Тези нови господа хуманисти преди всичко обичали да пътуват. Разбира се, Италия продължавала да е основният център на европейския образователен тур, тъй като била относително достъпна, а освен това станала сцена на изключителните открития в Херкулан и Помпей. Но малцина били щастливците, осмелили се да продължат по-нататък. Малцината късметлии стигали до Гърция. И тук колелото направило пълен кръг. Тук, в известен смисъл гъркът се срещал с гърка – хуманистът, възпитан в духа на класицизма, който смятал себе си за последното, най-префинено цвете на класическата традиция, се завръщал по местата, където, както той си мислел, било започнало всичко - в родната земя на гърците. И именно тук настъпил сблъсъкът, завързал се възелът.
Към края на осемнайсети и началото на деветнайсети век тези господа-пътници, все по-многобройни започват да достигат до Гърция по времето, когато гръцкият народ се подготвя за своята национално-освободителна борба срещу турците. Това е епохата на романтизма, на новите идеи за свобода и националност. Тя изглеждала така, сякаш съчетавала всичко: всички класически асоциации, борбата за свобода, правата на нациите. Страната, родила европейската цивилизация – смятана за единствената съществуваща цивилизация – най-после самата тя щяла да се възроди. Колелото, както вече казахме, се завъртяло в пълен кръг; и мнозина били романтичните елинофили, които прегърнали гръцката кауза. Шели бил един от тях. В предговора към своята драма “Елада”, издадена през 1822 г., той изразява перфектно настройката на ума на романтичния елинофил:

“Апатията, която управниците на цивилизования свят проявяват спрямо смайващите обстоятелства, при които живеят потомците на тази нация, на която те дължат цивилизацията – възраждаща се от пепелищата на тяхното унищожение, е нещо абсолютно необяснимо за обикновения наблюдател на тази гибелна сцена. Ние всички сме гърци. Нашите закони, нашата литература, нашата религия, нашето изкуство, водят началото си от Гърция...Човешката форма и човешкият ум достигат своето съвършенство в Гърция...Съвременният грък е потомък на тези славни хора, които въображението почти отказва да възприеме като принадлежащи към човешкия род....

А във финалния хор на драмата той възпява тази възродена Гърция:

Велика световна епоха започва отначало,
Златната епоха се завръща,
Земята сменя кожата си кат змия
Отърсена от зимните си плевели....

По-бляскава Елада възмогва планините си
От далечния прибой спокоен;
Нов Пеней завихря своите водоскоци
Срещу сиянието на Зорницата...

Друга Атина ще се въздигне....