Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Солунският фронт дава тласъка за финала на Първата световна война

21 Октомври 2015 / 18:10:34  Анастасия Балездрова
4382 прочитания

Между 22 и 24 октомври в Солун ще се проведе международен научен симпозиум на тема „Солунският театър на военните действия в рамките на Първата световна война”. Той се организира от Аристотеловия университет и Македонския университет, както и от Института за балкански изследвания в Солун.

Поводът е навършването на 100 години от създаването на фронта и неговото значение за крайния резултат на войната. По време на симпозиума ще бъдат изнесени доклади от десетки съвременни историци от много страни, сред които Гърция, България, Сърбия, Великобритания, Франция, Русия и други.

GRReporter разговаря с председателя на организационната комисия на симпозиума Янис Мурелос. Той е преподавател по съвременна история във Факултета по история на Аристотеловия университет в Солун и заместник-председател на Института за балкански изследвания. На симпозиума той ще представи своя доклад на тема „Солунският театър на военните действия в рамките на Първата световна война. Политически предизвикателства и стратегическо планиране”.

Г-н Мурелос, защо е важно да  се връщаме към този период от историята на Балканите? Коя е целта за провеждането на симпозиума?

Целта е да отбележим навършването на 100 години (на 5 октомври) от пристигането на първите съюзнически войски в Солун, тоест от създаването на театъра на военните действия в Солун. Следователно събитията в останалата част на Балканите по отношение на конкретната ситуация са включени в една още по-широка рамка, а тя е Първата световна война.

Разбира се, Балканите са част от тази война доста преди откриването на Солунския фронт. Войната започва през лятото на 1914 след убийството на престолонаследника на австро-унгарския трон от сръбски националист. Следва война между Австро-Унгария и Сърбия, която много бързо прераства в европейска. Това разрастване на войната, фактът, че от края на 1914 с появата на окопите тя е статична на основния фронт, принуждава различните щабове да насърчат периферните военни действия. В нашия регион се задействат два такива фронта. Единият е фронтът при Галиполи и след болезнения за съюзниците опит там те образуват Солунския фронт с цел да помогнат на намиращата се в състояние на срив Сърбия.

И до момента в България съществува сантиментът, че части от Северна Гърция винаги са били български територии и българската войска не е навлязла в чужда територия, а всъщност е отишла да защити нещо свое. Защо Гърция смята, че тези територии са нейни?

Това е аргументът, който е използвала българската страна. Въпросът е доколко това е историческа истина от момента, в който България обявява независимостта си като държава през 1908. Разбира се, тя е автономна от по-рано, след Берлинския конгрес, а още по-рано е имало и една Велика България, която обаче не е просъществувала за повече от няколко месеца след Санстефанския мирен договор.

Очаквано е в ситуация на война, и то при една толкова генерализирана война да се придават исторически измерения на аргументи, които всъщност са лишени от такива измерения. И това е така, защото историчността на Тракия и Източна Македония датира от древността от гледна точка на гръцкото културно и народностно присъствие.

В тези региони е имало и българско население. В българското обществено пространство се говори за асимилация на това население. Така ли е?

Не мисля, че това е така. И аргументът, който ще използвам в подкрепа на мнението си е възникналата след войната реалност. Говоря за конвенцията за доброволна миграция на население, която придружава Ньойския мирен договор, подписан от победителите във войната и България. По силата му всички желаещи от двете страни на границата - и в това включвам и населенията с гръцки произход, които са живеели на територията на България по онова време - са могли свободно да се преселят. И те са се възползвали от това свое право.

Мога да кажа, че в определена степен тази конвенция от Ньой е била много по-правилна и морална от подписаното няколко години по-късно споразумение за размяна на населенията между Гърция и Турция, което придобива задължителен характер.

По онова време хората имали ли са обособено чувство за национална принадлежност? Можем ли да кажем, че тогава от Гърция са заминали всички, които са се смятали за българи?

За да са решили да се възползват от това право, отговорът очевидно е –да. И отново подчертавам, че говоря за хората и от двете страни на границата. Фактът, че по собствено желание и инициатива са решили да мигрират от едната страна в другата очевидно означава, че са имали национално самосъзнание. И затова са решили да заминат за страната, която са смятали за най-близка до своето възпитание, религия, култура, разбирания и традиция.

Български войници в окопи на Солунския фронт

Кои са факторите, които са предопределили края на войната?

Това е много важен въпрос, защото Солунският театър на военните действия е бил подценен и по време на войната, но и от последвалата историография до днес. Мнението ми е, че причината за това е следната: Говорим за една европейска война, която в продължение на почти четири години е война на позициите, а не на действията и маневрите. Операциите са статични с много висок процент на смъртност.

През септември 1918, с осъществяването на нападението на войските на Антантата в Солун фронтът се разпада най-вече в региона на Добро поле, те навлизат на сръбска територия от едната страна и на българска и османска територия от другата и изведнъж войната придобива една нова мобилност, която е загубила за доста продължителен период. Събитията се развиват много бързо.

Нападението започва на 14 септември 1918 и на 29 септември, тоест две седмици по-късно България капитулира. На 30 септември капитулира Османската империя, в началото на ноември – Австро-унгарската империя и след нея – Германия. Тоест виждаме един „домино ефект” за много кратък период от време. В рамките на два месеца след продължилата над 4 години статична война, той се активизира и слага край на самата война.

Бих искал да припомня, че въпреки намесата на САЩ във войната през 1917 фактът, че примирието с Русия се сключва отделно с Брест-литовския мирен договор е освободило значителни немски военни сили, които са били прехвърлени на Западния фронт. През по-голямата част на 1918 развитието на войната за Западния фронт е било съвсем невъзможно да бъде предвидено. В крайна сметка решението за Антантата идва от Солунския театър. Така той съвсем неочаквано успява „открадне славата” и да даде край на тази война с аналогично много по-малко човешки жертви. Като цяло на Балканите загубите на човешки животи са много по-малки от тези на Западния и Източния фронт. На Западния фронт само през първия ден на битката при Сома през юли 1916 са загинали 60 000 само сред редиците на британските войници.

Тук нямаме такива загуби и това вероятно обяснява наличието на определена смутеност към приноса на Солун за крайния резултат на войната. Може би именно защото жертвите тук не са били толкова много се смята за някак неправолинейно да се приеме, че решението за края на войната е дошло именно от там, откъдето никой не е очаквал.

Според Вас защо Гърция успява винаги да направи правилния избор и е на страната на правилната кауза, която печели и двете войни, а България – не?

Методологично и научно не съм никак съгласен с този въпрос и ще обясня в какъв смисъл казвам това. Всеки избор се прави на основата на условията на определения момент. Къде да можеше човекът, който трябва да избере между две или три алтернативни решения да знае какво ще бъде развитието на този негов избор.

Този въпрос не е издържан научно. Всички избори без изключение са били направени на базата на конкретни дадености, които са били преценени в онзи конкретен момент. Това, че силите на Антантата са спечелили войната е просто едно развитие, което идва много след приемането на определения избор.

Както отхвърлям концепцията, че Гърция винаги е правила правилния избор, така отхвърлям и тази, че България винаги е правила погрешния. Всеки историк се стреми да даде оценка на онези действащи в момента на правенето на конкретния избор условия, които в крайна сметка го обуславят.

Български войници наблюдават пристанището в Кавала от крепостта над града

Доколко изходът от Първата световна война обуславя събитията от Втората световна война, когато българската война отново навлиза в северна Гърция?

Като цяло провеждането и краят на Първата световна война в много голяма степен засягат събитията както през целия междувоенен период, така и през първата фаза на Втората световна война. Според една теория периодът от началото на Първата световна война до края на Втората е „втората тридесетгодишна война”, тоест тя разглежда целия този период като единен.

Със сигурност условията на мирните споразумения след края на Първата световна война, които в определени случаи са били прекалено строги са предизвикали прояви на ревизионизъм на Балканите в лицето на България и в Централна Европа в лицето на Германия.

Разбира се, че е налично продължение и е много интересно да бъде разгледано във всичките му фази, защото историческите явления се развиват във времето. То не може да бъде замразено. Всяко явление има своите корени, развитие и последствия. Така че е нужно да дадем на историческите явления „кислорода”, от който се нуждаят, за да можем и ние да ги изследваме в тяхното развитие във времето.

От тази гледна точка можем да приемем, че съществува приемственост между Първата и Втората световна война. Това важи за европейското пространство като цяло, за  Балканите и конкретно за гръцко-българските отношения.

Твърди се, че те в момента се намират в най-добрата си фаза.

Аз помня един период на промяна на гръцката външна политика спрямо страните от Балканите още от  70-те години на 20-ти век, след падането на диктатурата в Гърция. България имаше отличително място в тази промяна. И понеже познавах тогавашния посланик на България в Атина Николай Тодоров помня, че още от онова време и въпреки че все още беше в действие така наречената Студена война, атмосферата в отношенията между двете страни беше вече започнала да се стопля.

Категории: История Първа световна война Солунски фронт международен научен симпозиум в Солун Янис Мурелос
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus