепления в СИРИЗА и какво може да ги предизвика?

Мисля, че трябваме да смятаме за сигурна вероятността от по-нататъшни разцепления и към лявата част на политическия спектър, и към дясната – тоест към лявоцентристкото пространство. Една от причините ще бъде пенсионната реформа.

Която и да е пенсионна реформа, дори и тази на сегашния министър на заетостта Георгиос Катругалос, която предвижда решение на проблема чрез увеличение на осигурителните вноски може да предизвика обществени реакции. В парламентарната група на СИРИЗА има хора, които се влияят от различни социални групи и напрежението е вече налице. Мисля, че в хода на времето и със задълбочаването на безизходиците ще има разцепления и в двете посоки на политическия спектър.

Мнението ми е, че конструкцията на г-н Ципрас беше основана на лъжа и той сега плаща цената за това. Между другото в социалните мрежи се разпространява едно забавно подобие на анкета, в която се пита кой комунистически лидер е допринесъл повече за благоденствието в България. Изборът е между Тодор Живков и Алексис Ципрас, който печели с 95 на сто от гласовете. Защо ли? Защото допринесе за изнасянето на фирми от Гърция.

Данните все пак сочат, че не са се изнесли десетки хиляди фирми, както се твърди. Освен това в България са налични проблеми от друго естество, които не правят страната „райска градина” за развиване на бизнес, както се представя.

Да, ситуацията изобщо не е „райска” и наистина не са се изнесли толкова фирми. Но от друга страна те все пак са много. За пръв път през последните години се срещам с гръцки бизнесмени, които имат банкови сметки в България, за да могат да работят.

Това не е малко и е много важен детайл. Преди няколко дни ми разказаха една показателна случка. Водопроводчик, извършил ремонт в жилище в Атина дал на клиентите си българска фирмена фактура за извършената услуга. Това е трагично да се случва за която и да е страна. А тук се случва масово.

Какви са прогнозите ви за икономическата и политическата 2016?

В икономически план нещата са по-измерими, защото безизходиците напредват с бърз ход. Мисля, че през 2016 ще има ново повишение на безработицата и по-нататъшно изнасяне на фирми от Гърция.

Годината така или иначе не започна добре с конфронтацията на правителството с канадската компания El Dorado, която е породена от тясно политически мотиви. Понеже правителството ще се принуди да повиши осигурителните вноски и данъците или да ореже пенсиите задълбочава конфронтацията си с една частна компания, само  да може да покаже, че все пак е последователно по определен въпрос. Това обаче е катастрофално действие не само за хиляда или пет хиляди служители, чиято работа зависи от компанията. То е едно много негативно послание за икономиката на страната в чужбина. Но правителството не разбира това, защото хората, които имат леви схващания по икономическите въпроси не разбират, че последствията на слуховете в икономиката са много по-големи от директните счетоводни последствия.

В политически план смятам, че всички възможности са открити. Но понеже вероятно европейските ни партньори не биха искали да имаме нови избори, смятам за по-възможно разширяването на правителствената коалиция. Тоест повече партии да подкрепят парламентарното мнозинство. Така или иначе не смятам, че провеждането на избори би дало решение в този момент.

Категории: Политика СИРИЗА една година управление икономика криза икономически анализагор Костас Ступас
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus