Галерия

1

Вие бяхте един от малкото коментатори, който твърдяхте от самото начало на управлението на това правителство, че то не иска да сключи споразумение с кредиторите. Как предвидихте това?

Казвах това, което виждах. Тези хора страдат от манията си. Те са неспособни в пълния смисъл на думата и нямат никаква идея за това, което се случва извън техния микрокосмос. Мислеха, че ще успеят да изнудят целия свят, както и че Гърция може да покрие своите нужди сама и да се издържа от собственото си производство. И внушаваха тези свои „героични” сценарии на хората.

Но трябва да знаете, че в Гърция не сме наясно с историята си. Всички постижения на новогръцката държава са постигнати с помощта на западните ни съюзници. И ако в определен момент стигнахме до икономическо благоденствие и достатъчно добро функциониране на демокрацията, го направихме именно защото бяхме част от Запада. Във всички останали случаи, в които направихме обратното Гърция бе сполетяна от катастрофи, последвани от разрушени човешки животи и човешки страдания.

За пореден път тези безмозъчни, глупави и непознаващи историята хора целят да направят същото. Да обвинят за всичко „чужденците” и да удовлетворят собствената си мания. Подобен на този кабинет не мисля, че е имало в друга страна от Запада. Това един истински цирк от хора, които живеят в своя свят и нямат никакъв контакт с реалността. Познавайки конкретните хора знаех от самото, че искат да удовлетворят манията си и кафеджийския марксизъм, който проповядват през целия си живот. Бях сигурен, че не искаха и не можеха да работят за постигането на споразумение.

Сега, когато се стигна до фазата на гнева на гражданите не разчитам нито на честността, нито на прозрението им. Надеждата ми е само в инстинкта на самосъхранение, който е наличен у всички измамници. Да разберат, че без споразумение в понеделник няма да могат да платят аванса на държавните служители, няма да могат да платят никога повече пенсии и да се справят с гнева на хората, които ще разберат, че са били измамени. Надявам се, че страхът за собствената им кожа – казвам това толкова директно – ще ги принуди да подпишат някакво споразумение. Ако не подпишат, това ще бъде много лош момент за страната и те много скоро ще се оттеглят от властта, подгонени от хората. Тогава ще трябва да се намери някой, който да възстанови тази страна от нейните разрушени останки.

В момента обаче хората не могат да си представят размера на катастрофата, която ще последва. В продължение на толкова години живяхме добре. Виждате, че 85 на сто от младежите подкрепиха отрицателния вот. Те не могат да си представят, че без споразумение ще се разделят безвъзвратно със смартфоните, таблетите, шегичките и кафето по заведенията и няма да могат да отидат в никоя европейска страна. Те не са преживели нещо подобно, то е много далеч от техния опит. Правят своята революция и не ги обвинявам за това – млади са. Но те действително не могат да си дадат сметка, че ще се уповаваме на милосърдието на външния свят под формата на хуманитарна помощ, за да имаме достъп до храни, лекарства и горива. Те просто не мислят за това. Когато обаче това ще се случи, те ще бъдат първите, които ще се разгневят. Ние, по-хладнокръвните ще се притечем, за да спасим това правителство от линча. Защото ако продължат така хората ще ги гонят, за да ги изгорят.

Виждате ли някакъв лъч на надежда сред опозицията?

Вижте, заседанието на политическите лидери преди два дни беше трагично. Още преди началото му коментирах, че ще бъде огромна грешка от тяхна страна да дадат на Алексис Ципрас правото да ходи в Европа и да твърди, че има съгласието на опозицията. Трябваше да го поставят пред отговорностите му. Да му представят своите предложения и да му заявят, че ако иска да следва политика – продукт на собственото си вдъхновение, само той ще носи отговорността за последствията от нея. И също така да изискат да им изясни най-после каква точно е тази политика, защото никой не ни я представи досега. Затова лидерите на партиите трябваше да настояват да им я представи и при негов отказ да заявят пред гражданите, че премиерът не иска да каже какво възнамерява да направи, следователно не могат да се споразумеят с него.

Виждам все пак, че г-н Теодоракис, който според мен постъпи съвсем погрешно по време на заседанието в понеделник вчера е заявил открито, че действията на правителството представляват предателство. Това е правилно и го поздравявам за това.

Днес имаме реакции и от страна на Нова демокрация и ПАСОК. Това е добре. Може би е късно, но все пак по-добре късно, отколкото никога.

Но опозицията не е достатъчна. Всъщност на това се дължи и вотът на референдума, въпреки че хората не са доволни от г-н Ципрас. Те разбират, че нещо не е наред, но не искат старите управляващи да се завърнат във властта. Г-н Самарас закъсня да разбере това и подаде оставката си много късно. А общо мога да кажа, че опозицията, и по-конкретно проевропейските партии не разбират, че не могат да стоят и да чакат неуспеха на управляващите, за да поемат властта след това. Дните за страната приключиха. Вече броим часове до катастрофата. Надявам се поне шокът да ни събуди и да не се наложи да преживеем и други нещастия, за да се вразумим. Преминахме през достатъчно премеждия. Но не мога да изключа вероятността да е нужно да преминем и през други. Просто се надявам да не се наложи.