Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Един мъж" на Ориана Фалачи

05 Февруари 2016 / 11:02:00  GRReporter
5390 прочитания

  Беше истински кортеж. Най-отпред имаше ескорт от мотоциклети, състоящ се от трима полицаи отдясно и трима отляво, след него се намираше ескорта от автомобили- два джипа един след друг, след тях имаше линейка на Бърза Помощ, следвана от автомобила с радиопредавателя, после още четирима мотоциклетисти и накрая той- черният Линкълн. И зад него още един джип и още един патрул от мотоциклетисти. Кортежът вече се намираше в края на правата отсечка и се движеше с обичайната скорост. Скоро щеше да изчезне зад завоя, щеше да излезе от него и да се появи отново. Шумът стана по-силен и ти проточи врат, за да виждаш по-добре. Първите двама мотоциклетисти се задаваха и вече идваха срещу теб, виждаха се толкова ясно, че можеше да различиш чертите на лицата им. При пътния знак обаче, се превърнаха в неясна сянка и ти си даде сметка, че след това повече нямаше да различиш абсолютно нищо, така че щеше да бъдеш принуден да действаш единствено по интуиция, единствено на базата на изчисленията на времената, без да забравяш, че от знака до първата мина имаше осемдесет метра, че за да се изминат осемдесет метра със скорост от сто километра в час, бяха нужни приблизително три секунди. Приблизително! Мозъкът ти отново заработи с трескава бързина, а тялото ти изтръпна- проблемът се състоеше именно в това „приблизително”. Ако за една секунда се изминават двайет и седем метра, три секунди са равни на осемдесет и един метра, а не на осемдесет. Следователно първата мина щеше да избухне твърде късно. Както и втората, тъй като се намираше на един метър по-нататък, тоест на осемдесет и един метра, вместо на осемдесет и два.  Изводът беше, че даването на контакт трябва да се забави. Но с колко? Много просто: щом една десета от секундата съответства на два метра и седемдесет сантиметра, трябва да се забави с приблизително една трета от десетата от секундата. Приблизително! Отново това „приблизително”! И всичко това при условие, че черният Линкълн поддържаше постоянна скорост! Боже мой! Колко трае една трета от десетата от секундата? Един миг? Не, по-малко. Една трета от десетата от секундата е невъзможно да се пресметне с човешки мерни единици. Една трета от десетата от секундата е в ръцете на съдбата. Трябва да се довериш на съдбата и да не губиш време. Да не гледаш хронометъра. Да броиш по-бавно. Кilia ena, kilia dio, kilia tria. Хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три. По-бавно? Но в тази ситуация какво означава по-бавно? Преминаха двата джипа. Премина линейката. Мина и колата с радиопредавателя. Минаха и мотоциклетистите. Сега идва той. Ето го- черен. Приближава се. Приближава се все повече и все по- черен. Става все по-голям и все по-черен. Само след миг ще бъде при пътния знак и ще се превърне в неясна сянка. Да се надяваме, че ръката ми няма да затрепери. Не трепери. Да се надяваме, че Линкълнът няма да ускори и няма да намали скоростта си. Не я ускорява, не я намалява. Всеки момент ще дойде. Идва. Дойде. Хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три, контакт!

Категории: Откъсроман Един мъж Ориана Фалачи
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus