Галерия

1

орехови бюфети, лампи „Тифани”,

викториански писалища...

Въпреки очевидната му невинност, погледът ти0

запазва загадъчността

на онзи изгубен блясък,

който пренебрегвайки законите на нуждата,

прогласява, че любовта е тук,

охранявана в ниши на мен неизвестни,

но тук, непримирима, неизменна.

Вазата е пълна с хризантеми.

Този светъл жест без край.

Може би един ангел прилича на всичко, което

не сме забравили.

Умерена памет

Не слънчогледът във вазата,

а цветето без мирис в нишата на паметта му,

излъчваше този чист аромат.

Цветето не разкриваше нито една от тайните,

които слънчогледът – в осезаемото му

самодоволство –

признаваше без да се изчерви,

нито пък би могло по своята природа

да претендира за малкото или многото, които едно

присъствие налага.

Макар че идеята за цветето

не бе свидетелство за живо възпоминание,

а дори напротив,

в пълнотата на неговата красота

имаше нещо оправдано и окончателно.

Нещо в него казваше,

че действителността,

тази непрекъснато обновяваща се банка данни,

не е нищо друго освен автентична измишльотина,

потребността да отречеш образа,

който очите ти с такава убедителност отразяват.

Превод от гръцки Здравка Михайлова