Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъси от сборника “Кои са гърците”

03 Април 2015 / 09:04:19  GRReporter
7066 прочитания

Има си хас, сега когато начевам тези редове за Карагьозис, на върха на перото ми да изникне името на Адолф Хитлер, толкова противен да си го спомним. Разбира се, това име повече би подхождало на нещо, което се отнася до кръвожадното чудовище крал Юбю. Така да бъде. (Впрочем, по-нататък отново ще се върна към Хитлер). И тъй Хитлер е мъртъв: вече е колкото напразно, толкова и идиотско човек да настоява с крайна схоластичност по въпроса за “расовия произход”. Нека оставим това на нашите приятели французите, експерти в техните умозрителни (и донякъде клеветнически) тертипи що се отнася до гърцизма. Дали в крайна сметка не са открили наред с фалшификатите на повечето археологически находки в Кносос и това, че Андре Шение е нямал и капка гръцка кръв във вените, щом като не можело да бъде доказано с лекота, че майка му, прословутата за нас “Радама”, водела потеклото си направо от сражавалите се в битката при Маратон? И други подобни неща.
Въпреки цялата му безспорна находчивост и всеобхватни познания, и покойният Спирос Мелас в един свой следвоенен фейлетон във връзка с описанието на народен панаир, може би поради лекотата, която жанрът изисква по някакъв начин, отказва да се спре на едно, както признава, успешно представление на театъра на сенките Карагьозис. Тъй като, както той казва, “зрелището” било “от турски произход”! Неотдавна отново в брой на парижкия “Фигаро Литерер”, говорейки надълго и нашироко за представление на Карагьозис на остров Керкира, колкото щедро, толкова и произволно, господин Лорънс Даръл илюстрира и обрамчва статията си с фигури на турския Карагьоз! Както е известно, фигурите на турския Карагьоз - по-скоро с персийски стил и произход - отстоят на светлинни години, да не кажа, са антипод на гръцките образи.
Не знам, не е известно какви точно елементи е донесъл в края на миналия век барба-Янис Врахалис от Цариград. Но безспорно е, че от първия миг гръцкият Карагьозис придобива собствен чист, самостоятелен, автономен образ, абсолютно различен, съвършено чужд на този на едноименния му герой от градините на турските сараи, познат ни от писанията на Жерар дьо Нервал . Накратко турският Карагьоз е представлявал просто претекст - нито изходна точка, нито “първоизточник”. Тогавашното население на Пирея и Атина изпитвало неотложната потребност от един типичен театрален герой, от красноречив представител в театър, който не изисквал съществени финансови разходи. Карагьоз му прилегнал точно по мярка. Както в по-стари времена в други райони гръцкият народ е заимствал Бертодулос от италианците и отново от турците Настрадин Ходжа и ги е възприел, направил ги е напълно свои. Без никаква повърхностна склонност и без никаква прибързаност. Обратното, вдъхнал им е гръцки дух, така че с течение на времето първоначалните им характерни черти са се заличили, присъстват само като дребни колоритни детайли. Каква връзка има сега вече Бертолдо на далла Кроче с нашия Бертодулос? Веднъж някъде из планините на Аркадия една старица ми довери: “Настрадин Ходжа, момчето ми, е бил наш: Стратис Ходжа!”
Както е абсурдно да вярваме, че е възможно един жив организъм да се храни изключително от собствената си плът, безусловно същото важи и за една жива култура. Не е ли почерпила корените си от чужди източници древногръцката култура, както и нейното византийско продължение? Не са ли законно закърмени с чужди елементи, за да ги усвоят, оползотворят и в крайна сметка да създадат уникалната си удивителна култура, която навеки ще бъде обект на възхищение, заради недостижимата си оригиналност, несравнимото си качество и ненадминатата си красота.
Защо, като спазим аналогиите, тази аксиома да не може да бъде приложена към новогръцката култура и естествено към случая с Карагьозис?
Вярно е, че гръцкият театър на сенките и до днес не е проучен в степента, в която заслужава. Освен няколко и то не многобройни статии, пръснати тук-там на редки интервали в списания и вестници, има и две по-пространни изследвания: едното е на Русел, книга написана от чужденец, а другото, преведено на френски, (никога, впрочем поне досега, не бе разкрито от кой език) също е книга, написана от двама чужденци. Доколкото ми е известно, гърците не са могли или дори компетентните лица не са желаели да се занимават с въпроса, да го проучат, да го осветлят от всички страни и да го разяснят пред по-широка публика.
Многобройни са местата, откъдето се предполага, че е произлязъл театърът на сенките. Китай, Ява, където изглежда този театър продължава да процъфтява, после Персия, накрая Турция. Аз никога не съм гледал представление на чуждестранен театър на сенките. Но съм виждал безброй негови фигури: явански в музеи и турски от онези, които обикновено разни пътешественици донасят, когато се завръщат от пазарите на Истанбул. Понякога фигурите са изработени от дебела, но прозрачна и оцветена кожа, друг път от картон с перфорирани контури на детайлите от тялото и облеклото. Всички носят своеобразния стил на страната си: линиите са сложни, детайлите са претрупани. Далечен Изток и Персия. Тъй като, повтарям това, фигурите на турския Карагьоз очевидно носят следи от персийско влияние и напомнят на внимателния наблюдател образите, лицата и облеклото от персийските, а може би и на арабските, но съвсем не на турските миниатюри от ръкописите.  

Категории: Из съседската библиотека сборник Кои са гърците съвременна гръцка есеистика Филип Шерард Никос Енгонопулос Янис Кюртакис Здравка Михайлова
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus