Галерия

1

Между 22 и 24 октомври в Солун ще се проведе международен научен симпозиум на тема „Солунският театър на военните действия в рамките на Първата световна война”. Той се организира от Аристотеловия университет и Македонския университет, както и от Института за балкански изследвания в Солун.

Поводът е навършването на 100 години от създаването на фронта и неговото значение за крайния резултат на войната. По време на симпозиума ще бъдат изнесени доклади от десетки съвременни историци от много страни, сред които Гърция, България, Сърбия, Великобритания, Франция, Русия и други.

GRReporter разговаря с председателя на организационната комисия на симпозиума Янис Мурелос. Той е преподавател по съвременна история във Факултета по история на Аристотеловия университет в Солун и заместник-председател на Института за балкански изследвания. На симпозиума той ще представи своя доклад на тема „Солунският театър на военните действия в рамките на Първата световна война. Политически предизвикателства и стратегическо планиране”.

Г-н Мурелос, защо е важно да  се връщаме към този период от историята на Балканите? Коя е целта за провеждането на симпозиума?

Целта е да отбележим навършването на 100 години (на 5 октомври) от пристигането на първите съюзнически войски в Солун, тоест от създаването на театъра на военните действия в Солун. Следователно събитията в останалата част на Балканите по отношение на конкретната ситуация са включени в една още по-широка рамка, а тя е Първата световна война.

Разбира се, Балканите са част от тази война доста преди откриването на Солунския фронт. Войната започва през лятото на 1914 след убийството на престолонаследника на австро-унгарския трон от сръбски националист. Следва война между Австро-Унгария и Сърбия, която много бързо прераства в европейска. Това разрастване на войната, фактът, че от края на 1914 с появата на окопите тя е статична на основния фронт, принуждава различните щабове да насърчат периферните военни действия. В нашия регион се задействат два такива фронта. Единият е фронтът при Галиполи и след болезнения за съюзниците опит там те образуват Солунския фронт с цел да помогнат на намиращата се в състояние на срив Сърбия.

И до момента в България съществува сантиментът, че части от Северна Гърция винаги са били български територии и българската войска не е навлязла в чужда територия, а всъщност е отишла да защити нещо свое. Защо Гърция смята, че тези територии са нейни?

Това е аргументът, който е използвала българската страна. Въпросът е доколко това е историческа истина от момента, в който България обявява независимостта си като държава през 1908. Разбира се, тя е автономна от по-рано, след Берлинския конгрес, а още по-рано е имало и една Велика България, която обаче не е просъществувала за повече от няколко месеца след Санстефанския мирен договор.

Очаквано е в ситуация на война, и то при една толкова генерализирана война да се придават исторически измерения на аргументи, които всъщност са лишени от такива измерения. И това е така, защото историчността на Тракия и Източна Македония датира от древността от гледна точка на гръцкото културно и народностно присъствие.

В тези региони е имало и българско население. В българското обществено пространство се говори за асимилация на това население. Така ли е?

Не мисля, че това е така. И аргументът, който ще използвам в подкрепа на мнението си е възникналата след войната реалност. Говоря за конвенцията за доброволна миграция на население, която придружава Ньойския мирен договор, подписан от победителите във войната и България. По силата му всички желаещи от двете страни на границата - и в това включвам и населенията с гръцки произход, които са живеели на територията на България по онова време - са могли свободно да се преселят. И те са се възползвали от това свое право.

Мога да кажа, че в определена степен тази конвенция от Ньой е била много по-правилна и морална от подписаното няколко години по-късно споразумение за размяна на населенията между Гърция и Турция, което придобива задължителен характер.

По онова време хората имали ли са обособено чувство за национална принадлежност? Можем ли да кажем, че тогава от Гърция са заминали всички, които са се смятали за българи?

За да са решили да се възползват от това право, отговорът очевидно е –да. И отново подчертавам, че говоря за хората и от двете страни на границата. Фактът, че по собствено желание и инициатива са решили да мигрират от едната страна в другата очевидно означава, че са имали национално самосъзнание. И затова са решили да заминат за страната, която са смятали за най-близка до своето възпитание, религия, култура, разбирания и традиция.

Български войници в окопи на Солунския фронт

Кои са факторите, които са предопределили края на войната?

Това е много важен въпрос, защото Солунският театър на военните действия е бил подценен и по време на войната, но и от последвалата историография до днес. Мнението ми е, че причината за това е следната: Говорим за една европейска война, която в продължение на почти четири години е война на позициите, а не на действията и маневрите. Операциите са статични с много висок процент на смъртност.