Ангел Кабакчиев

Навлизането на компютърните технологии в гръцкото ежедневие предизвиква случайно или не, непрекъсната употреба на думи, изрази и структури от езика на Шекспир. В зависимост от изследваната област на езика степента на навлизане на чужди елементи е различна. В писаното слово се забелязва стремеж към изчистване на езика и превеждане на голяма част от термините. Обратно, когато говорят, гърците използват повече чуждици. В някои случаи те са морфологично видоизменени, за да се адаптират към някоя от парадигмите на езика-приемник.

           Поради различната писменост, с която си служат двата езика, в съвременния гръцки език англицизмите навлизат задължително със своята транскрипция или транслитерация, което улеснява фонологичната им адаптация, а оттам и морфологичната. Сходна, впрочем е ситуацията и в българския език. Проблемът за разпространението на заемки от чужди езици в областта на терминологията има няколко страни. От една страна, това е употребата на готови термини наложили се в езика-източник. От друга, това е употребата на т. нар. Калки - буквален превод на споменатите термини. От трета, създават се нови термини в езика-приемник. Не по-различна е ситуацията и в съвременния гръцки език.

Към първото ниво на проблема се отнася по-скоро употребата на термините в разговорна реч. Например в гръцкия език съществува езикова единица за модем - «διαμορφωτής-αποδιαμορφωτής». По-често обаче се употребява заемката «μόντεμ». До второто ниво се отнасят използваните в научната литература на езика-приемник термини. А към третото ниво могат да бъдат отнесени термини и от разговорната реч, и от книжовния език.

Интересен е и проблемът за графичното предаване на заемките, обикновено от английски език, в съвременния гръцки. Като пример за известно несъответсвие и непоследователност при това предаване може да ни послужи съпоставянето на думите “Ίντερνετ” и “μόντεμ”, където чрез буквеното съчетание “ντ” е предадено звукосъчетанието [нт], в първия случай и звука [д] – във втория.

Що се отнася до употребата на думи свързани с глобалната мрежа и компютрите в говоримия език, то ситуацията е съвсем ясна: взема се дума от оригиналния език преобразува се морфологически, така че да може да бъде отнесена към някоя от парадигмите на езика-приемник и влиза в употреба (например “σερφάρω”, “μπουτάρω” и т.н.). Друг вариант е споменатото вече заемане на готови конструкции или отделни думи, които в езика-приемник стават несклоняеми, т.е. те се петрифицират. Много характерен в това отношение е примерът с употребата на глагола “κάνω” в комбинация с такава несклоняема езикова единица: κάνω boot, κάνω κλίκ и др.

Колкото до типовите конструкции, използвани, чрез превод, за създаване на термини на езика-приемник, то по отношение на английския спрямо гръцкия това е съчетанието на две съществителни едното, от които е в ролята на прилагателно. Например: mail box, object code, signature file и др. Обикновено пренасянето на тези съчетания е посредством замяна на едното съществително със съответното за гръцкия прилагателно или чрез поставянето му в генетив.

            Проучването на тези въпроси на парактика е неизбежно в съвременната ситуация. Интернет вече е толкова популярна медия, че хората се сблъскват с нея на всяка крачка от ежедневието си, дори в някои области на съвременния живот (научни разработки, журналистика, бизнес и т.н.) неизползването на “Мрежата на мрежите” е равно на професионално самоубийство. В действителност, обаче, дори хората, които го използват ежедневно имат само бледа представа за терминологичното разнообразие на това ново средство за масова информация без това да им пречи да получат от мрежата желания резултат. Тази ситуация може да бъде обяснена, чрез повишаващата се непрекъснато графичност на потребителския интерфейс, който има за цел да опрости максимално използването на новите технологии, за да могат да бъдат използвани от по-широк кръг от населението по целия свят.

            Колкото до паниката, че гръцкият език ще се “варваризира”, или пък ще се погуби, поради навлизането на заемки, тя е неоснователна. Нека само разгледаме повече от тридесет-вековната му писмена традиция.